Какъв вид власт всъщност има в Русия?

За да си отговорите на този въпрос, трябва да погледнете назад във времето, за да разберете как точно се е развило исторически управлението  на тази територия. Какъв е руският начин за организиране на държавата? Да проследим еволюцията му.

Княз и дружина

"Пир на богатири при княз Владимир", Андрей Рябушкин, 1888 г.

Държавен музей-резерват "Ростовски Кремъл"

Князът е първият вид управник в Русия. Дълго преди татарско-монголското нашествие някои части от страната се управляват от местни князе. Основната им функция в обществото е да пазят населението от нашественици и завоеватели, както и от местните бандити. На княза помага "дружина". В замяна на защитата, хората плащат на княза годишен налог. Те обаче нямат влияние върху действията му.

Татарско-монголското влияние

Руски княз в Златната Орда.

В. Верещагин

След като татарите и монголите плячкосват и поробват руските земи, функцията на руските князе става подчинена на татарите – за да стане един княз "официален" владетел на дадена руска територия, той трябва да отиде в Златната орда, да занесе щедри дарове и да си "спечели" документ, наречен "ярлик" (писмена повеля). Руските князе, които имат тежест и се радват на важни позиции у дома, често са принудени да се унижават в столицата на Ордата – например, да лазят на колене към трона на хана.

Ордата оказва влияние върху руската политическа система в самия ѝ зародиш. Безпощадните и безскрупулни методи на татарските ханове са възприети от ранните руски князе и се използват във феодалната война. Земята се нуждае от единство, за да се противопостави на татарското иго, и постепенно московските князе трупат мощ. Великият московски княз Иван Велики, който обединява земите срещу татарите, вече се нарича "цар" – източна титла, която руснаците заемат. Вместо дружина, царят е заобиколен от боляри – богати господари и военни командири, които му помагат да управлява.

Царската епоха

"Земски събор"

Сергей Иванов

Първият официален цар на Русия, Иван Грозни, разбира, че огромната територия, която контролира, е много разнородна и частите ѝ имат различни цели и желания. Около 1549 г. Иван свиква Земски събор – събрание на най-влиятелните хора (благородници, търговци, свещеници и военни пълководци), изпратени в Москва от местното население от различни части на Русия. Руските историци твърдят, че това е руски вариант на неизборна, а "селектирана" представителна демокрация.

От 1549 до 1684 г. са проведени около 60 събора. Те се състоят редовно, за да решават най-важните въпроси в държавата. Царят и болярите не могат ефективно да упражняват властта от центъра, защото не знаят какво се случва в останалите райони на тази обширна страна.

Заседание на цар Михаил Фьодорович с болярите в държавния му кабинет

Андрей Рябушкин/Държавна Третяковска галерия

През XVII в. е установена комуникация между центъра и периферията на страната и се заражда руското дворянство – военни, които служат на царя и болярите в замяна на парцели земя. Те могат да притежават крепостници, някои от които стават техни войници във военно време. Вече няма нужда да се провеждат събори, тъй като тези благородници стават слуги на царя и болярите по цялата страна. Междувременно болярите са с най-висок ранг сред тези благородници. Те имат голямо влияние върху политиката на царя. Те обаче са елит и не представляват желанията на населението.

Император и благородници

Тържествено заседание на Държавния съвет на 7 май 1901 г. в деня на стогодишнината от деня на учредяването му

Иля Репин/Руски музей

В Русия се появява истинско правителство в европейски стил едва при Петър Велики. Той слага край на болярите, концентрирали твърде много власт в ръцете си. Вече има цар – върховен суверен – и всички останали, които са негови слуги. Петър задължава всички благородници да служат на държавата (под военна или цивилна форма) и въвежда европейска правна и държавна система с колегиуми (министри), сенат и църква, също контролирана от държавата.

Като унищожава физически или финансово най-мощните представители на стария елит, Петър издига нов елит, на който раздава големи площи земя. Там титлите се наследяват. През по-голямата част от 200-годишната история на Руската империя балансът на силите е организиран по следния начин: благородниците зависят от своите крепостници, които произвеждат храната и стоките, а държавата зависи от благородниците, които се бият в армията, организират предприятия и развиват технологиите. Това нестабилно равновесие се срива, когато крепостничеството в Русия е забранено.

Съветските времена

XXVIII конгрес на КПСС

Александър Стешанов/Газета Известия/russiainphoto.ru

Руските селяни плащат висока цена за свободата си – налага им се изкупят земята, която са използвали, от държавата. Така по-голямата част от населението обеднява още повече. Междувременно благородниците са лишени от основния си източник на доходи и бързо западат.

Болшевишката революция слага край на стария ред, но съветската система до голяма степен копира царската. Съветската държава създава своя собствена "благородническа" класа – Комунистическата партия. Тя е слята с държавния апарат на всички нива. Формално функционерите на партията се избират от населението. Но на практика всички високопоставени позиции в партията се назначават от лидера и неговите "боляри" – Политбюро.

В царска Русия благородническите титли се наследяват, докато съветските благородници могат да бъдат унищожени за секунди, просто като бъдат изхвърлени от Партията. Като назначени местни лидери съветските управници не представляват желанията на населението и понякога действат буквално против тях, като обслужват собствените си нужди. Тъй като съветските "благороднически" титли не са наследствени, някои корумпирани служители прибягват до кражби и подкупи, за да трупат повече лично богатство. Подобна система е обречена на неуспех.

Руската федерация

Kremlin.ru

След 1991 г. Руската федерация става президентска република с полупрезидентска система на управление. Това означава, че хората изразяват желанията си, като избират както законодателната (парламент, а в Русия – Федерално събрание), така и изпълнителната (президентът, който одобрява правителството, сформирано от министър-председателя) власт. За да бъде приет даден закон, той трябва да бъде одобрен както от Федералното събрание, така и от президента.

Клоновете на властта се контролират взаимно. Законодателната власт, която приема законите, може да поиска вот на недоверие на правителството и да пожелае то да бъде реформирано. От друга страна президентът може да разпусне Държавната дума, долната камара на Федералното събрание, във всеки един момент; а Съветът на Федерацията (горната камара) може да поиска импийчмънт на президента.

Разберете и защо Русия има два календара и как губи 13 дни от историята си!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.