Какво се случва с автора на най-известната снимка от Втората световна война?

Превземането на Берлин символизира окончателната победа над нацизма и слага точка на Втората световна война. Неговият символ е снимка на съветския военен фоторепортер Евгений Халдей с развяването на знамето на СССР над Райхстага - вероятно публикувана от всички световни медии.

Невероятният успех на фотографията обаче не прави автора ѝ звезда в родината му. Скоро след войната той е уволнен, опредлен е като "посредствен" и изпада в забрава в продължение на много години.

Момче с куршум в гърдите

Съседът Вовка. Сутрин в Москва. 1956 г.

Мултимедиен Арт Музей, Москва

Евгений Халдей е роден на 23 март 1917 г. в Донецк, на територията на днешна Украйна. Той е на годинка, когато из цялата страна започват погроми над евреите от украински националисти. Майката на Халдей опитва да прикрие сина си, но куршумът преминава през нея и попада в гърдите на детето. То обаче оцелява. Това е първият път, когато той вижда със собствените си очи истинска трагедия. За съжаление, не е последният.

Фотографията го интересува още от дете: често ходи в местното фотоателие, помага за проявяване на негативи. Сам си прави първата си камера - от две картонени кутии и обектив от очилата на баба си. През 1930-те години в региона бушува глад и 14-годишният Халдей трябва да отиде да работи като механик във влаково депо, получавайки профилирано "образование" на терен. Всъщност то остава единственото му. Той сам изучава изкуството на фотографията. По време на почивките той снима в депото и скоро е поканен във в."Сталински работник". Успоредно с това Халдей изпраща свои произведения на московски вестници, някои от тях са публикувани.

Снимка на Евгений Халдей. Късна есен

Евгений Халдей/Sputnik

През лятото на 1937 г., когато е на 19 години, той се премества в Москва и започва работа в ТАСС - основната съветска информационна агенция. Първоначално задачите на Халдей включват фоторепортажи от цялата страна - за работници в колхозите и заводите. Но на 22 юни 1941 г. войната започва и всичко се променя.

Първото лице на войната

Великата отечествена война 1941-1945г. Жителите на Москва слушат съобщението на правителството по радиото на 22 юни за нашествието на нацистка Германия

Евгений Халдей/Sputnik

Халдей е на работа в офиса на ТАСС, когато на 22 юни в 12:00 часа прозвучава историческата реч на народния комисар Вячеслав Молотов: "Без да предявят претенции към Съветския съюз, без да обявят война, германските войски нападнаха страната ни". В този момент Халдей изскача на улицата и прави една от най-известните си снимки - московчани слушат речта на Молотов.

"Хората не се разпръснаха. Стояха, мълчаха, мислеха. Опитах се да попитам: за какво? Никой не отговори. За какво мислех аз? За това каква ще бъде последната снимка от войната, победоносната", спомня си Халдей. Той дори не си мечтае тя да бъде негова. Пред него са 1418 дни на войната, рамо до рамо с войниците. Халдей е единственият съветски фотограф, заснел цялата война: от първия до последния ден.

5 години война

"Защо се бием?" пита сляп човек. Берлин. 1945 г.

Мултимедиен Арт Музей, Москва

Градски руини, войници в бой и в редки моменти на почивка, цивилни, които губят всичко, много смъртни случаи. Халдей снима всичко, което вижда, "реалния живот", а не държавна пропаганда - от далечния студен Мурманск до Берлин. Преминава половин Европа със съветските войници, но когато влиза в Берлин, няма как да не усети, че всичко това прилича на тържествен край.

"На всички ни се струваше, че това, към което вървяхме през всички тези 1418 дни, трябва да завърши колкото се може по-грандиозно. И там беше Райхстагът, почернял от сажди и дим, тишината бе удивителна", спомя си той за превземането на Берлин.

Рядка снимка на съветските войски в Берлин, май 1945 г.

Евгений Халдей/Sputnik

И когато фотографът и колегите му тигат до Райхстага, целият му периметър вече е обсипан със съветски знамена. Евгений Халдей не заснема "естествено" момента, който е показан на известния кадър, а го режисира, за което и разказва по-късно.

Халдей носи три екземпляра на знамето със сърп и чук от снимката. По негови думи те са ушити от червени покривки. Като пристига в Берлин, той моли трима произволни войници да държат знамето, сякаш го издигат за първи път. Избирайки добър ъгъл, той снима две ленти. Така се появява символът на Великата победа. Фактът, че снимката е режисирана, не притеснява никого.

Снимка от същата фотосесия

Евгений Халдей/Sputnik

Евреин

Халдей до Гьоринг по време на Нюрнбергския процес

Архивна снимка

Никой не оспорва заслугата на Халдей. Той заснема най-важните моменти от този период: Потсдамска конференция, подписването на акта за капитулация на Германия, Нюрнбергските процеси, Георгий Жуков на бял кон и първият Парад на Победата на Червения площад. След войната той е признат за един от най-добрите фотографи в страната и е награден с девет медала, орден "Червена звезда" и "Отечествена война" II степен. Но буквално година по-късно отношението към евреите в държавните структури се променя драстично.

Парадът на победата на Червения площад в Москва на 24 юни 1945 година. Отбелязване на поражението на нацистка Германия през Втората световна война 1939-1945 г.

Евгений Халдей/Sputnik

През 1946 г. искат да го уволнят от ТАСС, тъй като той отказва да даде на склад останалите материали от командировката си. Година по-късно е принуден да премине атестационната комисия, като присъдата е недвусмислена: "Посредствен репортер, който едва се справя с нормата". Те добавят към описанието: Халдей e станал самонадеян след войната и още осем години остава сред кандидатите за членство в Комунистическата партия, но не се присъединява към нея.

В крайна сметка той е уволнен през 1948 г. с формулировката "Във връзка с намаляване на натовареността на московската редакция". С други думи - съкратен.

Дълъг път

Евгений Халдей

Игор Михалев/Sputnik

Фотографът изпада в немилост пред властта. Известно време дори сериозно се страхува за живота си. През 1948 г. умира съветският актьор и режисьор Соломон Михоелс (по-късно става ясно, че е убит по заповед на Сталин), когото Халдей снима много. Той има негативи - стъклени пластини отпреди войната – но ги чупи с чук. И когато Сталин се скарва с главата на югославските комунисти Йосип Броз Тито, Халдей унищожава и неговите негативи и снимките му.

11 години след това Халдей прекъсва страничната си работа и получава официална работа само шест години след смъртта на Сталин, през 1959 година. Още 17 години той скромно работи като фоторепортер във вестници, а през 1976 г. се пенсионира. Никой в ​​родината му не помни заслугите му. Всъщност той е забравен и второ признание му идва в самия край на живота му. Той е запомнен в годишнината на Великата победа, след 50 години.

През 1995 г. Халдей, по специална покана от президента на Франция, е поканен на главния световен фотофестивал в Перпинян, където е удостоен с една от най-почетните награди - титлата "Рицар от Ордена на изкуствата и литературата". Шест месеца преди смъртта на фотографа, в края на май 1997 г., е издаден документален филм за Халдей в Европа и книга в Америка. На търга легендарната му снимка със знамето е продадена за $13 500.

А знаете ли как Ленин и Сталин печелят прехраната си преди Революцията?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.