Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Вендинговите автомати за газирана вода са един от символите на съветската епоха. Те са по летищата, жп гарите, хотелите, киносалоните, универсалните магазини и просто по улиците.
Мнозина и досега си спомнят колко струва тази газирана напитка и каква е на вкус. Популярността им е изключителна. Има е обаче нещо, което не е както трябва с тези съветски автомати – те предлагат само една или две чаши за всички…
Приема се, че първият собствен сатуратор за газиране на вода се поява в СССР през 1932 година. "Работникът от Ленинградския завод 'Вена' Агрошкин изобретява интересен апарат. Във всеки магазин с този апарат може да се прави газирана вода", съобщава в. "Вечерняя Москва". Към края на 1950-те само в Москва са монтирани близо 10 000 такива системи.
Вендинговата машина пълни с газирана вода чаша със сироп за 3 копейки, а без сироп – за 1 копейка. Сиропът е по избор: "круша", "берберис", "естрагон", "крем-сода", "камбанка" и т. н. През по-късните съветски години лимонадите се допълват от пепси и фанта, които са няколко пъти по-скъпи.
Тези автомати работят по улиците от май до септември, а през зимата са ги покриват с метални кутии. През лятото хората се редят на опашки за лимонада. Ето как работят тези машини: пускаш монетка, избираш вкус на сиропа, поставяш чашата, а щом се напълни, веднага пиеш съдържанието пред очите на опашката и поставяш чашата обратно.
За измиването на чашата в автомата има специално гнездо с решетка: слагаш чашата в гнездото нагоре с дъното, натискаш я и отвън и отвътре тя се облива от малко вода. Толкова малко, че често по нея остават следи от червило.
Автоматите периодично се обслужват – мият са чашите с гореща вода и със соден разтвор. Само че това се е прави далеч не всеки ден. Има ли епидемии в СССР? Да, и то доста много! Само че през цялото време на използването на автоматите нито веднъж официално те не са били споменавани като източник за разпространение на болести.
Статистиката за заболеваемостта в Съветския съюз често изобщо не се е огласявала. За някои пандемии тя остава недостъпна и досега. Това важи за вируса на грипа H1N1, кръстен "руския грип": пандемията, дошла от Югоизточна Азия, бушува в Съветския Съюз през 1977-а и поразява предимно млади хора на възраст до 20-25 години.
Чашите разбира се са могли също да бъдат източник на заразяване. "При използване на обща чаша има риск човек да се зарази от остра респираторната вирусна инфекция – ОРВИ или с други думи от грип. Ако човек има изострена херпесна инфекция, вирусът, съдържащ се в слюнката, може да остане на лошо измитите съдини", отбелязва Елена Утенкова, професор в катедрата по инфекциозни болести в Кировския държавен медицински университет.
Само че по правило при "обикновените" инфекции като ОРВИ или грипа, никой не е изяснявал от какво точно се е заразил човек – дали лошо си е измил ръцете преди хранене, дали е бил в близост до болен или е пил от обща чаша. При все това съветската здравна система не е преживяла никаква голяма криза заради епидемиологична обстановки. Тъкмо обратното – тя се е считала за най-добрата в света.
Дали съветските хора са разбирали, че не е хигиенично да се ползва обща чаша и че тя крие потенциална опасност? Някои - да. Затова сред подреждащите се на опашка пред автоматите винаги има хора, които си носят в чантата собствена чаша, а и такива, които забраняват категорично на децата си да си купуват газирани напитки от автомат.
Носят се дори няколко нелепи легенди, че чрез стъклото човек можел да се зарази със сифилис. Една от тях се появява по време на московската Олимпиада от 1980 година, когато в страната има много чужденци. Тогава по всички градове в Русия се е разказва историята как афроамериканци, болни от сифилис, нощем си плакнат в тези чаши половите органи.
Тази невероятна история е абсурдна, но при все това е показателна за колективните опасения за хигиената, посочва Александра Архипова, ръководител на изследователската група "Мониторинг на актуалния фолклор" на РАНХиГС. За ролята на разпространител е избран чужденецът заради съветския страх "от чуждите", а сифилисът, с който човек не може да се зарази от чаша, е привлякъл вниманието на авторите на тези небивалици, защото е "най-непристойната болест. Така се поява идеалното "плашило". Тези автомати са наречени "сифилизатори". Макар че на тях много по-добре би им подхождала като "плашещата" болест хепатитът – от него човек наистина може да се зарази от неизмита чаша.
При все това не епидемиите слагат край на автоматите с газираните напитки, а разпадът на СССР.
"През 1990-те години организацията 'Торгмонтаж', която монтираше и е експлоатираше автоматите, спря да прави това. Системата на обслужване рухна, а без нея не можеше да работи нито един автомат. Автоматите станаха никому ненужни, а скоро от всяка търговска лавка човек можеше да си купи газирана вода", спомня си Давид Гершзон, старши научен сътрудник на Института по хладилна промишленост (ВНИХИ), който е разработил автоматите.
Александр Баранник, тогавашният заместник-директор на компанията "Автоматторг №3", казва, че една от главните причини да изчезнат автоматите е инфлацията след разпадането на СССР: "Машинката за приемане на монети е с доста сложен механизъм и да се обновява по няколко пъти годишно при ония темпове на инфлацията беше просто нерентабилно".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
