Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Представете си, че страната ви е разтърсена от ужасна гражданска война, а онези, за които сте се борили, са загубили. Земята ви е превзета от комунисти, които убиват приятелите ви; нямате нищо и сте принудени да избягате в чужда страна. Какво бихте направили?
Това е въпросът, на който всички офицери и войници от антиболшевишката бяла армия трябва да отговорят през 1920-те години, след загубата си в Руската гражданска война 1918-1922. Някои се установяват в Европа или САЩ, като се превръщат в успешни буржоа. Някои идват в България. По-малко успешните трябва да работят като икономи или таксиметрови шофьори; някои се поддават на алкохолизъм или се самоубиват.
Разказваме ви още за Бялата емиграция: защо хиляди руснаци избират България?
Но генерал Иван Тимофеевич Беляев (по-известен като Хуан Белаев), герой от Първата световна война и стар руски императорски офицер, има далеч по-впечатляваща и приключенска съдба от който и да е друг емигрант. Той се мести в Парагвай и се опитва да построи втори дом за руските емигранти там, като в същото време изучава южноамериканските индианци и става техен герой. Как се случва това?
"Моята съдба беше решена от съвсем незначително събитие", пише Беляев в своята автобиография "Записки на руско изгнание". "Като дете, разхождайки се с леля си в Санкт Петербург, забелязах една малка книга на книжния пазар със снимка на индианец, наречена "Последният мохикан" (от Джеймс Фенимор Купър)."
След като прочита този приключенски роман и много други далеч по-сериозни истории, засягащи обичаите и цивилизацията на американските индианци, малкият Беляев напълно се влюбва в тази тема, като запазва интереса си към индианците до края на живота си. "Всяка нощ се молех за моите индианци", спомня си той за детството си. И все пак му отнема няколко десетилетия и националната катастрофа на Русия, за да може Беляев действително да се срещне с индианците.
Пред себе си има друга кариера - роден в семейство, в което всички мъже са на военна служба, Иван Беляев става артилерист и предано служи на Русия.
До началото на Първата световна война през 1914 г. Иван Беляев притежава звание полковник. Чувайки новината, че Русия е обявила война на Австро-Унгария и Германия, той реагира просто: "Да живее Русия, смърт на враговете!" и поема към фронта да се бие.
"Артилерията е като майка на дете, което се е разболяло", казва той. "Ние трябва да наблюдаваме нашата пехота отблизо, да слушаме нейния пулс и винаги да сме готови да ѝ помогнем". Обичан от войниците си, Беляев е класически руски офицер на своето време - консервативен и смел.
Във война полковникът преживява много опасности, но веднъж – съвсем на късмет. Куршум попада в гърдите му, но не стига до гръбнака или вътрешностите му – раненият Беляев е откаран в болница близо до Петроград, където се среща с императрица Александра Фьодоровна и е повишен в генерал. След възстановяването си той се отправя обратно към фронтовата линия.
В спомените си Беляев признава, че, въпреки храбростта и усилията на руската армия, до 1917 г. Русия е твърде изтощена от войната, губейки най-добрите си синове. "Последният от достойните се удави в море от кръв, последният импулс за борба изгоря", пише той. Хаосът на революцията кара руските хора да обърнат оръжия един срещу друг - първоначално Беляев отказва да се бие срещу руснаци, но след това монархическите му възгледи надделяват.
Бялата армия губи войната. През 1920-те години Беляев, както и много други войници и офицери, отплават далеч от бреговете на Русия. Заедно със семейството си той се мести в Европа, но не се установява и там. Решава да намери нов дом в Латинска Америка.
През 1920-те години руските емигранти в Париж могат да намерят в будките странен рускоезичен вестник, наречен "Парагвай" и публикуван във Франция от Беляев. Всеки брой започва с първа страница: "Европа провали руската надежда. Парагвай е страна, в която да изградиш бъдеще". Генералът призовава сънародниците си да отидат в Парагвай и да му помогнат да построи там нова малка Русия. Що се отнася до него, той вече живее в Парагвай от 1924 година.
Защо Парагвай? Дори по стандартите на Латинска Америка тази бедна и слабо населена страна едва ли може да се нарече популярна дестинация - но затова местните власти приветстват имигрантите. Откакто губи Парагвайската война от 1864-1870 г. от съюза на Аржентина, Бразилия и Уругвай, Парагвай остава слаба и няма военна мощ - и да покани някои руски офицери е добър вариант за правителството.
Хуан Белаеф, както го наричат парагвайците, заедно с още 12 офицери от Бялата армия, влиза в парагвайската военна служба през 1924 г., присъединявайки се към Генералния щаб. Интересите му обаче излизат и извън военната сфера - в Парагвай той става учен.
Белаеф води 13 експедиции до Гран Чако - обширна зона в Западен Парагвай, населена от коренните жители мака. "Те говорят собствените си езици и трудно общуват с останалите парагвайци", отбелязва историкът Борис Мартинов, автор на руската "Парагвайска книга". Белаеф, очарован от индианците още от детството си, веднага установява тесни връзки с тях, помагайки им с провизии и дрехи, изучавайки древната им култура, отваряйки училища и дори театри.
Парадоксално е, че руският офицер става мост, обединяващ мака с техните по-западни сънародници. Индианците обожават Белаеф – наричат го "Белия баща".
Въпреки че се радва на комуникацията си с мака, Белаеф има по-големи планове. "Бих искал да намеря ъгълче, където да запазя всичко свещено, което е създала вечната свята Русия, както Ноевия ковчег по време на потопа - за по-добри времена", спомня си той. С негова помощ в Парагвай са основани няколко руски селища, но руската миграция към страната не става широкоразпространена и вътрешните конфликти осъждат идеята за някаква "нова Русия" в Латинска Америка.
Макар и разочарован, Белаеф смята Парагвай за свой втори дом и заедно с много руски офицери с радост го подкрепя във войната в Чако от 1932-1935 г., когато съседна Боливия напада страната. Ранен и заразен от малария, Белаев е на косъм да умре десетина пъти – но той оцелява и неговата страна, макар и по-малобройна, надделява с помощта на мака, които са лоялни към Белаеф.
Той никога не се връща в Русия, като прекарва остатъка от дългия си живот в Парагвай. Когато умира, мака транспортират тялото му до тяхната територия и го държат в мавзолей, почитайки духа на Белия Баща като божество. Колега руски емигрант в Парагвай казва на приятел относно Белаеф: "Може би ние ще бъдем забравени, след като умрем, но не и той".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
