Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Има легенда, която разказва, че чудо е спасило Москва през зимата на 1941 г., когато германците приближават града: твърди се, че Йосиф Сталин заповядва силите на православието да бъдат впрегнати, за да се спаси столицата му. "Чудотворната икона на Богородица от Тихвин прелита над Москва със самолет. Така столицата беше спасена", съобщава журналист Сергей Фомин, който пише за православието, в книгата си "Русия преди второто пришествие".
Взривът на храма "Христос Спасител"
Владислав Микоша/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru/Както всяка легенда и тази не е вярна: няма доказателства, че Сталин, болшевишки атеист, е решил да прибегне до такава странна мярка, за да победи врага. Храбростта и умението на Червената армия спасяват Москва през декември 1941 г., а не някаква висша сила. Но легенди като тази остават популярни: има една за Сталин, който посещава светата Матрона в Москва, която му обещава победа, или пък друга за това как той се моли за победата над Германия.
Тези легенди, макар и неверни, отразяват промяната в религиозната политика на Сталин по време на войната, изненадваща за СССР, и вдъхновяват слуховете за "тайното православие" на лидера. Две години след спечелването на битката при Москва, Сталин се срещна с тримата главни йерарси на Руската православна църква и разрешава на духовенството да извършва религиозни служби, да празнува Великден и Коледа и дори обещава да върне на църквата част от нейните манастири (конфискувани след 1917 г.), както и да освободи свещениците, хвърлени в затвора. В действителност той връща законния статут на християнството в една атеистична страна.
Членовете на Зимната сесия на Временния патриаршески свещен синод от 1933-1934 г., които решават да датат на митрополит Сергий титлата "Блажен митрополит Московски и Коломенски"
Свободни източнициТримата йерарси, ръководени от Сергий (Страгородски), временно изпълняващ задълженията на патрирарха от 1925-1943 г. и фактически ръководител на църквата, благодарят на Сталин след срещата им в много сервилно писмо: "От всяка ваша дума . . . ние чувствахме, че сърцето ви гори с бащина любов към всички свои деца . . . Руската православна църква ви благодари от цялото си сърце, че живеете заедно с целия руски народ, с волята за победа и свещения дълг да пожертвате всичко в името на Родината. Бог да ви закриля през идните години, скъпи Йосиф Висарионович".
Похвалата за силния човек е разбираема: преди 1943 г. православните живеят в постоянен страх. Антирелигиозната пропаганда процъфтява. По време на репресиите от 30-те години на миналия век са екзекутирани най-малко 100 000 души, осъдени по дела, свързани с църквата. Да си православен християнин (или вярващ от всякакъв друг вид) в страна, която се покланя само на комунизма, означава да живееш под заплаха.
Важно е да запомниш, че "скъпият Йосиф Висарионович" е сред онези, които провеждат репресиите против църквата. Свещеникът Йов (Гумеров) отбеляза, коментирайки легендата за това как Сталин заповядва да се прелети с иконата над Москва, че "всеки опит за представяне на жестокия преследвач като верен християнин е опасен и може да причини само вреда". Дали наистина Сталин е бил християнин и така е променил политиката си към православието?
Сталин, циничен и умен водач, не е никакъв богомолец, а просто знае, че за да спечели войната, е важно да поддържа добри отношения с Православната църква. Първо, много съветски граждани остават тайно религиозни (което директно не е забранено), така че "узаконяването" на православието помага страната, която води война, да бъде обединена, е твърде решаващо. Второ, съюзниците настояват Сталин да разхлаби хватката си върху религията: потискането на вярващите е лоша реклама от гледна точка на това как нещата стоят в международен план. Трето, през 1943 г. Червената армия възвръща съветските земи, окупирани от германците. Окупаторите, опитвайки се да получат обществена подкрепа, отварят отново църквите, затворени от болшевиките, и наистина би било странно, ако освободителите отново ги затворят.
Сталин разбира всичко това и действа адекватно. Биографът му, историкът Олег Хлевнюк, пише: "Преминаването от иконоборческия подход на 20-те и 30-те години на миналия век, от масовите репресии срещу свещеници и вярващи към примирението беше демонстративен, практически ход. Такава промяна в съветската политика към религията трябва да се разглежда в контекста на насърчаването на руския патриотизъм".
Сталин спазва обещанието си към църковните йерарси: през 1943 г. те провеждат първите избори за патриарх след 20 години и ги спечелва Сергий. В замяна на лоялност и подкрепа за властите, Сталин оставя православната църква да съществува: разбира се, държавата продължава да е атеистка, но свещениците вече не биват затваряни и убивани. Следващата вълна от антицърковни репресии настъпва по време на управлението на Никита Хрушчов през 60-те години, но е далеч не са толкова кръвопролитни.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
