Щури съветски идеи за колонизирането на космоса

Репродукция на картината "Лунен дом" от Андрей Соколов

Репродукция на картината "Лунен дом" от Андрей Соколов

Михаил Филимонов/Sputnik
За съветските учени, художници и писатели космосът се превръща в източник на вдъхновение и щури мечти за комунистическа утопия. По-долу разказваме за най-амбициозните и дръзки фантазии и проекти на комунистически новатори.

Първият човек стъпва на Луната през 1969 година. Изненадващо е по този повод, че съветските визионери подценяват възможностите на хората да постигнат технологично развитие. През 1958 г. съветско списание "Техника на младежта"  пише, че първият човек няма да стъпи на повърхността на Луната преди края на XX век. Преди това да се случи, прогнозира списанието, учените ще пратят спътник на Луната (което се случва през 1959 г.) и ще взривят ядрено оръжие на повърхността ѝ за научни цели (очевидно това никога не се е случвало в реалния живот).

Съветският художник Денис Дашков предвижда, че бъдеща лунна станция ще бъде построена под повърхността на Луната, за да предпази жителите ѝ от метеорити и екстремни температури от +120 °C до -150 °C.

Според художника станцията ще се захранва от слънчеви панели, разположени на повърхността на земния спътник, както и самият вход на станцията, който ще минава през тунел. Според плана изследователите ще живеят на най-горното ниво на станцията, а въздухът, храната и другите необходими консумативи ще бъдат складирани на долното ниво.

Друг художник, Фьодор Борисов, предвижда бъдещите станции на Луната да изглеждат като сферични къщи, покрити от естествена почва, открита на повърхността на Луната, за да ги предпазят от стихиите и тежките условия на спътника.

Цилиндърът на О'Нийл, футуристична концепция за колонизация на космоса, предложена от американския физик Джерард Кeй. О'Нийл в книгата му "Високата граница: Човешките колонии в Космоса" от 1976 година, вдъхновява визионерите на Съветския съюз: много от тях превеждат и разпространяват идеята на страниците на съветските научни списания.

"Техника - молодёжи" описва как изглежда цилиндърът на О'Нийл по следния начин: "Ще бъде създадена автономна космическа колония за 10 000 до 20 милиона души под формата на два свързани цилиндъра с диаметър 7,5 километра. Тяхното въртене ще създаде гравитация, подобна на земната. Земеделието и животновъдството ще се развиват във вътрешността на станцията, както и по външните агрономични кръгове".

Същото списание представя облика на футуристичен логистичен проект, наречен Cento. Идеята е сходна с показаното във филма на Холивуд от 2012 г. "Зов за завръщане": тунел, който минава през Земята и позволява хората и товарите да се транспортират много по-бързо.

Съветските писатели изчисляват, че такъв тунел може да бъде построен след 48 години. Ако беше построен, тунелът щеше да позволи пътуването през центъра на Земята да става само за 43 минути поради гравитационните сили, които според съветските футуристи ще захранват капсулите. Проектът Centrо също се разглежда като нов метод за изстрелване на ракети в космоса, тъй като съветските мечтатели смятат, че гравитационните сили ще свършат работата по-добре от скъпите и уж по-малко мощни реакционни двигатели.

Идеята за космически асансьор, предложена първо от руския ракетен учен и пионер на в изучаването на космоса Константин Циолковски, по-късно е разработена в смел футуристичен проект, появил се на страниците на популярно научно списание през 1959 година. Авторът предлага да се изгради кула, висока 35 800 км, за пътуване на учени и доставки на оборудване в космоса и, може би, изстрелване на космически кораби от върха на кулата, за да реши завинаги проблема с гравитацията на Земята. Излишно е да казвам, че тази футуристична мечта така и не е осъществена.

Съветският инженер Сергей Житомирски, който изследва идеята за колонизация на космоса от хора, предлага амбициозна идея за плаващи градове, разположени в атмосферата на Венера. Според него технологията, използвана при изграждането на цепелини и балони с горещ въздух, може да се използва така, че станциите да плават на около 50 или 60 км над повърхността на Венера, където температурата и други условия се считат за подходящи за хората. Проектът романтично е наречен "Плаващите острови на Венера".

Разказваме ви още историята на последния съветски гражданин: космонавтът, който беше забравен в космоса през 1991 година!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"