Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Това вероятно е един от най-необичайните паради, които Москва някога е виждала. На 7 ноември 1941 г. войници маршируват на Червения площад, за да отбележат 24-годишнината от болшевишката революция от 1917 г. и веднага се преместват на фронтовата линия, за да се борят с нацистите, които са само на 30 км от центъра на града.
Годишният парад в чест на Революцията се разглежда като най-важния в СССР. В средата на октомври 1941 г. обаче малцина вярват, че такъв парад е възможен през същата година. Градът е на ръба на катастрофа: германските войски пробиват съветската отбрана и се появяват в покрайнините на Москва. Евакуацията на промишлени и административни съоръжения е в ход и това, което не може да бъде преместено, бива минирано.
Транспортната система е парализирана. Градът е обхванат от плячкосване, грабежи и пожари. Паникьосаните граждани бягат от Москва с всичко, което могат да носят със себе си. За да спре хаоса, на 20 октомври съветското ръководство постановява обсадно положение. Наложен е комендантски час и градът е взет под контрол от войските на НКВД (вътрешно министерство), които повече или по-малко стабилизират ситуацията.
Но строгите мерки не са достатъчни, московчани се нуждаят от нещо вдъхновяващо. Тогава съветското ръководство решава да проведе парада на Революцията, за да демонстрира пред Москва, СССР и целия свят, че съветите все още могат и ще се бият.
Първата задача е да обезопаси Червения площад от набезите на Луфтвафе в парадния ден. На 5 ноември съветските ВВС започват превантивни удари по германските летища. 550 бойци са командировани от други фронтови линии, а противовъздушните войски са мобилизирани в най-висока степен. Благодарение на тези мерки и на силния снеговалеж нито един вражески самолет не достига центъра на Москва на 7 ноември.
Съветското ръководство предприема някои безпрецедентни стъпки: камуфлажът е премахнат от звездите на Кремъл (които временно са отново осветени), както и от мавзолея на Ленин. Там на трибуната застават онези съветски лидери, останали в столицата, включително Сталин, който изнася тържествена реч.
Същевременно по-голямата част от ръководството на страната, заедно с чуждестранни дипломати, са на подобен парад в Куйбишев (сега Самара), град на Волга на 1000 км от Москва, недалеч от Казахстан. Този град е подготвен за временна съветска столица, в случай че истинската падне.
28 500 войници вземат участие в парада в Москва: повечето от тях са военни кадети, кавалеристи, артилеристи и танкови части на Московския гарнизон и резерва на Върховното командване. Заедно с войниците участват и 140 артилерийски оръдия, 160 танка и 232 превозни средства. Поради снеговалежите авиационната част е отменена.
Обикновено на войските им трябват 2-3 месеца, за да се подготвят за парада на Червения площад. Но през 1941 г. те имат на разположение едва няколко дни. След парада войниците заминават директно на фронтовата линия, за да се изправят срещу настъпващата опасност.
Парадът е широко отразен от съветските и чуждестранните журналисти в Москва. Ветеранът Сергей Колодин си спомня: "Слушах парада вкъщи в Калинин (сега Твер). Това наистина много вдъхнови нас, младите хора. Тогава бях на 17 и тръгнах към бойното поле".
След 1941 г. Москва не вижда паради до самия край на войната. Следващото маршируване на съветските войници по Червения площад е едва на 24 юни 1945 г., за да отпразнуват победата над нацистите.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
