Как един американски фермер става личен приятел на самия Хрушчов

Първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов (1894-1971), вляво, и американският фермер Розуел Гарст, вдясно

Първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов (1894-1971), вляво, и американският фермер Розуел Гарст, вдясно

Л. Лебедев/Sputnik
Съветският лидер Никита Хрушчов открива сродната си душа в американския фермер Розуел Гарст. Единствено с него той може да говори не само за любимото си земеделие, но и за политика.

Царевицата - кралицата на нивите

Никита Хрушчов и Розуел Гарст позират с царевични кочани по време на инспекционна обиколка във фермата на Гарст в Куун Рапидс, Айова. Хрушчов става първият съветски лидер, посетил САЩ. Той пътува до Вашингтон, Ню Йорк, Калифорния и Айова и провежда срещи с президента Дуайт Айзенхауер

Всичко започва с царевицата. В средата на 50-те години на миналия век Никита Хрушчов решава да я засее из целия СССР. Царевицата, според неговия план, трябва да стане "вторият хляб" и ефективно да реши два проблема на съветското земеделие - липсата на зърно и липсата на фураж за добитък.

Хрушчов вижда, че в САЩ царевицата е основната фуражна култура и бързото развитие на животновъдството се свързва с увеличаването на нейното производство. Собственият му опит с чернозема в Украйна и борбата с глада в тази република (той е първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна, т.е. оглавява региона) също го насърчава да възприеме тази култура като панацея за съветското земеделие.

В своята "царевична кампания" обаче Хрушчов не взема предвид, че много региони на Русия са в зоната на рисково земеделие и имат лоши почви. Но критиките към действията на генералните секретари по онова време просто не са приемливи.

Инициираната от Хрушчов "царевична треска" обхваща цялата страна. За важността на тази реколта се говори по телевизията, пише се във вестниците и се снимат филми. Традиционната селскостопанска система на страната е нарушена – дават се огромни площи за царевични култури, върху които преди това са отглеждани овес, ръж и пшеница. Въпреки това има какво да се желае.

Помощ от чужбина

Розуел Гарст проверява царевица на експерименталния си парцел в своята ферма в Айова, 9 септември 1959 година. Гарст разработва царевица за употреба като храна за добитък, радикална техника, която предизвика революция във фермата.

Решават да се обърнат именно към американците, лидери в отглеждането на царевица, притежаващи ценен опит, който липсва на съветските специалисти. "Те са много по-успешни от нас и затова при тях няма опашки за месо", оплаква се Хрушчов.

През 1955 г. съветска делегация посещава държавния инспекторат в Айова, като внимателно изучава работата на местните ферми и се опитва да разбере тайната на американския успех. В края на пътуването фермерите са поканени да дойдат в Съветския съюз.

"Земеделските производители от Айова посрещнаха поканата да посетят СССР без ентусиазъм - далечната, студена и враждебна Русия не ги привличаше", пише синът на съветския лидер Сергей Хрушчов в книгата си "Никита Хрушчов. Реформаторът". Освен това пътуването не обещава никаква печалба - Държавният департамент е забранил търговията със СССР.

Един фермер обаче решава да опита да разруши установената система. През 1955 г. Розуел Гарст заминава за Съветския съюз със съпругата си. Освен със земеделие, Гарст се занимава със селекция на царевица и търгува със семена в цяла Айова. За Съветския съюз той е истинска "находка".

Начало на дружбата

Съветският премиер Никита Хрушчов (вляво) стиска ръката на Розуел Гарст, фермер от Айова, при когото е на посещение, 23 септември 1959 г.

Гарст посещава Всесъюзното селскостопанско изложение, обикаля страната, инспектира и изучава колхозите. Въпреки това фермерът решава да се въздържа от коментари и не изразява гласно мнението си за ефективността на съветската икономика.

След стандартната програма той е поканен в Крим да се срещне с Хрушчов. И точно тогава се заражда дългогодишното приятелство между американския фермер и съветския генерален секретар. "Татко и Гарст се харесаха - и двамата обичаха земята, можеха да прекарват часове в обсъждане на царевица, соя, боб", пише Сергей Хрушчов.

По време на разговорите американецът не се колебае открито да изразява мислите си пред Хрушчов. "Съветското земеделие изостава с петнадесет години от нуждите на нарастващото население на СССР, докато американските фермери успяват да надминат този ръст със същите петнадесет години", каза той.

Розуел Гарст е абсолютно искрено изненадан от незнанието на генералния секретар за последните развития в селскостопанския сектор: "Защо знаете толкова малко за нашето селско стопанство? Вие, г-н Хрушчов, падате от луната, всичко, за което ви разказвам, редовно се публикува в нашия селскостопански бюлетин и лесно можете да го купите или да се абонирате за него. Вашето разузнаване лесно се сдобива с всички наши атомни тайни, а те се пазят зад седем "ключалки". В случая обаче не се изисква такова усилие".

В резултат на това Хрушчов и Гарст се споразумяват американския фермер да продаде на СССР хибридни царевични семена, за които страната е готова да плати в злато. Проблемът обаче са забраните, наложени от САЩ.

Разрушаването на системата

Москва. СССР. 10 май 1963 г.  американският фермер Розуел Гарст (вляво) и неговият племенник Джон Кристал (вдясно) посещават Изложбата напостиженията на националната икономика.

Държавният департамент рязко се противопоставя на установяването на търговски отношения и трансфер на селскостопански технологии. Гарст не може да получи лиценз за износ.

Упоритият фермер обаче не се отказва. Той дори "пуска" връзките си в New York Times. Списанието пише, че американците обичат да си представят, че проблемът е в Съветския съюз, а всъщност САЩ задържат търговията. И ако Гарст не получи разрешение, в New York Times ще се появи нова статия - "Чия Желязна завеса е това?"

В крайна сметка Розуел изморява Държавния департамент, казва внучката му Лиз Гарст. "Писна ни. Тръгвайте си. Няма да стане. Довиждане", заявяват чиновниците, издавайки лиценза.

Както отбелязва Сергей Хрушчов, "този експортен лиценз без ограничение във времето, направи първата сериозна "пробойна" в Желязната завеса, която заобикаляше Съветския съюз, проправи пътя за установяване на търговски отношения между СССР и САЩ. Прецедентът е чудесно нещо, тъй като друг желаещ казва за отказа да се разреши търговия със съветите: "Защо е възможно за Гарст, но не за нас? Това е дискриминация". Държавният департамент се опитва да избегне обвинения в дискриминация и против собствената си воля издава лицензи – първи, втори, трети."

Искрено приятелство

Никита Хрушчов и неговият домакин Розуел Гарст разговарят помежду си в полето  по време на обиколка на фермерска площ в Куун Рапидс, Айова, 23 септември 1959 г.

Съветският лидер и американският фермер се чувстват добре в компанията си, защото си приличат: груби, по-скоро селски хора, без сложни маниери, казва Лиз Гарст.

"Мисля, че биха могли да разговарят помежду си от различни гледни точки, но без да става лично. Те биха могли да бъдат откровени помежду си, но не и да се ядосат взаимно. И двамата обичаха да обсъждат идеи, да разказват истории и да се смеят", казва тя. В същото време те свободно обсъждат не само отглеждането на царевица, но и наличието на американски ракети в Турция.

Повече от 60 пъти Розуел Гарст посещава СССР, Унгария и България. Всеки път, когато се връща, той бива викан да говори с ФБР. Гарст обаче признава това открито: "Ще бъда разпитан от ФБР при завръщането си. И нека не се лъжем. Така че имайте предвид, не ни казвайте нищо, което ФБР не трябва да знае".

Гарст пътува из цялата съветска страна. Той не се колебае да порицава колхозниците, като отбелязва какво и как вършат погрешно. "Американският капиталист се интересува повече от нашата реколта, отколкото самите колхозници", коментира тъжно Хрушчов. Самият той посещава фермера през 1959 г., по време на първото си пътуване до САЩ.

Въпреки всички усилия, кампанията за царевица се проваля. Семената от топла Айова не се вкореняват в студения Сибир и царевицата не успява да надмине традиционните ръж и пшеница. С оставката на Хрушчов през 1964 г. царевичните ниви в цялата страна започват рязко да намаляват.

Въпреки това Хрушчов и Гарст поддържат топли отношения до края на живота си, като редовно се поздравяват взаимно за празниците. Както заявява Лиз, Хрушчов пише много повече писма до дядо ѝ, отколкото до президента Дуайт Айзенхауер.

На оръжиe: знаете ли защо Русия се включва в Първата световна война?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"