Как американците открадват от СССР победата над Япония?

Archive photo; Public domain; Russia Beyond
През 1938 г. американците си приписват безпрецедентното нападение на съветските самолети върху японската въздушна база в Тайван, което впечатлява цял Китай. СССР не само че не се обижда, но и е много щастлив от това.

Примиряване на старите врагове

Докато на запад Третият райх събира сили, за да се бори за "жизнено пространство за немския народ", на изток Япония вече активно изгражда Велика Източна Азия под своето върховенство. През 1931 г. японците нахлуват в китайската територия Манджурия, където скоро е създадена марионетна държава Манджоу-Го, а през 1937 г. избухва пълномащабна война между Японската империя и Китай, която повдига въпроса за суверенитета на последноупоменатата държава.

Японският генерал Мацуи Иване влиза в Нанкин на 13 декември 1937 г.

Съветският съюз с опасения наблюдава японската експанзия, като с право предполага, че рано или късно тя ще се разпространи и в неговия Далечен изток. При тези условия съветското ръководство се примирява с дългогодишните си врагове - управляващата партия на Китайската република Гоминдан и нейния лидер Чан Кайшъ.

Враждебността между двете страни е предизвикана от подкрепата, която СССР дълги години оказва на комунистите на Мао Дзъдун в тяхната борба срещу Гоминдан. Японската агресия обаче принуждава двете страни да се срещнат на масата за преговори.

Операция "Зет"

Японски бомбардировач пуска бомби върху китайски град

В резултат на това е постигнато споразумение за съветски военни доставки в Китай. По време на така наречената операция "Зет" китайците, наред с други неща, получават над 80 танка, 700 превозни средства, повече от 600 артилерийски оръжия и около 400 картечници. 

Най-важната част от доставките са самолетите. Остарялата авиация на Китай почти веднага е смазана от по-модерните военновъздушни сили на Императорската армия на Япония, което позволява на последните да получат надмощие във въздуха и безнаказано да бомбардират китайските градове. За да обърне ситуацията в началния етап на войната, СССР изпраща повече от 300 изтребителя И-15 и И-16, както и около 150 бомбардировача СБ и TБ-3.

За отбраната на Китай

По искане на китайското правителство съветски военни пилоти започват тайно да пристигат в страната. Опитните пилоти, част от които участва в Гражданската война в Испания, се занимават не само с обучението на местните военнослужещи, но и сами активно се включват в битката с японците. За да избегнат дипломатически конфликти с Токио, съветските пилоти биват записани в документите като доброволци или се прикриват с китайски имена. Така, например, командирът на Ханкоуската въздушна бомбардировъчна група, Фьодор Полинин, е известен като Фийн По.

Фьодор Петрович Полинин

Първите съветски пилоти пристигат в Китай през ноември 1937 г. и веднага влизат в битка с противника. Многократно отстъпващи от японците по численост, те се издигат във въздуха по 4-5 пъти на ден, за да защитават китайските градове.

След като японските ВВС претърпявят сериозни поражения в небето над китайската столица Нанкин, а по техните летища близо до Шанхай започват да се извършват прецизни и опустошителни въздушни удари, японците осъзнават, че си имат работа с по-опасен и подготвен противник. Предишното лекомислие в действията им отстъпва на повишена предпазливост. Дори тя обаче не може да им помогне да се подготвят за безпрецедентен съветски удар върху Тайван (тогава известен още като Формоза).

Смела операция 

ИС-16

Нападение на авиобаза Мацуяма в близост до главния тайвански град Тайпей е планирано за 23 февруари 1938 г. като "подарък" за японците по случай 20-годишнината на Червената армия. Това е една от най-големите въздушни бази на Имперската армия на Япония по онова време. В Токио са сигурни, че за противника тя е недостижима. 

28 бомбардировача СБ с разпознавателни знаци на китайските военновъздушни сили трябва да тръгнат от летището в Хайкоу близо до Ухан, което се намира на почти 1000 км от Тайван. 

Втората група от 12 самолета със смесени съветско-китайски екипажи излита от Нанчан, който е по-близо до пролива.

Нападението почти се проваля още преди да започне. В ранното утро, когато самолетите са готови за излитане, в небето близо до Хайкоу се появяват японски бомбардировачи. "През тялото ми премина неприятен хлад. Ако ударят – летището ще полети във въздуха. Самолетите бяха напълнени до дупка с гориво, а бомбите вече бяха поставени... Ако ракетните сили не ни защитят, то всичко отива на вятъра", припомня командирът на нападението Фьодор Полинин в мемоарите си "Бойни маршрути". Катастрофата е избегната - японците изведнъж се отправят в посока съседния град Чанша.

Туполев СБ 2

Набегът по Мацуяма по това време е безпрецедентна операция. 28 бомбардировача пролетяват хиляди километри без прикритие от изтребители в продължение на 7 часа, като почти 200 км са над водата. Групата от Нанчан трябва да се върне в базата поради грешка в навигацията.

За да намали разхода на гориво и да увеличи обсега на полета, Ханкоуската бомбардировъчна авиационна група лети на височина от около 5000 метра. Без кислородни маски пилотите са на ръба на силите си през целия полет поради недостига на кислород. "Сърцето ми биеше учестено, главата ми се въртеше, налегна ме сън... а тук можеш да разчиташ само на собствената си физическа издръжливост", разказва Полинин.

Внезапен удар

Съветски авиатори на летището в Хайкоу. Отляво надясно, Б. Б. Камонин, китайски пилот, Алексей Андреевич Лебедев, преводач.

След като успешно достигат до Тайван, съветските самолети пътуват на север от острова, а след това рязко се завъртат със заглушени двигатели и нанасят удар по Мацуяма.

Общо те хвърлът 280 бомби на летището. Унищожени са 40 вражески самолета, без да се броят онези, които са разглобени в контейнери, изгорени са самолетни гаражи и 3-годишните запаси с гориво.

Японците са уверени, че отдалеченото им летище е в пълна безопасност. Нито един от изтребителите им не успява да се вдигне във въздуха. Зенитните оръдия започват да стрелят прекалено късно, когато съветската въздушна група вече се насочва към континенталната част.

В Токио са шокирани от нападението на Полинин. Той ясно показва, че и самите японски острови са изложени на риск. Губернаторът на Тайван е свален от длъжност, а комендантът на авиобазата Мацуяма се самоубива.

Американски триумф? 

Съветските пилоти се завръщат без загуби в Хайкоу, където са посрещнати като герои. Тържествената вечеря в тяхна чест е посетена даже от съпругата на китайския лидер Чан Кайшъ, Сун Мейлин. Ако за ръководството на страната обстоятелствата за нападението са добре известни, то в китайското общество, с оглед на специалния статус на съветските пилоти в Китай, подробностите са неизвестни.

В резултат се получава така, че подвигът е приписан на група международни (главно американски) доброволци, водени от американския пилот Винсент Шмит. Официално наричана 14-та ескадрила на ВВС на Китай, тази група всъщност е предшественик на известните "Летящи тигри" – доброволна изтребителна въздушна група, която ще пристигне в страната от САЩ през април 1941 година.

"В един от вестниците в Хайкоу на английски език през онези дни се появи любопитно съобщение. В него се посочваше, че група китайски самолети, ръководени от чуждестранни пилоти, нахлула във Формоза и причинила сериозни щети на японската авиация. Малко по-надолу е казано, че американските пилоти участвали в нападението", припомня Полинин. 

TheHongKongTelegraph пише на 25 февруари за това, как "безстрашният ветеран от много войни" Винсент Шмит ръководел "първия дръзки набег на японска земя", в който участвали както китайски, така и руски пилоти.

Съветската страна запазва пълна тишина по този въпрос. На нея даже ѝ е удобно от такъв обрат на събитията. Шмит от своя страна не само не опровергава лъжливата информация, но с удоволствие приема поздравления, дава интервюта на журналисти и става почти нещо като национален герой.

Няколко дни по-късно истината е разкрита - японците издават официално съобщение за това, че само съветски бомбардировачи СБ участват в нападението върху Мацуяма. Обиден от пристигащите твърдения за лъжи по негов адрес, Винсент Шмит подава доклад за оставка и заминава за Хонконг. На 1 март неговата 14-та ескадрила е разформирована поради ниска ефективност.

Съветските пилоти, наречени от китайците "мечът на справедливостта", продължават да се бият в Китай до 1940 г., докато отношенията между Гоминдан и комунистите на Мао отново се влошават. За целия период на войната СССР изпраща 3 665 пилоти и технически специалисти в страната, от които 211 души загиват.

Разберете още как "руски самураи" се бият за Япония през Втората световна война!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"