Бил ли е Распутин любовник на руската царица?

Григорий Распутин (1869-1916) е противоречива фигура от руския императорски двор от началото на XX век. Той със сигурност не е светец, нито добродетелен човек, но това, което го прави приятел на царското семейство, е способността му да спира кървенето на Царевич Алексей Николаевич, син на царя, който страда от хемофилия.

Карл Була

Наистина ли Распутин лекува царевич Алексей?

Когато императрица Александра Фьодоровна за пръв път се среща с Распутин, тя вече знае, че медицината по онова време няма лек за хемофилията, болестта на нейния син Алексей. По тази причина тя е готова да изпробва всичко, което би могло да помогне на момчето, което кърви при най-малкото порязване. 

Global Look Press

Лековитите способности на Распутин се потвърждават от толкова много съвременници, че е трудно да се усъмним в тях. Неговите лечебни сили са описани дори от хора, които едва ли вярват в чудеса. Такъв е например Павел Курлов, заместник-министър на вътрешните работи през 1909-1911 г., който пише, че "Распутин безспорно притежава способността да успокоява [хората] и влияе благотворно на непълнолетния наследник по време на болестта му". Михаил Родзянко, председател на Държавната дума, също пише, че "Распутин притежава изключително много хипнотизъм. Той със сигурност представлява голям интерес за науката."

През лятото на 1907 г. Распутин за първи път помага на 3-годишния наследник да преодолее вътрешно кървене. Монахът просто стои в края на леглото на наследника и се моли. След това Распутин редовно спира кръвоизливите на Алексей. През 1912 г. в Крим е призован да спре внезапно бъбречно кървене. 

Каква е същността на връзката между Распутин и императрица Александра?

United States Library of Congress

Императрица Александра Фьодоровна страда от мигрени и сърдечни спазми. Много лекари ѝ препоръчват "да се грижи добре за нервната си система." Распутин умее да я успокоява, точно както прави и с наследника. Александра Фьодоровна и император Николай имат дълготрайна, силна връзка. Те си пишат редовно един на друг, и двамата са много загрижени за съдбата на болния си син и прекарват много малко време разделно. Александра обаче e наистина силно привързана към Распутин и то по много нежен начин.

"Колко уморена се чувствам без теб. Отпускам душата си само когато ти, учителят, седиш до мен, а аз целувам ръцете ти и опирам главата си на блажените ти рамене. О, тогава ми е толкова лесно. Тогава аз мечтая само за едно: да спя, да спя вечно на раменете ти, в ръцете ти". Това са истинските думи, които императрица Александра пише на Григорий Распутин и те стават основа на легендата за предполагаемата им сексуална връзка.

Кой създава легендата?

Можем да кажем, че самият Распутин допринася за известността си, защото той споделя писмата, които императрицата му праща, със свой приятел. 

Писмата са от 1909-1910 г. и Распутин ги показва или дава на подозрителен човек на име Сергей Труфанов, или йеромонах (православен монах) Илиодор. Илиодор се запознава с Распутин през 1904 г. и става негово протеже. Той изнася масови проповеди и се обявява за чудотворен лечител. Използва връзките на Распутин, за да се защити от руския Свещен синод, който се противопоставя на маниакалното му проповядване и организацията на масови събирания.

Илиодор

Public domain

През 1912 г. Илиодор и Распутин водят спорове и дори се сбиват, затова и Распутин престава да защитава йеромонаха, който веднага е отправен в манастир (Флоришева пустиня) за духовно покаяние. Докато е затворен Илиодор пише "Святой чорт" ("Светеца дявол") - книга, в която се очерня Григорий Распутин - и публикува писмото на императрицата, което веднага се превърща в най-известната новина. Всички започват да мислят, че Распутин е спал с императрицата, защото тя пише, че иска да "целуне ръцете му". 

Истинско ли е писмото?

Въпреки че много историци, които са на страната на Романови, твърдят, че Илиодор сам съчинява писмото, много източници доказват, че то е всъщност истинско. През 1914 г., след като селянката Хьония Гусева се опитва да убие Распутин, той свидетелства, че през 1910 г. Илиодор открадва няколко писма от императрицата до Распутин от дома му в Сибир, където Илиодор гостува.

Public domain

Владимир Коковцов, министър-председател през 1911-1914 г., пише, че Александър Макаров, министър на вътрешните работи, показва писмата на император Николай II (полицията успява да си върне оригиналите). Императорът се вбесява, след като разпознава почерка на жена си. Скоро след това Макаров е уволнен. Въпреки че писмата са върнати, цяла Русия говори за Распутин и императрицата.

Очевидно руснаците в началото на XX век нямат телевизия. Те почти не знаят как изглежда Распутин. Например тази снимка е продадена от публични щандове на градски панаири с името "Распутин и деца". Ясно виждаме, че това не е Распутин, но руснаците от онова време не знаят това. Кадърът изобразява Распутин и неговия кръг последователи, включително руската придворна дама, приятелката на Александра Фьодоровна, Анна Вирубова, и ученика на Распутин, Мария Головина (седнала вляво от Распутин). Руският народ купува копия на снимката, като вярва, че Головина е императрицата. Така че невежеството също допринася за този мит.

Карл Була

Възможно ли е Распутин и императрица Александра наистина да са имали сексуална връзка? 

Карикатура

Public domain

За Александра Фьодоровна Григорий Распутин определено е лечител монах, "светият старейшина", въпреки че той е едва три години по-стар от нея. Тя определено му се доверява и разчита на помощта му, но за руската императрица той е просто селянин, независимо от това, че притежава лечебни способности.

Опитваме се да отговорим на още един интригуващ въпрос: наистина ли британците имат пръст в убийството на Распутин?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.