Топ 4 измамници на Руската империя

Ирина Баранова
Те знаят всичко, което е нужно, за да ограбят когото си поискат - от случаен човек на улицата до Лувъра.

Соня Златната ръка

Снимка на Соня Златната ръка в окови, 1888г

"Малка, стройна, леко посивяла жена с измъчено, старичко лице… Гледайки я, не мога да повярвам, че доскоро беше толкова красива, че очароваше всичките си пазачи", Софя Блювщайн, известна в криминалния свят като крадеца и измамник Соня Златната ръка, е описана по този начин от великия Антон Чехов.

Писателят се среща със Соня през 1890 г. на остров Сахалин, където тя излежава присъдата си, след като е заловена, а славата ѝ е вече в миналото. Но през 1860-70-те Блювщайн, еврейка от малко селище близо до Варшава, оставя престъпна следа из Русия и Европа (знае пет езика), извършва изкусни кражби и отнема огромни суми от обикновените хора.

Соня действа смело. Под прикритието на благородница тя влиза в хотели, спокойно се вмъква в стаите и ги "разчиства". Краде диаманти от магазините за бижута, поставяйки ги под фалшивите си нокти или в устата си. Представяйки се за аристократка или търговка, тя изглежда толкова добронамерена и добродушна, че всички ѝ доверяват парите и бижутата си.

Соня е многократно арестувана, съдена и понякога затваряна, но винаги си проправя път през охраната. Съдебният заседател в едно от многото ѝ дела казва възхитено, че може да "върти стотина мъже на пръста си". Но с времето външният ѝ вид се променя и лейди Късмет вече не е същата - тя умира на ветровития Сахалин. Но това не спира разпространението на легенди, че неуловимият крадец успява да избяга от тежкия труд, за да прекара есента на живота си в Одеса или Ню Йорк.

Клуб "Вале купа"

През 1871-75 г. в Русия действа голям конгломерат от измамници, който наброява над 40 души: от княз Долгоруков, потомък на Рюриковичите, до проститутки и бедняци. Бандата получава името си от следовател, който го заимства от популярна съвременна френска детективска история за група подобни нахални крадци.

"Те са обвинени в около 60 различни престъпления, на обща стойност над 300 000 рубли обезщетение", пише адвокат Александър Звягинцев за "процеса на валетата" през 1877 година. Както вестник "Московские ведомости" свидетелства, "Билетите за обществото са продадени" - всички искат място на първите редове за борбата между закона и звездите на подземния свят.

"Валетата" имат разнообразен профил: създават кухи компании и искат депозити от кандидатите за работа; печатат фалшиви пари или понякога просто напиват богати хора и ги карат да подписват документи за дългове. В крайна сметка 19 от 45-те обвиняеми са оправдани; останалите са осъдени на различни условия на изгнание в Сибир.

Николай Савин (корнет Савин)

Биографията на този измамник е трудна за проверка, тъй като се основава предимно на неговите собствени истории – а Савин е изкусен лъжец. Известно е, че той се ражда в благородническо семейство и служи известно време в леката кавалерия (където си печели прякора "корнет"), но след това нещата се променят.

По думите на самия Савин, като млад той е приятел с Лев Толстой. Разказва и как помага на братовчеда на Александър III, великия княз Николай Константинович, да краде диаманти от собствената си майка. Невъзможно е тези легенди да бъдат доказани.

През 1887 г. Савин дори казва на журналиста Владимир Гиляровски, че почти е станал княз на България. По това време българският престол е вакантен, а регентът Стефан Стамболов уж обмисля кандидатурата на граф де Тулуз-Лотрек (псевдонимът на Савин по време на пътуванията му в Европа), но в крайна сметка не го избира. "Бидейки руснак и славянин, бих могъл да донеса по-голяма полза на Русия като български княз, отколкото всеки германец, назначен от Бисмарк и Англия", казва Савин в мемоарите си.

Що се отнася до истинските, документирани постижения на корнет Савин, трябва да се каже, че той силно прилича на мъжката версия на Соня Златната ръка - те споделят същото чувство за дръзновение, обикалят Русия и Европа и правят всевъзможни трикове, "падайки" винаги на краката си. Той се представя за богаташ, използва безброй фалшиви имена, жени се за богати наследници и след това си присвоява богатството им – няма дълбочина, която Савин не е готов да достигне в името на алчността си. Най-накрая е арестуван и затворен през 1911 г., оставайки зад решетките до Революцията през 1917 година. Освободен, измамникът бяга от болшевиките в Далечния изток, където умира през 1937 година.

Братята Гохман

За разлика от другите измамници в нашия списък, Шепсел и Лейба Гохман, двама братя търговци от украинския град Очаков, не са известни в цяла Русия и не се стремят да станат такива. От друга страна те успяват да заблудят Лувъра в Париж, един от най-големите музеи в света.

Гохман се специализират в продажбата на фалшиви исторически артефакти и през 1896 г. буквално "удрят" джакпота, когато Лувърът се сдобива с това, което се смята за златната тиара на Сайтаферн, скитски цар от III в. преди новата ера. Всъщност "древният артефакт" е дело на одеския бижутер Израел Рухомовски.

Рухомовски е героят в историята. За разлика от Гохман, той е честен човек и не знае, че тиарата му ще бъде представена за антика. Но свършва толкова добра работа, че европейските учени проверяват автентичността ѝ. "Най-добрите археолози и експерти по изкуството бяха извикани да дадат своето мнение. И почти всички те единодушно потвърдиха, че "тиарата на Сайтаферн" е истинско произведение на древно изкуство с висока стойност", пише етнографът Александър Гън. Но именно Гохман печелят от измамата: Лувърът плаща 200 000 франка за тиарата, гигантска сума в онези дни.

Когато германският археолог Адолф Фуртвенглер става първият, който поставя под въпрос автентичността на тиарата, френската академична общност е възмутена. "Възможността тиарата да е подправена представлява пряка заплаха за репутацията на Франция като културна сила", обяснява Авива Брифъл в книгата "Измамниците: изкуство и фалшификация през деветнадесети век". Само седем години по-късно, през 1903 г., Лувърът признава, че е бил измамен: самият Рухомовски пътува до Париж и доказва, че е направил тиарата, пресъздавайки част от орнамента. Скромният бижутер става знаменитост и музейните работници трябва да преместят тиарата в секцията за модерно изкуство. Що се отнася до Гохман, те никога не връщат парите.

Запознайте се с тези 7 възмутителни ЗАБРАНИ в царска Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"