Ужасите на царските гимназии: защо учението в Руската империя е трудно?

Час по математика в женската гимназия в град Серпухов

TASS
Карцери, бой с пръчки и послушание - учението в предреволюционна Русия e истинско изпитание за гимназистите. И дори в тази си форма образованието все пак си остава лукс, до който не всеки има достъп.

"О, боже мой! Всичко беше ужасно!" - така драматургът Сергей Аксаков (1791 - 1859), наследник на стария дворянски род Аксакови, описва първите си впечатления от учението в Казанската гимназия. В меморарите си Аксаков изброява подробно неволите на учениците в гимназията: студът в стаите, ставането преди изгрев, кавгите и битките за умивалниците сутрин, молитвите, оскъдната храна.

Иля Репин рисува картина, изобразяваща известния руски поет Александър Пушкин, държащ изпит в лицея на Царско село

Условията, в които гимназистите живеят, са наистина тежки, въпреки че до края на XIX и началото на XX в. се подобряват. Аксаков обаче влиза в гимназията през 1801 година. И все пак всеки ученик от гимназията, дори и най-тромавият, може да се смята за привилегирован в сравнение с по-голямата част от сънародниците си.

Образованието не е за всеки

Гимназия в град Самара, края на XIX - началото на XX в.

Всеобщото право на образование се появява в Русия при болшевиките след 1917 година. През целия имперски период по-голямата част от населението на страната дори не може да чете и пише (според първото преброяване на населението на Руската империя през 1897 г. две трети от него е неграмотно).

За най-престижната образователна институция се счита седемгодишната класическа гимназия, където по правило учат децата на най-проспериращите семейства - дворяни, буржоазия и най-успешните от разночинците (градската интелигенция). Останалите посещават земските училища или обикновени лицеи, но директният прием в университета е възможен само от гимназията.

Гимназия в Тюмен

В гимназиите има имуществен ценз, макар и не много строг: годишната такса е около 25 рубли - месечната заплата на един работник. "Властите повдигат въпроса за повишаване на таксите, за да направят гимназиите по-малко достъпни за хора от по-бедните класи, опитващи се да гарантират място на децата си във висшето общество", пише Алексей Любжин, автор на монографията "История на руското училище от императорската ера".

През 1887 г. правителството дори приема "бележка за децата на готвачите", като препоръчва децата от бедни семейства да не се приемат в гимназията. Властите се опасяват, че бедните, но образовани хора, ще доведат страната до революция. Впоследствие страховете им се потвърждават.

Желязна дисциплина

Портрет на гимназист, 1894 г.

Физическият тормоз и телесното наказание са често срещани, особено през първата половина на XIX век. Биенето на дете с пръчка е много популярно. По-късно авторът Павел Засодимски ще напише: "Боят с пръчка завинаги ще остане една от най-мрачните страници в историята на нашата гимназия. Този подход не възпита нито едно нормално дете. Всички, които бяха бити жестоко и като животни, станаха пияници, развратници и несретници".

Пръчките като форма на наказание се забраняват със закон през 1864 година. Любопитно е обаче, че когато това предложение стига до британските и германските учители, те не одобряват на идеята, вярвайки, че забраняването на телесните наказания е сериозна грешка. Това превръща руската система в най-хуманната в цяла Европа за известно време.

Нижни Новгород, възпитанички на женската гимназия

Друг вид наказание, радващо се на значителна популярност, е карцерът. То е запазено за особено тежки престъпления, като например сбиване или опит за контрабанда на тютюн на територията на училището. Провинилото се дете се заключва в стая без прозорци, където прекарва от 5 до 16 часа.

Униформите трябва да се носят по всяко време, тяхната "святост" не бива да се дискредитира дори през свободните часове.

За момичетата (които, разбира се, учат в отделни институции) животът не е по-лек. "На момичетата е забранено да излизат след 8, да седят на пейки в близост до магазини и да присъстват на всякакъв вид празнични вечери във военния клуб", пише историкът Валерий Кружинов. Излишно е да казваме, че се нуждаят от бележка от учител за почти всичко, включително за посещение на театъра.

Господ и латинският

Земско училище, час по религия

Вярата в Бог и императора са от първостепенно значение за всеки. "Боже, Царя ни пази!" се изпълнява в началото на всеки ден, а четенията и уроците за Библията са, разбира се, основно изискване на гимназиалния живот. "Божият закон изпълнява не само морални, но и идеологически функции", пише Кружинов.

От друга страна учениците са свободни да избират вярата си: заповед на императора от 1829 г. задължава учителите по религия да бъдат назначавани в зависимост от вярата на учениците. Никой обаче не може да "избяга" от латинския.

Ученички от женската гимназия в Касимов, 1910 г.

Класическата гимназия е "класическа" с причина: тя посвещава голяма част от времето си на изучаването на класическата култура, а също и латински и гръцки. Но докато последният в крайна сметка е въпрос на избор, "сухият и мъртъв предмет" на латинския език остава задължителен, твърди историкът Дмитрий Засосов.

Както може би предполагате, системата е нестабилна. Латинският е ненавиждан от всички, а към "Божието слово" все повече се подхожда със здравословна доза скептицизъм. Според Андрей Шевелев, "докато богобоязливият ученик се счита за чест в началото на XIX век, намирането на извинение за избягване на църковна служба или нарушаване на поста, все повече се смята за благороден подвиг в последната половина на века". Резултатът е, че по времето, когато страната "узрява" за катаклизми, голяма част от тези ученици от висшата класа на царското образование всъщност се оказват на страната на болшевиките.

Вижте и първото висше учебно заведение за жени в Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"