През 1930-те години малцина биха повярвали, че някой може просто така да удари по главата всемогъщия "баща на народите" Йосиф Сталин и да избегне каквото и да било наказание. Но в края на 1920-те ситуацията е различна.
Лев Троцки пред войници
МАММ/МДФ/russiainphoto.ruНа 7 ноември 1927 г. целият СССР се готви да отбележи най-важната дата – десетгодишния юбилей от Октомврийската революция – с провеждането на традиционния военен парад на Червения площад.
Висшето ръководство на страната трябва да се събере на трибуните на мавзолея на Ленин, за да гледа преминаващите войски. За предотвратяване на евентуални покушения е взето решение да се подсили охраната и в помощ на сътрудниците от спецохраната на ОГПУ са изпратени и курсанти от Военната академия "Фрунзе". Сред тях е и Яков Охотников, който скоро ще изненада всички с дързостта си.
Статусът на курсанта не значи, че Охотников е някакъв юноша. Напротив, тридесетгодишният Яков вече е постигнал много по пътя си. Активен участник в Революцията, той преминава през Гражданската война и то на командни длъжности.
Следвоенната кариера на Охотников обаче не е толкова блестяща. Троцкист по убеждения, той не крие вижданията си, дори когато кумирът му изпада в немилост след неудачната му вътрешнополитическа борба със Сталин в средата на 1920-те години. За пропаганда на троцкизъм Охотников изтърпява партийно наказание. Но това не пречи на началника на Военната академия "Фрунзе" Робертс Ейдеманис да го прати да охранява самия Сталин.
Хенрих Ягода, Александър Егоров, Климент Ворошилов, Михаил Тухачевски и Ян Гамарник на Червения площад
Държавен архив, гр. КрасногорскЗаедно с двама други курсанти – Владимир Петенко и Аркадий Гелер – Яков Охотников трябва да пази партийното ръководство на трибуните на мавзолея. Проблемът обаче е там, че курсантите закъсняват.
Тичайки към мавзолея, те се сблъскват с преградилия пътя им сътрудник на ОГПУ. Отстранявайки го от пътя си, тримата се добират до трибуните, където вече са се събрали съветските лидери.
Охраната, във всеки един момент очакваща покушение, незабавно се опитва със сила да спре курсантите, но това води до масово сбиване. Ръководството на страната в това време дори не подозира какво се случва зад гърбовете им – поради силния шум на преминаващия парад.
Скоро Яков Охотников избягва от сбиването и, пламнал от гнева си, се насочва към нищо неподозиращия Сталин. Неочаквано го удря с юмрук по тила, произнасяйки: "Дошли сме да ви пазим, а вие какво?.."
Смята се, че не само обидата за нерадушния прием кара курсанта да вдигне ръка срещу съветския лидер. Може би така Охотников си е отмъщавал за Троцки, чийто привърженик е бил.
Така или иначе не му се удава втори шанс да нанесе удар. Уловен е от охранителя Иван Юсис. На трибуната на мавзолея е строго забранена употребата на огнестрелни оръжия, затова литовецът вади нож и леко ранява Охотников.
В края на краищата сбиването е прекратено от Семьон Будьони, Климент Ворошилов и други военачалници, намиращи се наблизо. Изглежда Охотников е обречен, но през 1927 г. Сталин още не е всемогъщият и ужасяващ "баща на народите", който ще стане през 1930-те.
За курсанта се застъпват ръководителят на военната академия Робертс Ейдеманис, военачалникът Иона Якир и началникът на щаба на Червената армия Михаил Тухачевски. Сталин трябва да отстъпи. Положението му по това време не му позволява да встъпва в открит конфликт с военното командване.
Охотников не понася никакво наказание. Завършва академията и дори оглавява Държавния институт по проектиране на авиационни заводи "Гиброавиапром".
През 1932 г. Охотников е обвинен в контрареволюционна дейност по така нареченото "дело на Смирнов" и е изключен от партията. Но и тогава не е осъден на смърт. Изпратен в далекоизточния Магадан, там той ръководи местната автобаза.
Независимо от това Яков Охотников става една от първите жертви на масовите сталински репресии – Големия терор. Арестуван повторно през август 1936 г. в Магадан, той е отведен в Москва и разстрелян на 8 март 1937 г. за "организация на покушението на Сталин и Ворошилов". На 12 юни заради обвинения в шпионаж и измяна на родината са екзекутирани и покровителите му – Ейдеманис, Якир и Тухачевски.
Дали Яков Охотников е разстрелян по лично желание на Йосиф Сталин, и до днес си остава неизвестно.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си