Сблъсък на титаните: Кога американските и съветските войници са се били едни с други

Американската интервенция в Русия (1918-1920)

Национален архив

Също като останалите държави от Антантата, САЩ изпращат войски в Русия, където бушува Гражданска война, за да подкрепят белите антиболшевишки сили. Неофициалната цел е да се възползват от слабостта на Русия и да разширят влиянието на САЩ на нейната територии.

През септември 1918 г. над 5000 американски войници пристигат на северното руско пристанище Архангелск. Тази операция, известна като експедиция "Полярна мечка", отнема живота на над 200 войници, които падат по време на сблъсъците срещу болшевиките и замръзват до смърт в суровата зима на 1919 година.

Американските войници в руския Далечен изток и Сибир имат напълно различни цели от тези на другарите им в Архангелск. "Сибирската" експедиция от 9000 души е пратена там, за да попречи на нарастващото влияние на Японската империя в региона. След като превземат части от Транссибирската железница, американците не бързат да подкрепят Белите в борбата им срещу Червените.

Точно обратното, те не обръщат внимание на никнещите като гъби комунистически партизански отряди в руския Далечен изток, които се бият с японските войски и подкрепяния от японците лидер на Бялото движение Атаман Григорий Семьонов.

С разпадането на Бялото движение в Русия интервенцията на Антантата приключва. През март 1920 г. в страната вече не е останал нито един американски войник.

Въздушната битка над Ниш (1944)

Getty Images

Тази битка би била музика за ушите на всеки нацист. На 7 ноември 1944 г. група американски изтребители Lockheed P-38 нападат колона от съветски войници край гр. Ниш в Югославия и отнемат живота на 27 души, включително на един генерал.

Войниците се разбягват, махат с ръце и развяват червени знамена в отчаян опит да покажат на пилотите, че са допуснали грешка. Тъй като американците не осъзнават, че сеят приятелски огън, се намесват съветските противовъздушни части и авиацията.

В резултат на т. нар. въздушна битка над Ниш съветите губят четири изтребителя Як и Як-9 и са свалени три P-38. Едва когато капитан Колдунов, с риска да бъде свален, приближава водещия самолет на американците и показва идентификационните знаци на самолета си, американците се отдръпват.

След задълбочено разследване двете държави решават да потулят инцидента, за да не правят подарък на Хитлеровата пропагандна машина на прага на победата на Съюзниците.

Корейската война (1950-1953)

Снимка архив

В началото на 1950-те Корейският полуостров се превръща в тренировъчна площадка на първия в историята дуел между изтребители. Ключова роля играят съветските и американските пилоти.

Съветският съюз изпраща своя 64-и изтребителен авиационен корпус да се бие неофициално над Корея през октомври 1950 г., когато Северна Корея е на ръба на рухването заради напредването на южнокорейските войски и войските на ООН. Пристигат съветски пилоти на самолети МиГ-15 плюс стотици хиляди китайски "доброволци", които помагат на севернокорейците да организират успешна контраатака.

Съветските пилоти Николай Сутягин с 22 въздушни победи и Евгений Пепеляев с 19 стават топ асовете на Корейската война. Най-добрите американски пилоти в конфликта са Джоузеф Маконъл (16 победи) и Джеймс Джабара с 15 свалени вражески самолета.

Съветската война е известна и с епизод, в който американските ВВС бомбардират съветска територия. На 8 октомври 1950 г. два американски изтребителя Lockheed P-80 Shooting Star атакуват пистата в Сухая речка в Далечния изток, след като решават, че това е севернокорейско съоръжение.

Американската атака поврежда шест съветски изтребителя на земята, а един е изгорен до основи. По ирония на съдбата американските самолети атакуват и собствените си изтребители Bell P-63 Kingcobra, дадени на СССР по време на Втората световна война на базата на споразумението "заем-наем" между двете държави.

Когато СССР подава жалба в ООН за инцидента, американският президент Хари Труман признава вината и заявява, че атаката на територията на СССР е "резултат от навигационна грешка и лоши изчисления".

Проект "Тъмен ген" (1973)

Снимка със свободен достъп

Днес е трудно да повярваме, но в един момент в историята САЩ и Иран са близки приятели и съюзници. През 1960-те и 1970-те години те извършват съвместни въздушни разузнавателни операции в южните райони на СССР.

По време на операцията, наречена проект "Тъмен ген", американски и ирански пилоти на ирански изтребители редовно прекосяват руската граница в търсене на пролуки в противовъздушната отбрана и за да изпробват колко ефективно реагират съветските прехващачи на нарушители.

На 23 ноември 1973 г. самолет МиГ-21СМ, пилотиран от Генадий Елисеев, е пратен да прехване ирански F-4 Phantom II, нарушил съветската граница в Муганската равнина. След като всички ракети не успяват да улучат целта, Елисеев удря опашката на Phantom-а с крилото на собствения си самолет.

След първия въздушен сблъсък с изтребители в историята F-4 пада, а пилотите му – иранският майор Шокухния и полковник Джон Сондърс от американските ВВС капитулират и са пленени. Самият Елисеев се удря със своя МиГ в планина и загива на място.

Вижте и тези 15 антиамерикански съветски постера от Втората световна война!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.