Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В съветско време в рамките на антирелигиозната програма болшевиките срутват до тухла десетки хиляди храмове. Оцелелите са закривани или преоборудвани за съвсем други нужди. Казарми, складове, планетариуми, домове на културата и дори затвори – бивш храм може да се превърне в какво ли не, а някои от тях имат необикновена съдба.
Църквата на Богородица на Василевския остров в Санкт Петербург е построена през 1889 г. в памет на коронацията на император Александър III. Царят сам плаща част от строежа, а останалата част е от дарения на моряци. Храмът във византийски стил е строен по поръчка на Морското ведомство (централен орган на руския флот), така че го смятат едва ли не за главна морска църква на Санкт Петербург. Вероятно това и повлиява на по-нататъшната му съдба.
Още преди революцията храмът на Богородица се сдобива с особена слава. Издига се в района пристанището Галерная, местообитание на петербургските "босяци" – бедняци, неграмотни работници – бивши крепостници. В течение на една година, на границата между вековете, в този храм проповядва свещеник Георги Гапон – проповедите му са толкова популярни, че събира по 2-3 хиляди посетители и биха били дори повече, ако мястото го позволяваше. През 1905 г. Гапон събира 50-хилядна тълпа от работници на протест пред Зимния дворец. Този ден остава в историята като "Кървавата неделя".
След революцията храмът продължава да работи. Закриват го през 1932 г., като припомнят по чия поръчка е издигнат. Решено е в сградата да направят учебно-техническа станция за подготовка на водолази. И още на следващата година под купола на високия и здрав храм оборудват барокамера.
40-метровата водолазна тръба е уникална, защото става първото подобно съоръжение в СССР и второто след Англия в Европа.
На мястото на олтара правят басейн.
Що се отнася до църковните принадлежности – то те бързо биват разграбени, а фреските на стените са замазани с боя. Когато школата за подводно плаване е закрита, реставраторите откриват 10 слоя боя.
Това става през 2006 г., когато започва дългият процес по връщането на храма в Руската православна църква. Артефактите на бившата школа години наред са разпръснати из зданието, в която рядко допускат хора.
"Изкъртени стени, висящи кабели, огромен басейн, облицован с ръждиви плочки, гигантска тръба, свенливо прикрита с червен временен иконостас", така изданието на Санктпетербургската митрополия "Вода Живая" описва състоянието на храма през 2015 г., когато започва реконструкцията му.
Същевременно тръбата, увита с метална стълба, става най-голям проблем: има опасения, че конструкцията на сградата няма да издържи демонтажа и куполът ще рухне. Но в крайна сметка успешно я премахват. Храмът и до днес е в процес на реконструкция, но се четат служби в близкия параклис.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
