Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През пролетта на 1939 г. настъпва краят на жестоката кръвопролитна война в Испания. Не всички испанци обаче са оставили оръжието. Въпреки че в разразилия се скоро след това световен конфликт страната обявява неутралитет, хиляди испанци поемат към бойното поле в Европа.
Испанците отново се оказват от двете страни на барикадата. Едни се присъединяват към армията на съюзниците, за да отмъстят на италианците и германците за гибелта на републиката, за която те са изиграли немалка роля. Други се включват в редиците на германската армия, която настъпва срещу СССР, с желанието да се разплатят с комунистите за намесата им в испанските дела по време на гражданската война.
Нападението на Германия срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г. предизвиква невероятно вълнение в Испания. На същия ден министърът на външните работи Серано Суниер съобщава на германския посланик в Мадрид, че страната му приветства това събитие и е готова да помогне на Третия райх с доброволци.
Генерал Франко и Адолф Хитлер, 23 октомври 1940 г.
Getty ImagesМотивацията на желаещите да потеглят към Източния фронт е различна. Някои искат да си разчистят сметките с руснаците заради намесата им в испанските дела, а някои искрено ненавиждат комунизма. Има и испанци, които по този начин се опитват да "изкупят" републиканското си минало, и дори такива, които тайно остават верни на разгромената република и се надяват да преминат на страната на Червената армия при пристигането си.
Още на 13 юли същата година за Германия потегля първият ешелон от над 18 000 доброволци. За цялото време на участието във войната срещу СССР в състава на 250-а пехотна дивизия, известна също като дивизията на испанските доброволци или просто като "Синята дивизия", служат от 50 000 до 70 000 испанци. Освен това в съветското небе действа "Синя ескадрила", която записва в актива си над 150 свалени съветски самолета.
Група испански доброволци минават на страната на Германия
Getty ImagesГерманците възприемат испанските си съюзници двояко. От една страна - пълно отсъствие на полагащите се дисциплина и ред. От друга – неудържима храброст. "Няма по-смели момчета. Те почти не се прикриват. Те предпочитат смъртта. Знам, че при всеки случай нашите войници винаги се радват да имат за съседи в сектора си испанци… Те са много храбри, издръжливи при лишения, но невероятно недисциплинирани", казва Адолф Хитлер през 1942 година. (Светлана Пожарская. Франсиско Франко и неговото време, М., 2014 г.) "Ако видите германски войник, който не се е избръснал, с разкопчана куртка и подпийнал, не бързайте да го арестувате, най-вероятно това е испански герой", казва в този ред на мисли и началникът на Генералния щаб на сухопътните войски Франц Халдер.
Съветското командване първоначално се отнася пренебрежително към испанците, защото ги възприема като слабо звено във вражеската отбрана и насочва срещу тях основните удари. "Паплач, сополиви мизерници. Въшлясали, измръзнали, те проклинат деня, в който са се озовали в Русия", възкликва командващият на 55-а армия Владимир Свиридов при планирането на операцията за вдигане на блокадата на Ленинград "Полярна звезда" (Б. Бичевски. Град - фронт. Ленинград, 1967).
На практика обаче се оказва, че испанците не са толкова слаби. При сраженията през февруари 1943 г. те успяват да спрат превъзхождащите ги по численост съветски войски край село Красний Бор и да удържат позициите си до пристигането на подкрепления. Само че и загубите им са колосални – докрай са унищожени цели батальони.
"Синята дивизия" "се прославя" не само с храбростта си. При освобождаването от окупаторите на село Дубровка в Новгородска област са открити трупове на съветски войници, измъчвани до смърт от испанци: "Двата трупа са скалпирани... лицевите кости на единия от трупове са натрошени, ноктите на ръцете – изтръгнати и със следи от изгаряния. Всеки труп е с по едно извадено око и отрязани уши. Всички тези зверства са извършени от главорезите на испанската 'Синя дивизия'", предава от фронта в. "Известия".
Червената армия се разплаща с испанците със същата монета. "Срещу нас се сражаваше една дивизия, в нея имаше много испанци, те воюваха за германците, нашите много ги мразеха, и ако ги пращаха да съпровождат испански пленници, то войниците по пътя ги разстрелваха, без да му мислят. Щом воюват за германците, а нашите са воювали в Испания за свободната власт, значи това са фашисти", спомня си сержантът от 196-а стрелкова дивизия Николай Ковруков.
През есента на 1943 г. Франсиско Франко осъзнава как се променя ходът на войната и решава да изтегли войските си от СССР. Въпреки това част от испанците решават да останат на Източния фронт. Неофициално от Испания постоянно пристигат нови доброволци. В крайна сметка по време на щурма на Берлин столицата на Третия райх е защитавана от близо 7000 испански войници.
Десетки хиляди испанци се разпръскват по света след падането на Републиката и победата на франкистите в Испания. Над 6000, основно комунисти, се оказват в Съветския съюз.
Енрике Листер попада в СССР още по-рано. В началото на 1930-те години той учи във военната академия "Фрунзе" в Москва и участва в строителството на столичното метро. "Още през първия месец спечелих званието ударник, след като изпълних нормата си на 132%. Под този резултат никога не падах, а през следващите месеци дори го превиших", пише той в спомените си "Нашата война", издадени в Париж през 1966 година.
Енрике Листер
Свободни източнициЛистер е един от най-подготвените военни офицери в Испания в началото на гражданската война и затова се заема с формирането на народното опълчение. Поражението на републиканците го принуждава да се върне в Съветския съюз и скоро отново да влезе в боя.
Към 1944 г. Енрике Листер стига до званието генерал-майор от Червената армия. Участва в операциите по вдигането на блокадата на Ленинград, при които се среща със свои стари "познати" от гражданската война, вече преминали на служба в "Синята дивизия".
След войната Листер се установява в Югославия и поставя исторически рекорд. Той е единственият през XX век, който успява да стане генерал в три армии: испанската, съветската и югославската.
Един от най-прославените испанци, воювали срещу нацистите, става Рубен Руис-Ибарури, син на един от лидерите на комунистическото движение в Испания Долорес Ибарури. Още като юноша той участва в сражения в гражданската война и попада в плен при франкистите.
Рубен Руис-Ибарури
Свободни източнициПо лична заповед на Сталин съветска диверсионна група прави опит да го освободи, но всичките ѝ членове загиват при операцията. Благодарение на посредничеството на Червения кръст Руис-Ибарури в крайна сметка бива откупен.
Командир на картечна рота от Червената армия, 22-годишният Рубен Руис-Ибарури загива в битката за Сталинград. През 1956 г. му е присъдено званието Герой на Съветския съюз.
Първоначално съветското командване планира да сформира ескадрила от испански летци или дори полк (какъвто през 1942 г. ще стане френската ескадрила "Нормандия-Неман"). Само че поради факта, че Испания все пак е неутрална страна, идеята е изоставена.
"Най-испанското" съединение в съветските военно-въздушни сили на Работническо-селската червена армия (РККА съкращението от руски) става 439-и изтребителен авиационен полк, в който служат деветима испанци. Испанци служат обаче и в бомбардировъчната, и в транспортна авиация.
От първите месеци на войната испански пилоти участват почти във всички големи въздушни боеве по цялото протежение на съветско-германския фронт. При Курската битка в небето летят и съветски испанци, и самолети на "Синята ескадрила". Дали е имало въздушни боеве между тях не се знае.
В края на войната испанските летци започват работа в летателни училища. Така майор Мануел Ороско Ровира става известен в СССР като един от най-добрите инструктори по тактиката на нощния бой и подготвя немалко пилоти на нощни изтребители.
Основната група испанци воюват в партизански и диверсионни отряди. През август 1941 г. край Москва е създадено най-голямото испанско подразделение в СССР. Това е интернационалният партизански отряд под командването на Климент Ворошилов. От 133 души 32 в него са испанци. Командирът му също е испанец - Франсиско Гульон.
Основната задача на отряда е да дискредитират "Синята дивизия". Когато тя е прехвърлена край Ленинград, партизаните поемат след нея.
През есента на 1942 г. бойците на Гульон са спуснати в германския тил в Ленинградска област. Заради грешка на пилотите партизаните се оказват на голямо разстояние едни от други. Над шест месеца те организират диверсионни акции и обстрелват германските ешелони. Когато през март 1943 г. отрядът с боеве си проправя път към своите, от него са останали само четирима души – двама руснаци и двама испанци.
Африка Де лас Ерас Гавилан
Прессекретариат на Службата за външно разузнаване на РусияНай-добрата радистка в разузнавателно-диверсионния отряд "Победители", който действа в Украйна, е испанско момиче с екзотичното име Африка. В 1944 г. Африка Де лас Ерас Гавилан получава предложение да обвърже живота си със съветското външно разузнаване. Следвоенните операции на "полковник Африка" остават засекретени и до ден-днешен.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си