Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Руската военна база "Шамрок" в Арктика
Министерство на отбраната на РФ
Русия усвоява Арктика вече от хиляди години. Още в древността хората пътуват на север в търсене на ценни кожи. Островите в Северния ледовит океан се посещават активно от поморите – руските обитатели на района на Бяло море. През 1499 г. е основан първият руски завод в Задполярието – Пустозерск, който днес, за съжаление, е изоставен.
Първата руска изследователска експедиция в Арктика изобщо не е замислена като изследователска. Казашкият атаман Семьон Дежнев е пратен да търси кости от моржове и риба. След като заобикаля Чукотка, той прави важно откритие – проливът между Евразия и Северна Америка.
По време на управлението на Петър Велики в началото на XVIII в., Русия се оборудва с мощен флот, което ѝ осигурява далеч по-големи възможности да проучва Задполярието. Благодарение на експедициите на Витус Беринг, братя Лаптеви и Семьон Челюскин през 1734-1743 г. е съставена подробна карта на руските арктически брегове, реки и острови. В историята тези плавания влизат под едно общо название – Великата северна експедиция.
През XIX в. руските изследователи на Арктика започват да бъдат изтласквани от чужденците. Например, големият архипелаг Северния ледовит океан, който днес принадлежи на Русия, не носи руско име. Земята на Франц-Йосиф, открита от австрийски изследователи през 1873 г., е кръстена на императора на Австро-Унгария.
На по-късен етап от съществуването си Руската империя се заема сериозно не само с изследването, но и с усвояването на арктическия регион. За да се осигури непрекъсната навигация, през 1899 г. на вода е пуснат първият в света полярен ледоразбивач "Ермак". През 1916 г. е основан един от най-големите центрове в руския Север – Мурманск. Правителството по всякакъв начин поощрява преселниците в Задполярието.
Това, което Империята не успява да направи, е довършено от Съветския съюз. През 1932 г. Ото Шмид за първи път прави първото непрекъснато плаване с ледоразбивач по Северния морски път край арктическите брегове на Русия от Европа до Азия. След ледоразбивачите по маршрута тръгват обикновени кораби, които непрекъснат плават по маршрута от Мурманск до Владивосток за период от няколко седмици до два месеца.
През 1937 г. СССР открива първата в света научно-изследователска станция на дрейфуващ лед в Северния ледовит океан. За цялата история на СССР ще бъдат създадени 31 такива станции, а още 10 ще бъдат открити в съвременна Русия.
На 18-20 юни 1937 г. експериментален самолет АНТ-25 под командването на Валерий Чкалов прави първия в света непрекъснат полет от СССР до САЩ през Северния полюс.
В следвоенния период СССР пуска в Арктика мощен флот от ледоразбивачи, включително атомни. Именно съветският ледоразбивач "Арктика" през 1977 г. е първият в света надводен плавателен съд, стигнал до Северния полюс.
Заедно с граждански кораби, Арктика се пълни и с военни плавателни съдове. Северният ледовит океан се превръща в арена, където един за друг "ловуват" съветски и американски подводници. Въоръжената с ядрено оръжие подводница, която е на практика неуловима под леда, става все по-опасно оръжие.
След разпадането на СССР икономическата криза удря и арктическите интереси на Русия. В периода от 1991 до 2003 г. страната няма нито една дрейфуваща станция в региона. От този "прозорец" се възползват страните от Запада и дори неарктически държави като Китай, Япония и Индия, които започват да настояват за "интернационализация" на ресурсите на Арктика – равен достъп до полезните ѝ изкопаеми за всички страни.
Русия днес няма намерение да прави сериозни отстъпки в арктическата си политика. Специално за гарантиране на сигурността на интересите ѝ в региона е създадено Обединеното стратегическо командване "Северен флот", по-известно просто като Арктическата войска.
В символ на руските арктически амбиции се превръща полярна експедиция през 2007 година. Тогава дълбоководни батискафи за първи път в историята стигат до дъното на океана в района на Северния полюс и на дълбочина 4302 м поставят титанов флаг на Русия.
Прочетете още: Русия отново обмисля мегапроекта за изграждане на пристанище в Арктика!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
