Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Лекарят-микробиолог Абрам Берлин внася болестта в Москва през 1939 година. Той прави опити с животни като използва щам, предизвикващ чума, и е длъжен да спазва строга карантина.
Само че внезапно позвъняване от Москва го кара веднага да пристигне в столицата и така чумата излиза на свобода. Берлин се настанява в хотел "Национал", отива в ресторанта, а след това и във фризьорския салон.
След като му става зле, нулевият пациент е хоспитализиран с погрешна диагноза крупозна пневмония. Немалка заслуга за навременното овладяване на епидемията има дежурният лекар на клиниката на 1-и медицински институт в Москва Симон Горелик.
Горелик диагностицира болния с белодробна чума и незабавно съобщава за опасността на началството и се изолира заедно с Берлин. Той знае, че и двама са обречени – по онова време няма лечение за чумата.
Сътрудници на НКВД намират и задържат всички, които в града са контактували с Абрам Берлин. Клиниката на медицинския институт е отцепена. Хотел "Национал" е дезинфектиран и то през нощите, за да се избегне изтичане на информация и паника.
В резултат епидемията от чумата е спряна в зародиш. Смъртоносната болест покосява само трима: Горелик, Берлин, а също и фризьора, който го подстригва.
Алексей Кокорекин
Виктор Ченов/Sputnik, Григорий Вайл/ТАССЕдрата шарка влиза в столицата на СССР през декември 1959 г. заедно с художника Алексей Кокорекин, който се завръща от Индия. По време на пътуването си той се заразява с опасната болест, докато присъства на церемония по изгаряне на брахман.
Кокорекин страда от треска, силна кашлица и болка по целия тил и се обръща за медицинска помощ. Лекарите погрешно му поставят диагнозата грип, макар че той е покрит с несвойствен обрив за тази болест.
За това, че в Съветския съюз е влязла едра шарка, става известно две седмици след смъртта на художника. Няколко души, които са имали контакт с него, започват да изпитват подобни симптоми.
Когато диагнозата е потвърдена, всички московски медицински служби, отделения на милицията и КГБ са вдигнати на крак за борба със смъртоносната опасност. Сътрудниците на правоохранителните органи намират и поставят под карантина всички, с които е контактувал Кокорекин, с хората, които са общували с членовете на семейството му, както и получилите сувенири от Индия.
Болницата, където се е намирал заразеният, е поставена под карантина. За всички затворени сътрудници и болни дори отварят неприкосновения държавен запас от постелъчно бельо, предназначено за случай на война.
Основната мярка обаче е поголовното ваксиниране на всички жители на Москва и Московска област, която няма аналог в историята. Лекарите работят денонощно и ваксинират над 9 милиона души само за една седмица.
Опасната болест е открита само у 45 души в Москва, а трима от тях почиват. Деветнадесет дни след откриването на едрата шарка и началото на координираната работа на столичните служби в града вече няма болни от вариола.
Холерата, която прониква на територията на СССР от Иран, през 1970 г. обхваща цялото черноморско крайбрежие. Епидемията идва, когато е пикът на курортния сезон и в крайморските градове е пълно с летовници.
Постепенно болестта се разпространява по цялата територия на страната, включително в Москва и Ленинград. За това вина носят погрешните действия на местните власти, които през първите дни обявяват по високоговорители на плажа, че в града има холера и хората трябва спешно да го напуснат.
Централната власт обаче действа бързо и решително. В борбата срещу разпространението на болестта са включени не само лекарите, но армията и флотът.
Големите огнища на разпространение на инфекцията като Одеса, Батуми и Керч, са поставени под карантина. Излизането от тях е разрешено само след щателно бактериологично изследване. До градовете стигат десетки кораби и влакове, които са превърнати в подвижни лаборатории.
Сред хилядите туристи, блокирани в градовете, избухва паника. Мнозина се опитват да заобиколят или дори да преминат през военните кордони. Ситуацията се успокоява, едва след като Съветът на министрите на СССР се разпорежда да бъдат удължени командировките и отпуските на всички, принудени да останат в зоната на карантината, като се запазват заплатите им.
Към ноември 1970 г. епидемията от холера в СССР е ликвидирана окончателно. Властта прави правилни изводи от станалото и на черноморското крайбрежие, в басейните на реките от Поволжието и Урал започва масово строителство на водопречиствателни съоръжения.
Избухването на антракс на Урал през април 1979 г. си остава най-загадъчната епидемия в историята на Съветския съюз. Според различни данни тя отнема живота на 60 до 100 души.
Всеки ден в инфекциозните отделения на Свердловск (съвременния Екатеринбург) постъпват по 5-10 души, чието състояние е силен инфекциозно-токсичен шок.
Когато се разбира, че причината за смъртта на хората е антракс, в града се разкриват специални отделения за болните, започва мащабна ваксинация на жителите, а също и дезинфекция на територията на града, според непотвърдени данни дори с помощта на хеликоптери. Към юни епидемията е спряна.
Според официалната съветска версия причина за избухването на опасната болест е месо от заразени домашни животни. Има обаче и друга версия за събитията – епидемията е могла да бъде предизвикана от случайно отделяне на спори на антракса от военно-биологичната лаборатория на военното градче № 19, разположено в един от районите на града. Имало е дори и вариант за диверсия на западните спецслужби, които се стремят да дискредитират СССР в навечерието на московската олимпиада от 1980 година.
Засега сведенията за трагедията остават засекретени и те могат да бъдат обнародвани само 75 години след инцидента - през 2054 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
