Загадъчна гибел: какво се случва на борда на подводница К-129?

Преди да пропадне връзката, подводницата прекарва 12 денонощия във водата. К-129 с бордови номер 574 под командването на капитан I ранг Владимир Кобзар излиза от Крашениниковия залив на 24 февруари 1968 година. Бойното дежурство не е планирано. Работата е там, че съдът се връща от предишното си плаване едва месец и половина по-рано и материалната част трябва да се възстанови, а и голяма част от екипажа е в отпуск. В резултат съставът е допълнен от подводничари от други кораби и група матроси – ученици.

Контролните радиограми остават без отговор, разузнавателните полети са без успех. Към разчетната точка от маршрута са изпратени над 30 кораба от различен клас. Но нито от вода, нито от въздух не откриват следи от подводницата. Открито е само горивно петно с площ от около 32 км.

Търсенето продължава 73 дни, след което роднините на 98-те моряци-подводничари организират погребения.

Въпреки секретността на операцията по издирването, струпването на голям брой съветски кораби привлича вниманието на американските военни. Те бързо разбират, че става дума за потънала подводница, и започнат да изследват записите от дънните станции. На една от тях има фрагмент от регистрирано "потропване".

Според данните специалистите от американските ВМС установяват, че съветската подводница е потънала на 965 км северозападно от о. Мидуей от Хавайския архипелаг. За изследване на района от Пърл Харбър потегля подводница USS Halibut, SSN-587. След няколко седмици дълбоководният апарат на подводницата открива К-129, която лежи на дълбочина от 5000 м с деформиран и счупен корпус. Батискаф прави около 22 000 снимки на съветската подводница.

Заради липса на официално заявление за К-129 в съответствие с международното право, подводницата е призната за "безстопанствено имущество". За американските спецслужби това е шанс да получат ценни материали за съветските балистични ракети, торпеда, за технологиите по строителството на здравия корпус и снадките на съда, а също така и ключове към шифрите, кодовете на системите за връзки и управление.

През 1971 г. САЩ пристъпват към невиждан по мащабите си проект за издигането на части от подводницата на име AZORIAN. Специално за него в течение на две години е строен огромният кораб MV Hughes Glomar Explorer, баржата НМВ-1 и устройство за дълбоководен захват Clementine. Лятото на 1974 г. те стигат района на потъналата подводница.

Според официалните данни американците успяват да изтеглят на повърхността фрагменти от носовата част на К-129 с две ядрени торпеда и телата на шестима загинали моряци.

Има няколко версии за гибелта на съветската подводница. Командването на съветския ВМФ се придържа към мнението, че К-129 се е спуснала под пределната дълбочина заради наводняване (поради техническа неизправност на клапана) на РДП (устройството за работа на двигателя под вода) по време на зареждане на акумулатора. Сред другите причини се посочва водороден взрив при заряд на акумулатора заради неизправност във вентилационната система, както и сблъсък с американската подводница USS Swordfish, SSN-579. Допуска се и сблъсък с надводен кораб.

Първата версия, както смятат много специалисти, е най-правдоподобна. Подводниците по проект 629, към който се отнася и К-129, имат слабо енергийно захранване, което налага често зареждане на акумулаторите им. Това от своя страна изисква задържане на съда в сложен режим за РДП. При слаб заряд на енергийните установки противоаварийните действия на екипажа са слабоефективни.

Преди около 10 години технически експерти детайлно анализират записи от американските акустични станции, направени в началото на март 1968 година. Според техните данни звуците, които могат да се определят като взривове в ракетните шахти, са регистрирани на 11 март. И са в подводно положение. Предполага се, че ракетното гориво в шахти №2 и №3 се е взривило, когато К-129 се е намирала под пределната дълбочина. Този вариант отчасти се потвърждава от снимките, направени от апарата на подводница Halibut.

Така, според специалистите, от 8 март К-129 се е намирала в аварийно състояние, а по неясни причини е нямала възможност да предаде радиограма и да потърси помощ. След 3 дни потъва.

Телата на подводничарите, издигнати заедно с частите от кораба, са погребани от американците в съответствие с традициите на ВМФ на СССР в Тихия океан. Видеокадри от церемонията са предадени на Русия през 1992 година.

Три години по-късно група кораби на Тихоокеанския флот на Русия посещават точката на гибелта на К-129 и отдават воински почести на загиналите моряци. През 1998 г. целият екипаж на подводницата посмъртно е награден с Ордени за Храброст, отбелязва "Российская газета".

Разказваме ви още историята на червения навал: как два патрулни кораба изгонват американски крайцер и есминец от Черно море!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.