Руското военно министерство разсекрети архивни документи за 75-годишнината от освобождението на Рига

Жителите на Рига приветстват съветските освободители, 1944 г./TASS

Руското министерство на отбраната публикува разсекретени архивни документи, разказващи за освобождението на Рига от немско-фашистките окупатори, предаде "Российская газета". Планът за операцията и дневници от бойните действия, списъци с награди и политически доноси, свидетелства за зверствата на хитлеристите на територията на Латвия и вестникарски публикации, посветени на сраженията за Рига през октомври 1944 г. са поместени на интернет портала на военното ведомство в нов исторически раздел, посветен на 75-годишнината от освобождението на латвийската столица.

Планът за Рижската настъпателна операция съдържа докладна от командващия на Ленинградския фронт маршал Л.А. Говоров до върховния главнокомандващ Йосиф Сталин, в която той предлага за бъдат изпратени над 300 артилерийски оръдия с различен калибър и 14 танка и самоходни установки на 1 км от фронта. В документа се изброяват и задачи за войските от 2-и и 3-и Прибалтийски фронт.

По онова време се смята, че районът на Рига, който е под немско командване, е непреодолим. Там има 4 добре укрепени отбранителни линии, чиято цел е да спрат настъплението на Червената армия към Прусия. Особена роля в отбраната на Рига фашистите отделят на авиацията. На фотосхема на летището в латвийската столица от 1 август 1944 г. се виждат над 100 бойни самолета на Луфтвафе.

Особеностите на Рижската настъпателна операция са описани и в журналите на бойните действия на щаба на 3-и Прибалтийски фронт. Там се посочва, че войската по крайбрежието на Рижския залив навлиза в района на езерото Киш-Езерс, като първи на другия бряг пристигат машини-амфибии. След като преодоляват водната преграда, танкистите бързо превземат с. Межапаркс и навлизат в покрайнините на Рига. Масовото използване на машини-амфибии изиграва важна роля за освобождението на града. В архивните документи се посочва, че в преломния момент на настъплението те транспортират "над 3000 души, 6 оръдия с коне, 2 огнехвъргачки, боеприпаси и храна в над 20 курса, изминавайки 100 км по вода".

От доклада на началника на Главното политическо управление на Червената армия става ясно, че първи в града нахлуват бойците от стрелковия полк под командването на подполковник Болошенко. А първото знаме над Рига е издигнато от орденоносеца, старшина Александър Попов.

Жителите на латвийската столица посрещат руските войници възторжено – с цветя и червени знамена, става ясно от документите. Това, което бойците намират в някога процъфтяващия град с население от 400 000 души обаче е потресаващо: "Командването на немските войски в района на Рига беше издало заповед да се унищожат всички големи предприятия, гари, мостове, стационарни постройки, големи къщи... противникът беше успял да разруши химически завод, електротехническа фабрика, хлебозавод и завод за оцет".

През есента на 1941 г. хитлеристите създават на 17 км от Рига концентрационен лагер за политзатворници. Тук пращат хора, служещи в съветски учреждения, роднини, членове на семействата на съветски офицери. Там пристигат и евреи. Не случайно тези места се наричат лагери "на смъртта и ужаса". В докладна записка до Главната военна прокуратура на Червената армия пише: "Немско-фашистките изверги бяха разработили цяла система за изтребване на военнопленници в лагерите по най-различни начини. Военнопленниците в лагера бяха убивани физически чрез глад, умишлено разпространение на заразни болести: тиф, дизентерия, туберкулоза, както и като бяха оставяни без медицинска помощ".

Освобождението на Латвия и столицата ѝ от фашистите слага край на всички тези мъчения. По заповед на върховния главнокомандващ от 13 октомври 1944 г. в чест на извоюваната победа на съединенията и частите, най-заслужилите бойци в боевете за Рига са наградени с ордени.

На 13 октомври 1944 г. в 23:00 че Москва поздравява войските от 3-и и 2-и Прибалтийски фронт с 24 артилерийски залпа от 324 оръдия.

Невероятен героизъм и ужас без край: вижте и тези 16 снимки на СССР през 1940-те!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"