Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
До пролетта на 1939 г. положението в Европа е тежко. Политиката на умилостивяване, която Обединеното кралство и Франция подкрепят, опитвайки се да успокоят Адолф Хитлер, задоволявайки нарастващите му апетити, е напълно неуспешна.
Британският премиер Невил Чембърлейн и френският му колега Едуард Даладие "пускат" Германия да анексира Австрия (Австрийския аншлус), а след това принуждават Чехословакия да предаде и своя населената от германци Судетска област на Хитлер. Чембърлейн, завръщайки се от Мюнхен, където подписва договор с Хитлер, се хвали, че се е върнал "с мир за нашето време". Само половин година по-късно, през март 1939 г., Хитлер нарушава договора и окупира останалата част на Чехословакия. Тогава става ясно, че примирието с Германия е невъзможно - и Западът най-сетне се обръща към Москва.
Няколко дни преди германските войски да окупират Чехословакия, Йосиф Сталин произнася реч по време на конгреса на Комунистическата партия в Москва. "Държавите-агресори водят война, нарушавайки интересите на неагресивните държави, по-специално Англия, Франция и САЩ... Ние подкрепяме нациите, които станаха жертви на агресията и се борят за независимостта на своите родини", казва той.
Това е ясен намек, че Москва е готова да разговаря със западните демокрации - въпреки че Съветският съюз все още ги смята за враждебни капиталистически нации. Сталин разбира, че СССР спешно се нуждае от съюз с Великобритания и Франция, за да не се изправи сам срещу Оста. Оформянето на коалиция с два фронта срещу Хитлер през 1939 г. изглежда достоен вариант да го спре.
След като Хитлер се изплюва върху всичките си предишни споразумения с Великобритания и Франция като превзема Чехословакия, Западът също много добре разбира опасността. И все пак е трудно да се създаде съюз - тъй като Великобритания, Франция и най-важното - съседите на СССР - се страхуват повече от Сталин, отколкото от Хитлер.
Невил Чембърлейн, който изиграва решаваща роля във формирането на политиката на западните демокрации, особено мрази комунизма; чистата идея за сътрудничество със Сталин го отблъсква. "Трябва да призная най-дълбокото си недоверие към Русия. Не вярвам в каквато и да е способност да поддържа ефективна офанзива, дори и да иска. И не вярвам в мотивите ѝ, които ми се струват слабо свързани с нашите идеи за свобода", пише той на приятел през март 1939 година.
Защо Чембърлейн е толкова упорит? Не става въпрос само за антикомунистическата му позиция. Въпросът е, че през пролетта на 1939 г. няма пряка граница между Германия и СССР: в случай че Червената армия трябва да се бори с нацистка Германия, Полша или Румъния ще трябва да ги пуснат през своята територия - нещо, което те съвсем не са склонни да направят.
"Всъщност Съветският съюз има териториални спорове както с Полша, така и с Румъния [съответно за Западна Украйна и Западен Беларус и Молдова]", казва историкът Олег Будницки, директор на Международния център за история и социология на Втората световна война. "И двете държави се страхуват, че съветските сили, веднъж пуснати на тяхна почва, няма да си тръгнат".
Докато Великобритания и Франция гарантират помощта си към Полша и Румъния, Чембърлейн е нетърпелив да оказва натиск върху своите съюзници. Въпреки това голяма част от британската общественост мисли по друг начин: бъдещият премиер Уинстън Чърчил произнася красноречива реч в Сената, като заявява, че "няма средства за поддържане на източен фронт срещу нацистката агресия, без активната помощ на Русия. Според национални проучвания от юни 1939 г. 84% от британците са за англо-френско-съветския военен съюз. Така Чембърлейн и Даладие неохотно започват преговори със Сталин.
От 15 юни до 2 август британски, френски и съветски представители се събират в Москва, за да вземат решение относно политическите условия на възможната конвенция. За какво се договарят след двумесечни спорове? Според проекта и трите сили трябва да си дадат една на друга – и на всяка държава, граничеща с Германия (Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Турция, Гърция и Белгия) - гаранция за военна помощ, в случай на германска агресия.
Те постигат предварително споразумение - но когато се стига до директни разговори между военните мисии, всичко бързо се срива. Докато СССР е представен на преговорите от маршал Климент Ворошилов, съветски министър на отбраната и близък сътрудник на Сталин, Великобритания и Франция изпращат в Москва само второстепенни военни служители: адмирал Реджиналд Дракс и генерал Айме Думенк, които дори не са упълномощени да правят каквито и да било решения, без одобрението на правителството си.
"Съветите са ужасени от толкова низшестоящи представители, така че те дори не вземат тези разговори сериозно", казва Олег Будницки. Нещо повече, преговорите прекъсват, веднага след като Ворошилов пита дали Полша и Румъния ще пуснат Червената армия през своите територии да се бият срещу Германия. Дракс и Думенк нямат компетентността да отговорят на такъв основен въпрос - разбира се, Полша и Румъния не биха се съгласили. "Сталин смята, че тези държави са само марионетки и Великобритания и Франция могат да ги принудят да се съгласят – но нещата са по-сложни и се стига до това, че Лондон и Париж не успяват да убедят Варшава, че СССР е по-добър от Германия", отбелязва Будницки.
Ворошилов е доста кратък. "Съветската мисия счита, че без положителен отговор на този въпрос всички усилия за сключване на военна конвенция са обречени на провал", казва той, като подканва Дракс и Думенк да се насладят на времето си в Москва. Безсмислените разговори са официално прекратени на 21 август 1939 година.
Само два дни по-късно германският външен министър Йоахим фон Рибентроп пристига в Москва, за да подпише Договора за ненападение (който включва секретен протокол за "разделянето на сферите на влияние" в Полша). Сталин предпочита конкретна сделка с Хитлер, а не продължение на безполезните разговори с Лондон и Париж.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
