Как изглежда животът в съветска Молдова?

Фред Гринберг/Sputnik
Южният край е знаменит със своето вино, а това, че е последната република, влязла в състава на СССР, ѝ помага да запази своята самобитност и колорита си.

Историческата област в Югоизточна Европа под името Бесарабия от XIX в. е в състава на Руската империя. След революцията от 1917 г. провъзгласява независимост и се нарича Молдовска демократична република, а по-късно влиза в състава на съседна Румъния. Съветите се възмущават и смятат, че Румъния незаконно е окупирала тези земи. Назрява военен конфликт, но Румъния доброволно отдава тези територии и през 1940 г. цялата историческа Бесарабия влиза в състава на СССР и образува Молдовска ССР.

Червеноармейци и деца по време на военен парад
Парад по случай присъединяването на Кишинев, 1940 г.

Несъветска Молдова

Заради сравнително късното ѝ влизане в СССР животът в Молдова поначало се отличава от останалия в страната: ресторантите, улиците и архитектурата не напомнят особено на типичния съветски пейзаж.

Ресторант Bessarabia Nova в Кишинев, 1940 г.
Латернаджия на панаир в Черновица, 1940 г.
Имението на помешчик Щайнер, 1940 г.
Безработен в Кишинев, 1940 г.

Окупирана територия

През 1940 г. Молдова преминава от Румъния в съставана СССР, а още през юни 1941 г. започва Втората световна война и Румъния, която воюва на страната на хитлеристка Германия, окупира Молдова. Румънските власти изстискват от нея всички сокове за нуждите на фронта и използват целия ѝ промишлен потенциал, а селяните са принудени да дават почти всичкото си зърно, животни и продоволствия. Десетки хиляди молдовци са изведени от румънците в Германия като безплатна работна ръка. Принуждавани са да работят безплатно и на окупираната територия – да оправят пътища и разрушени в хода на войната военни инфраструктурни обекти. Освен това в Бесарабия исторически има много евреи и цигани – румънците организират концентрационни лагери и гета и масово убиват хора. През 1944 г. съветските войски освобождават Молдова.

Румънци водят еврейско семейство на сборен пункт
Обяд в кишиневско гето
Издигане на знамето на Победата в Кишинев, 1944 г.

Страна на виното

След войната ситуацията в Молдова е плачевна – републиката е разорена, заради липсата на медицина започват масови болести, а има още и високи нива на безработица и глад. Съветското правителство отделя внушителна сума за възстановяване на промишлеността и селското стопанство, донася оборудване и суровини.

Водещият отрасъл на молдовската промишленост е винарството. Молдовското вино е известно и любимо на всички в Съюза. Благодарение на топлия си климат тук отглеждат огромно количество плодове, зеленчуци, а също така култивиран слънчоглед, захарно цвекло, тютюн и други технически култури.

Молдовско село, 1982 г.

Домати в Тирасполския консервен завод, 1953 г.
Пчеловода Антон Лупулчук в колхоза
Кишиневски хладилен завод, 1970 г.

На река Днестър през 1950-те построяват мощна Дубосарска ВЕЦ, пускат шевния отрасъл и производството на хладилници.

Дубосарска ВЕЦ

Съветски гледки и бит

Мирният живот привнася обикновения съветски делник – първомайски демонстрации, посветени на Деня на труда, пионерски шествия и, разбира се, домашни празници.

Празнуване на Деня на Победата в Кишинев, 1976 г.
Демонстрация в Тираспол, 1964 г.
Молдовската певица Олга Сорокина, 1968 г.
Паметник на освободителите в Кишинев
Молдовския музикално-драматичен театър
Молдовската академия на науките, 1966 г.
ЖП гара в Кишинев, 1967 г.
Кинотеатър в Кишинев, 1968 г.
Ресторант и хотел
Библиотека в Тираспол
Централна телеграфска агенция, Кишинев, 1972 г.
Туристи от шевната фабрика
Кишинев, 1972 г.
Детска градина, 1985 г.
Демонстрация в Тираспол, 1964 г.

Лицата на Молдова

Голяма част от населението тук са молдованци, украинци и руснаци. Но исторически тук живее голяма гагаузка общност – тюркски народ, много евреи, българи и цигани. В топлата Молдова се стремят да се преместят или да отидат да поработят хора от целия СССР. Идват и много туристи.

Пастирчета, 1989 г.
Събиране на грозде, 1972 г.
Молдовски металургичен завод
Последен звънец, 1986 г.
1985 г.
Ансамбъл по народни танци
Колхозничка
Певицата София Ротару, 1974 г.

А помните ли какви са дискотеките в Съветския съюз?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"