ФОТОГАЛЕРИЯ: Защо в Прибалтика се живее толкова добре пo времето на СССР?

Литовски момичета в национални костюми. Литовски СССР.

Литовски момичета в национални костюми. Литовски СССР.

Л. Раскин/Sputnik
Латвия, Естония и Литва са едни от най-привилегированите сред 16-те републики на СССР. Прибалтика, наричана още "Съветска Европа" и "наша чужбина", е своеобразна "витрина" на огромната страна.

1. "Витрина" на Съветския съюз

Прибалтийските територии с живеещите там латвийци, литовци и естонци винаги са имали специален статут както в рамките на Руската империя, така и в СССР. Властите имат предвид особените исторически и икономически условия на този "европейски" регион, който толкова силно се различава от останалата част на страната.

Големи финансови средства биват отпускани за развитието на съветските прибалтийски републики. В същото време много внимателно се подхожда към прилагането на радикални икономически реформи в региона.

В резултат на това стандартът на живот в съветските Латвия, Естония и Литва е по-висок, отколкото в повечето републики на СССР. Заплатите в тях са 2-3 пъти по-големи, а хората там изпитват недостиг на хранителни продукти, дрехи и други потребности по-малко от останалите.

2. Всесъюзна лечебница

Милиони съветски граждани от цялата страна през цялата година идват да почиват на брега на Балтийско море в най-добрите санаториуми на латвийската Юрмала и литовската Паланга. В естонския курортен град Пярну дори е открит специален санаториум за съветските космонавти.

3. "Съветска чужбина" 

Тъй като само малък процент от населението на Съветския съюз може да пътува извън страната, прибалтийските държави стават за хората заместител на недостижимата Европа, тяхната "чужбина". Тук туристите виждат напълно непозната и впечатляваща немска, шведска или литовска архитектура, бродят из тесните улички на Рига, Вилнюс и Талин, посещават средновековните замъци от западноевропейски тип, разпръснати из републиките.

Когато в киното е необходимо да се покаже животът в чужбина, съветските режисьори идват именно в балтийските държави. Така къщата на Бейкър стрийт, в която живее съветският Шерлок Холмс (един от най-добрите в световното кино), е снимана в Рига.

4. Индустриалният център на страната

Прибалтика в съветско време се превръща в един от основните индустриални центрове на страната, а някои заводи и фабрики превъзхождат регионалното равнище, като се превръщат в предприятия от всесъюзен мащаб. Държавният електротехнически завод "ВЕФ" в Рига например доставя електроника за цялата страна, а фабриката за стъкло в град Ливани е една от най-големите в СССР.

5. Съветската "врата" към Запада

Именно пристанищата на балтийските републики (а не Ленинград и Калининград) се смятат за главната западна морска "врата" на страната. През тях преминава основният поток на съветските стоки към Европа. Оттук някои късметлии се отправят на круизи по Балтийско, Северно и Средиземно море.

6. Подкрепа за националната култура 

Епосът на балтийските народи, класическите произведения на латвийската, литовската и естонската литература и, разбира се, идеологически правилните романи на съветските писатели в Прибалтика са масово превеждани на руски език, печатат се в стотици хиляди копия и биват разпространявани във всички библиотеки и книжарници на Съветския съюз от Калининград до Владивосток. 

В Балтийските държави от края на XIX в. се провеждат мащабни фестивали с музика и хиляди участници, облечени в национални костюми. В съветския период тази традиция не се забравя. Напротив, за тяхното провеждане са изградени големи площадки и концертни зали. Властите обаче се опитват да свържат провеждането на тези фестивали с всякакви комунистически празници, като рождения ден на Ленин или годишнината от Революцията.

7. Съветската архитектура в Прибалтика

През съветския период държавите в Прибалтика, както и останалата част от страната, биват активно застроявани с еднообразни блокове с много апартаменти. Независимо от това обаче в градовете се появяват истински шедьоври на съветската архитектура, които не само не развалят облика на средновековните градове, но и хармонично ги допълват. По този начин, един от символите на Рига става един от "сталинските небостъргачи" - сградата на Академията на науките в Латвия. Тя получава знамето на културното наследство на Съвета на Европа през 2003 г. като своеобразен архитектурен паметник от средата на ХХ век.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"