Топ 5 на съветските военни самолети от Втората световна война

Як-3

Як-3

Юрий Королев/Sputnik

От първата си поява в небето над бойните полета през 1944 г., Як-3 се превръща в истинско главоболие за немските пилоти. Най-лекият (над 2 т) изтребител от Втората световна война има впечатляващи характеристики за скорост и маневреност.

Як-3 e подобен на немските изтребители Bf 109 и Fw 190, но понякога е способен да извърши и невъзможното. В сблъсък на 16 юли 1944 г. 18 Як-3 се изправят срещу 24 германски изтребителя. В резултат съветите губят само една машина, а 15 вражески самолета са свалени.

Самолетът е похвален не само от съветските пилоти, но и от чужденците. Пилотите от френската военна ескадрила "Нормандия-Неман", които се бият в Съветския съюз срещу нацистите, предпочитат тези машини пред всички други, дори пред британските и американските, които Съветите получават по програмата "заем-наем". След войната, за да възстановят военновъздушни ѝ сили, 37 Як-3, управлявани от френски пилоти, са подарени от СССР на Франция.

Як-9

Як-9

Legion Media

"Бих се срещу всички видове съветски изтребители, включително тези, доставяни чрез "заем-наем", но Як-9 беше най-добрият", казва асът на Луфтвафе Герхард Баркхорн. Изтребителят, от който вече са създадени 16 769 единици, се превръща в най-големият съветски изтребител ​в серийно производство от Втората световна война.

Основното предимство на този надежден, маневрен и лесен за управление съветски изтребител, е неговата универсалност: 15 модификации на изтребителя влизат в производство по време на Втората световна война. Сред тях са изтребител, изтребител-бомбардировач, разузнавач и самолет със специално предназначение.

Повечето от самолетите Як-9 са въоръжени с 20-мм оръдие ШВАК със 120 патрона и 12,7-мм картечница. Як-9Т ("Танк") обаче е много по-смъртоносно оръжие. Със своето 37-мм оръдие може да унищожи вражески изтребител само с един точен изстрел. Пилотът трябва да бъде истински снайперист, тъй като има само 30 патрона.

Як-9У е последната модификация на самолета с нов двигател, който му дава невероятна скорост. "Як-9У е по-добър от Як-1 и Як-3, има по-добра маневреност и максимална скорост - 724 км/час! Два Ме-262 (първият в света оперативен реактивен изтребител) нападнаха един Як-9У. Опитаха се да нападнат и нашето летище, а аз излетях. Не ги ударих, но ги държах далеч от летището", спомня си Константин Звонарев, пилот на 11-та гвардейска изтребителна авиационна дивизия.

Ла-7

Ла-7

Дмитрий Коробейников/Sputnik

В последния етап от Втората световна война, Ла-7 превъзхожда по-голямата част от съветските, американските и германските изтребители с височина на полета до 5 км. Въоръжен с две 20-мм оръдия ШВАК, той изпитва някои затруднения пред основния си конкурент - Fw 190, който има по-лоши характеристики, с изключение на скоростта на пикиране.

С Ла-7 съветското командване попълва редиците на своите най-добри гвардейски въздушни полкове. Германците реагират като изпращат своите най-добри пилоти срещу тези могъщи съветски самолети. Например, елитната германската ескадра "Ягдгешвадер", в която летят "знаменитости" като Ото Кител (267 убийства) и Валтер Новотни (258), често се пренасочва към зони на фронтовата линия, където служи Ла-7.

Лa-7 претендира и за първото "убийство на реактивен самолет". През февруари 1945 г. съветският ас Иван Кожедуб сваля немски реактивен изтребител-бомбардировач Ме-262 над река Одер.

Ил-2

Ил-2

Sputnik

Щурмовият самолет Ил-2, известен като "летящ танк" и "черна смърт", отприщва ада на земята за противника, като ефективно унищожава пехотни и танкови колони, артилерийски и зенитни батареи, депа и влакове.

Много прост по конструкция, той се произвежда лесно от съветската индустрия. С 36 183 единици Ил-2 става най-големият боен самолет за масово производство в историята.

Тези добре защитени съветски летателни апарати имат репутация, че оцеляват и в най-лошото, което врагът може да им причини. Доста често Ил-2, осеяни със стотици дупки от малокалиберни артилерийски снаряди, успешно се връщат по летищата.

"Летящият танк" обаче има и своите недостатъци. Напълно въоръжен с две 23-мм (или 37-мм) оръдия, ракети и бомби, Ил-2 тежи над 6 т. Такъв тежък самолет е твърде тромав за добри въздушни маневри. Освен това стрелците страдат от лошата защита, което води до големи загуби за тях. Статистически за всеки убит пилот загиват седем стрелци.

Ту-2

Ту-2

В. Шияновский

"Това беше добър, дори перфектен самолет, но дойде твърде късно. Ако беше влязъл в експлоатация една или две години по-рано, войната щеше да приключи няколко месеца по-рано. Това е мощен самолет. Пе-2 беше абсолютен боклук", казва Алексей Батиевски, пилот от 9-та щурмова авиационна дивизия на ВВС на Балтийския флот.

Въпреки че прави първия си полет през 1941 г., производството на Ту-2 е спряно след само 80 единици в полза на изтребителя Як. То е възобновено едва през 1943 г., а през следващата година масово се появява на бойните полета.

Много по-лесен за управление от основния си партньор Пе-2, Ту-2 може да носи до 3 т бомби (Пе-2 - само 1 т) и е по-добре защитен. Двете му 20-мм оръдия ШВАК и трите 12,7-мм картечници не позволяват на изтребителите Bf-109 да се доближат.

Ту-2 играе решаваща роля при разгромяването на немската група армии "Център" по време на операция "Багратион" - съветската офанзива срещу германските сили през лятото на 1944 година. Използван е и при бомбардировките над Кьонигсберг (сега Калининград) и Берлин. И накрая, той помага на Червената армия да унищожи японската армия Квантунг в Манджурия.

"Цар Танк": Защо най-големият танк в историята не стига до фронтовата линия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.