Защо един френски крал бяга от Русия два пъти?

Великата френска революция принуждава голяма част от аристокрацията да напусне Франция и да потърси убежище в дворовете на европейските владетели. Сред тях са и много представители на свалената управляваща династия на Бурбоните, начело с краля без свое кралство - Луи XVIII.

Граф Луи Станислас Ксавие се обявява за крал на Франция през 1795 г., след като предишният монарх Луи XVII, неговият 10-годишен племенник Луи-Шарл, е измъчван до смърт в Парижския затвор Тампл.

Европейските владетели признават статута му на изгнаник, но не могат да го приютят за дълго. Френската република преследва Бурбоните, които така силно мрази, и често принуждава европейските държави чрез сила или подкупи да прогонят от своите територии Луи и неговия двор.

Франция, 1814 г., Луи XVIII (1755-1824)

Getty Images

Напълно отчаяният монарх неочаквано намира нов дом в далечна и студена Русия. В същото време той бива обсипан с такива щедрости от руския автократ, за каквито дори не е могъл да мечтае.

Версай в Русия 

Първоначално император Павел I предлага на краля да се засели в немския град Йевер, който принадлежи на руската корона. Тъй като той се намира опасно близо до Холандия, окупирана от френски войски, предложението е отхвърлено. В резултат на това на Луи XVIII е даден дворец в Митава (съвременна Йелгава в Латвия), където дворът му се премества през 1798 година. За лична охрана Павел му връчва 100 войници от прочутия седемхиляден кралски корпус на принц дьо Конде, който в този момент също намира убежище в Русия.

Интериор на двореца

Public domain

Капризният крал обаче се оказва не напълно удовлетворен от благата, които са му предоставени: "Павел I ме изпрати тук неохотно. Покоите за мен, кралицата и херцога на Ангулем са обзаведени много пищно; междувременно обаче стаите за моята свита и моя дом не са никак подготвени. В този огромен замък намерихме единствено голи стени... Наложи се да купим всичко необходимо за собствена сметка." Докато живее в други страни, той не получава дори половината от това. 

Руският император е като попарен от такава неблагодарност. Тогава дълбокото му чувство на уважение към френския монарх изчезва. 

Рязък завой 

Не лични чувства карат император Павел да прекрати спокойния живот на френския крал в неговия "малък Версай" и да помоли Луи да напусне страната. Причината всъщност е голямата политика. Руският император все повече се разочарова от своите съюзници в антифренската коалиция. Най-голямо разочарование носят австрийците, които тихо чакат в тила, докато руските войски проливат кръвта си в битки с французи в Северна Италия и планините на Швейцария.

Последната капка търпение се оказва поведението на Великобритания, която през септември 1800 г., след като прогонва френския гарнизон от Малта, решава да остави острова на себе си, вместо да го върне на неговите законни собственици - малтийските рицари.

Павел I

Hillwood museum

Разяреният Павел, който е велик майстор на ордена, приема тази постъпка като лична обида. Неговият външнополитически курс се променя драстично - Русия започва да търси примирение с Франция.

Отново на път 

Наполеон - първият консул на републиката, който е също и далновиден политик, с желание приема инициативата и освобождава от плен 6000 руски войници. Между двамата владетели започва да се води активна кореспонденция, обсъждат се планове за военен съюз и дори кампания за завземане на Британска Индия. "Заедно с вашия господар ние ще променим облика на света", заявява Наполеон пред руския пратеник в Париж, което възхищава Павел.

В тези условия перспективите за двора на френския крал да остане в Русия стават мрачни. На 19 януари 1801 г. Луи XVIII получава заповед от императора да напусне незабавно страната. Луи XVIII решава да напише писмо до Павел, но така и не го прави.

Луи XVIII

Global Look Press

Лишен от жилище и охрана, кралят напуска Митава и се отправя към западната граница на Русия. "Изпитвах жестоки затруднения. Нямах пари и трябваше да взема заем от търговци, които се съгласиха на това срещу царската ми дума", разказва Луи XVIII.

Вместо в дворец той нощува в крайпътни хотели и дори веднъж някакъв руски офицер категорично отказва да му даде стая, дори да знае много добре, че пред него е кралят на Франция. Докато е във Варшава, която по това време принадлежи на Прусия, Луи разбира за убийството на Павел в резултат на конспирация от високите етажи на властта, в която Великобритания играе значителна роля. "Не мога да изразя какво се случи с мен, когато разбрах за това събитие... Забравих всичките му несправедливости по отношение на мен и мислех само за сполетялата го смърт", пише кралят.

Връщане в Русия 

Александър I, който се възкачва на руския престол, се връща в лоното на антифренската политика и кани Луи да се установи отново в Русия. Вярно е, че кралят се възползва от предложението едва през 1804 г., когато, под натиска на Наполеон, пруският крал Фридрих Вилхелм III, "мек и слаб, както повечето добри хора", го моли да напусне Варшава.

Кралският двор отново се заселва в своя "малък Версай" в Митава. Тук през пролетта на 1807 г. се състои историческа среща между Луи XVIII и император Александър I, който според думите на изгнаника обещава, че никога няма да го изостави и че "в тази страна винаги ще има място за него и за приятелство им". 

Всъщност Александър, за разлика от баща си Павел I, има доста ниско мнение за френския крал. След срещата им той разказва на другарите си, че този незначителен човек никога няма да може да управлява. Своето отношение към Луи XVIII и към всички Бурбони той запазва през целия си живот. 

Отново надвисват тъмни облаци 

Александър I и император Наполеон I по време на Тилзитския договор (1807) между Франция и Русия

Getty Images

Надеждите на Луи, че неговият "брат" Александър ще смаже омразния "корсиканец" и ще му върне трона, се сриват заедно с поражението на четвъртата антифренска коалиция. Двама императори сключват мир в Тилзит и Русия отново застава на страната на Наполеон. Научен от горчивия си опит, френският крал разбира, че скоро отново ще получи неприятно съобщение. Както отбелязва един от приближените му Амброаз-Поликарп дьо Ларошфуко, херцог Дюдовил, "приятелските отношения между двамата недавни опоненти, възникнали след Тилзитския мир, подтикнаха опечаления Луи XVIII отново да напусне Русия, този път обаче без сила, а напълно доброволно."

Кралят-скитник заминава за Швеция, а след това за Англия, където остава до своето възкачване на френския престол през 1814 година. В същото време неговият "приятел и благодетел" Александър е единственият сред влиятелните европейски владетели, които се противопоставят на връщането на Бурбоните на власт.

А знаете ли защо Наполеон напада Русия?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.