Какво правят императорите в свободното си време: хобитата на руските царе

Иван Грозни и езотеричното познание

Сред европейските монарси през XVI в. е модерен интересът към окултните познания, като алхимия и астрология. Още преди Иван Грозни, дядо му - Иван III (1440-1505 г.), се интересува от мистичните свойства на скъпоценните камъни. Иван Василиевич (Иван Грозни) (1530-1584) пък има магове в двора си. Той кани астролога Елисей Бомелий да дойде в Русия от Англия.

Иван Грозни

Иван Пелевин

Бомелий приготвя отрови - които Иван активно използва, за да се отърве от нежеланите си висши чиновници - и прави астрологични прогнози. Но Бомелий е прокълнат от московчани, които го наричат "злият магьосник Бомелий" и го смятат за практикуващ черна магия. Бомелий е опечен жив на шиш, след като Иван открива, че шпионира за Швеция.

Но това не се отразява на страстта на Иван към астрологията. Според пътешественика Джером Хорси в Москва са доведени над 60 вещици от Лапландия. По молба на Иван те се "съветват" със звездите, за да предскажат успеха на военните му кампании, реформи и "кадрови рокади". Според легендата те предсказват смъртта на царя, която настъпва, докато той играе шах - още едно от добре познатите забавления на Иван IV.

Алексей Михайлович и соколарството

От всички видове лов, с които руските царе традиционно се занимават за развлечение, цар Алексей Михайлович (1629-1676), баща на Петър Велики, предпочита лов с хищни птици - спорт, дошъл в древна Рус от Изток. Невероятна сума - 75 000 рубли (държавният бюджет е 1 300 000 рубли) - се отпуска всяка година за соколарството. Царят държи соколарски волиер в Москва, в които живеят 3000 хищни птици, а Приказът - Държавната агенция по сигурността по онова време - отговаря за лова със соколи.

Картина на любимите соколи на император Алексей Михайлович

Александър Литовченко / Харковски държавен музей

Докато е млад царят се занимава с това почти всеки ден. В лова със соколи участват членове на царското семейство и поканени чуждестранни гости. Царят пътува до провинцията извън Москва - Соколники, Коломенское или Преображенское - където се разпъват великолепни шатри със закуски и напитки на открити полета до бреговете на реки или езера.

По сигнал на царя слугите надуват рог и бият барабани, за да вдигнат патиците и друг дивеч в полет. Царят гледа как соколите и ястребите се освобождават от китките на соколарите, извисявайки се високо в небето, и след това - той особено обича тази част – се спускат като светкавици върху плячката си.

След лова на царя му се носи соколът, който се е отличил най-много. Понякога Алексей Михайлович сам изпълнява ролята на соколар – той е ескперт по соколарство и дори помага в създаването за наръчник за обучение на соколи: "Наръчник по соколарство".

Петър Велики и медицината

Петър I

Константин Маковски/Държавен музей Ермитаж

Трудно е да се посочи само едно от хобитата на Петър Велики (1672-1725) - в края на краищата той усвоява 14 "занаята", като е дърводелец и мебелист, но в списъка му влизат още ковачество, картография и корабостроене… Но любимото забавление на Петър е извършването на хирургически операции. В Амстердам той посещава музея по анатомия на професор Фредерик Рюйш и взема уроци при него, а през 1699 г. открива курсове по анатомия за боляри (членове на аристокрацията) в Москва.

Според биографа на Петър - Иван Голиков, царят нарежда да бъде информиран за операции и аутопсии и "рядко пропуска подобно събитие и възможност да присъства… и често дори помага при извършване на операции. С течение на времето той придоби такива умения, че стана много умел при дисекция на трупове, кръвопускане и вадене на зъби и много държи да извършва такива операции".

Царят винаги носи със себе си калъф с хирургически инструменти и е готов да извади нечий зъб при всяка възможност. В Кунсткамера в Санкт Петербург можете да видите цялата колекция от зъби, извадени от императора. А някои от тях са... здрави.

Колекцията зъби в Кунсткамера

Public domain

Човек от близкото обкръжение на Петър през 1724 г. пише в дневника си, че племенницата на Петър "изпитва голям страх, че императорът скоро ще се разправи с лошия ѝ крак: добре е известно, че той се смята за велик хирург и с готовност предприема всякакви операции върху пациенти".

Никога няма да знаем колко добър е бил Петър като хирург: първо, никой не би посмял да обвини императора за смъртта на пациент и второ, след като установява смъртта на пациент, Петър казва бърза молитва и, докато ентусиазирано обяснява действията си на всички присъстващи, той започва да разчленява трупа. Както и да е, вдъхновението му е от полза за страната: императорът е основател на Лефортовската военна болница, първата държавна болница в Русия.

Петър е и първият професионален колекционер. Той полага основите на нумизматиката и събирането на произведения на изкуството в Русия.

Анна Ивановна и стрелбата

Ана Ивановна на лов за елени

Василий Суриков

Племенницата на Петър Велики Анна Ивановна (1693-1740) мрази да ходи на балове и театрални представления. Тя се появява на такива събития само когато времето е лошо. Истинската ѝ страст е стрелбата. Тя дори е наречена "петерхофската Диана", когато превръща един от павилионите на Петерхоф - лятна резиденция на руските императори, в ловен дом. А непосредствено зад него, в Долния парк в Петерхоф, има менажерия за диви животни с големи дивечови видове - елени, включително сърни и др.

Освен това в Петерхоф се носи всякакъв вид дивеч от цялата страна и се пуска направо в парка, където императрицата обича да ходи на разходките си с пушка. През летния сезон на 1739 г. тя отстрелва девет елена, 16 диви кози, четири диви свине, един вълк, 374 зайчета и 608 патици! В кралската карета има дори малка спортна пушка, тъй като императрицата обича да сваля патици или врани, докато се движи с максимална скорост.

Николай I: художник и тромпетист

Николай I и княз Александър Николаевич (бъдещият Александър II) в ателието на художник

Богдан Вилевалд

От детството си Николай (1796-1855) има склонност към рисуване и сред военните науки, на които се учи, харесва фортификацията и инженерството - особено техническите чертежи и скици. Те са страстта на бъдещия император. Умее да прави медни гравюри и обича да ги оцветява с акварел.

Скица на Николай I

Public domain

Проектирането на военни униформи е друга негова страст. Докато все още е Велик княз, Николай проектира и чертае десетки скици на униформи за руската армия и след като става император, той реализира идеите си - по време на царуването му военните и цивилните униформи най-накрая са строго стандартизирани.

Скица на Николай I

Public domain

Скица на Николай I

Public domain

Николай е и първият руски цар, който свири на духови инструменти. Той притежава флейта, валдхорна, корнет и корнет с пистони - всъщност царят нарича всички тези инструменти "тромпет". Той има добро ухо и композира малки маршови пиеси, които изпълнява на частни концерти.

Николай II и фотографията

Цар Николай II

Public domain

Николай II (1868-1918) е толкова добър чертожник, колкото и дядо му. Той също обича колоезденето и тениса. Но основното хоби на императора е фотографията. Благодарение на тази негова страст, днес имаме по-добро разбиране за това как е живяло императорското семейство.

Царско "селфи"

Public domain

Той използва американска камера Kodak, най-добрият модел на онова време. Съпругата му Александра Фьодоровна също харесва фотографията. Кралските любители фотографи правят и отпечатват до 2000 снимки годишно, а дъщерите им обичат да оцветяват черно-белите фотографии. Семейството понякога се събира за любимото си забавление - етикетиране и поставяне на снимки в албум.

Николай II със сестра си Олга и дъщеря си Анастасия (която оцветява снимката)

Public domain

Имперските снимки са оцелели благодарение на придворната дама Анна Вирубова, която взема шест албума в чужбина и ги продава на студента от Йейлския университет Робърт Д. Брустър, който след това дарява архива на своята университетска библиотека - сега всички снимки са в публичното пространство.

Снимка на Николай II

Public domain

Снимка на Николай II

Public domain

Чудили ли сте се някога какъв човек e бил Николай II?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.