5 факта за Владимир Стойчев, единственият чужд генерал, участвал в парада на Победата през 1945

Евгений Халдей/МАММ/МДФ
Денят на победата за мнозина е важен празник, но руснаците го отбелязваме по-широко от другите. Първият парад на Победата се провежда в Москва на Червения площад на 24 юни 1945г., а след това честванията се състоят на 9 май по повод капитулацията на нацистка Германия.

Тази година заради пандемията от COVID-19 тържествата бяха отложени за по-късната, но също толкова значима дата. В историческия парад за Победата участват 35 000 съветски граждани и само един чуждестранен генерал. И той е българин – генерал Владимир Стойчев. Разказваме ви повече за този интересен човек, живял почти сто години (1892-1990) и участвал в най-значимите събития на XX век.

Всичко започва със семейството

Вероятно за образованието и всестранната развитост на Владимир Стойчев, както и за попадането му в кръговете на висшето общество, голяма роля изиграва неговото семейство. Родителите му са интелигентни, образовани хора; майка му е дъщеря на кмета на Сараево, а баща му е адютант на Александър Батенберг, първият княз на България. Когато Владимир е на 11 години, баща му почива и майка му решава да го изпрати във Виена. Там той постъпва във Виенската академия "Мария Терезия", където учи 7 години заедно с привилегировани представители на австрийската аристокрация, включително синове на короновани личности. Там той открива любовта си към спорта и чуждите езици – Владимир владее 9 езика, 3 от които – английски, немски и френски – знае перфектно точно заради следването във Виена.

Дипломатическа дейност

Владимир Стойчев влиза в историята не само като опитен войник, но и като дипломат, представляващ интересите на България в чужбина. През 1945-1947 г. той представлява страната във Вашингтон и ООН, а преди войната е военен аташе във Франция и Великобритания. Когато говорят за този период от неговия живот, историците споменават забавния факт от неговата биография: г-н Стойчев бил прочут с ексцентричното си поведение и като се върнал от Париж, той лично се обърнал към цар Борис III с молба да прехвърли конете си в България за обществена сметка.

Какво общо има с конете?

Както вече споменахме, във Виена Владимир Стойчев започва да проявява интерес към спорта и най-вече ездата. През 1923 г. е един от основателите на Българския олимпийски комитет, а след това два пъти представлява България на Олимпийските игри - в Париж (1924 г.) и в Амстердам (1928 г.). През 1952-1987 г. е член на Международния олимпийски комитет (МОК), през 1956-1960 г. е член на неговия изпълнителен комитет (и по това време е единственият представител от социалистическите страни). Той никога не се разделя с тези грациозни животни - и дори на 92-годишна възраст продължава да посещава хиподрума.

Как се стига до участието му в парада?

Преди да започне Втората световна война, Владимир Стойчев натрупва богат опит във военното дело, участвайки в Балканските войни 1912-1913 г. и в Първата световна война. "Когато Хитлер напада Съветския съюз, направих избора си. И не само аз! Въпреки усилията на цар Борис, когото Хитлер наричал свой брат, нито един български войник не е изпратен на Източния фронт", спомня си в интервю за "Известия" г-н Стойчев.

Той играе ключова роля при преврата от 1944 година. В нощта на 9 септември Стойчев получава заповед да завземе телеграфа и телефонните станции, а след това да достави регентите на непълнолетния цар в София, за да подпишат указ за назначаване на ново правителство. След 9 септември Стойчев влиза в Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт, става член на Комунистическата партия и е повишен до генерал. От този момент България се присъединява към съветската армия и помага за спечелването на войната - участието на генерал Стойчев в парада подчертава благодарността на Съветския съюз към българските герои.

Памет в Русия и България

Въпреки факта, че Владимир Стойчев умира преди 30 години, той все още се помни в България и Русия. В България интерес има и към спортното му наследство - затова не само няколко български улици, но и спортно училище към клуб ЦСКА са кръстени на него, а на 125-годишнината от рождението му беше издадена специална пощенска марка. Руснаците също обичат да проявяват уважение, като кръщават улици на определени хора, а през 2017 г. в град Жуков, Калужка област, се появи улица "Генарал Стойчев", а днес на нея се намира елитен жилищен комплекс на същото име.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"