Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Той винаги дели на две страстните си увлечения: музиката и физиката. Веднъж по задание на физическата лаборатория създава уред, който следи параметрите на газовете, и внезапно разбира, че устройството му издава различни звуци при приближаването на ръцете на изобретателя. "А не мога ли да изсвиря мелодия на уреда?", мисли си Лев Термен. И още на следващата година представя своя теремин пред Ленин в Кремъл.
Лев Термен от детските си години свири на фортепиано и виолончело, като се интересува и от физика – родителите му дори му правят домашна лаборатория. Учи се блестящо и постъпва едновременно в консерваторията и във физико-математическия факултет на университета.
Когато започва Първата световна война, Термен е пратен във военно училище, където да се занимава с радио и електричество. На фронта така и не попада, но по време на революцията се присламчва към болшевиките и им подсигурява радиовръзките. В интервю Термен разказва, че заедно с колегите си създава Радиостанция N1.
Скоро физикът Абрам Йофе примамва Термен в гражданската лаборатория и му заръчва да изследва свойствата на газовете. Термен създава електрически уред за измерване на параметрите им – същия този, който става предшественик на теремина.
"Измислих инструмент, който би могъл да създава звук без употребата на механическа енергия, като диригент на оркестър", споделя Термен в интервю пред френски журналисти през 1989 година. Нито един от съществуващите механични инструменти не го удовлетворява, той ги смята за "не много съвършени от гледна точка на физиката". Така създава първия в света електронен музикален инструмент.
През 1922 г. Владимир Ленин кани Термен в Кремъл, където да покаже изобретението си. Вождът дори сам изсвирва "Жаворонка" ("Чучулига") от Михаил Глинки на теремина.
Освен инструмента физикът представя пред Ленин и друго изобретение – охранителна сигнализация. Илич е впечатлен и нарежда да се използва за охрана на Кремъл, но скоро умира и не успява да осъществи плановете.
През 1926 г. Термен се заема с "далновидство" – и изобретява прототип на телевизора – движещи се предмети се изобразяват на голям екран. Висшето ръководство на Червената армия е силно заинтересовано от изобретението и затова веднага го засекретява. В крайна сметка то не е използвано дори в армията, както се случва с много от достиженията на съветските изобретатели.
През 1928 г. го канят да посети САЩ със своя теремин и съветската власт го праща, давайки му специална разузнавателна задача.
"За да имам възможност да им покажа инструментите, за да може да влизам в контакт с разработките по други направления, ми дадоха под наем голяма къща в центъра на Ню Йорк с височина от около седем етажа", разказва Термен.
На гости му ходи Алберт Айнщайн. Термен си спомня, че Айнщайн се е интересувал от взаимодействието на музиката с геометричните фигури и през 1931 г. той измисля ритмикона – музикален инструмент, който може да възпроизвежда рисунки на проектор.
Изобретателят патентова и своя теремин и продава лиценза за производство на инструмента на Radio Corporation of America, но няма голям финансов успех от сложния уред.
Търсени са и други изобретения на Термен: затворите "Алкатрас" и "Синг-Синг" купуват охранителната му алармена сигнализация и металдетекторите му. Термен изобретява и сензори, реагиращи на движение, и автоматично отварящи се врати.
След 10 години в САЩ Термен се връща в разгара на големия терор. В интервю той споделя, че сам е поискал да се върне, но има версии, че са го върнали насилствено заради женитба с тъмнокожа танцьорка. През 1939 г. Термен е арестуван и изпратен за 8 години в лагер.
Изобретателят прекарва около година в Колима, но скоро съветското ръководство мести Термен в закрито затворническо конструкторско бюро ЦКБ 29 в Москва (там работят и авиоконструкторът Туполев и бъдещият ракетостроител Сергей Корольов).
Термен се труди над създаването на подслушващи устройства за съветските спецслужби. Неговият "бръмбар" е монтиран например в Големия печат на САЩ, който СССР подарява на американския посланик. Устройството е открито едва след 7 години (сега "бръмбарът" се пази в музея на криптографията към Агенцията за национална сигурност на САЩ).
През 1947 г. Термен е освободен и реабилитиран, но продължава да работи като конструктор, а също така и преподава в консерваторията. Но през 1970-те идеите на изобретателя се оказват никому ненужни. Роднината на Термен Лидия Кавина си спомня, че той тъжи и страда: "В редакциите на списанията, където носи статиите си, не го възприемат сериозно. В застоя на съветските времена разработките му на сензори, реагиращи на погледа, идеите за дълголетието и микроскопията на времето предизвикваха саркастични усмивки".
Сега посланик на инструмента е правнукът на изобретателя Пьотр Термен. Той е един от водещите изпълнители и педагози на инструмента, а също така и ръководи Школа за теремин в Русия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си