Битката при Чешме: как руснаците изгарят турския флот

Отвличаща маневра

През 1768 г., след избухването на Руско-турската война, Екатерина II изпраща ескадра в Средиземно море. Като официална причина е посочена подкрепа за въстаналите гърци, но всъщност Русия иска да отклони вниманието на турците от действията на своята Азовска флотилия.

В началото на юли руската ескадра открива турския флот при нахлуването в залива Чешме. В пролива Хиос са закотвени 16 бойни кораба (включително флагманът "Будж-у-Зафер" с 84 оръдия и "Родос" с 60 оръдия), 6 фрегати, 13 галери и помощни кораби – общо 71 кораба и 1430 оръдия. Флотът е командван от капудан паша Хасан-бей.

Руската ескадра под командването на адмирал Григорий Свиридов се състои от 9 бойни кораба, 3 фрегати, кораб за бомбардиране "Гром", помощни кораби – само 30, и около 740 оръдия. Численото превъзходство на турците е двойно.

Корабите им обаче са подредени един до друг в пролива, в две линии, а зад тях са струпани спомагателните плавателни съдове. Само 10 бойни кораба от първа линия могат да използват артилерията си напълно. Адмирал Свиридов предлага следния план: руските кораби, движещи се в килватерна колона, трябва да приближат турския строй и с огън да свалят цялата му първа линия и средата на първа линия. Когато корабите в нея са унищожени, огънят трябва да бъде преместен дълбоко в турския строй.

За своето време планът е новаторски: военноморската тактика от XVIII век предполага, че корабите първо трябва да се строят един срещу друг, а след това да се открива огън. Освен това руските ескадрили са под обстрел от всички 10 бойни кораба на първа линия. Свиридов разчита на бързината при сближаването им.

Зад знамето – със зъби

Сутринта на 5 юли руската ескадра влиза в пролива Хиос и се нарежда в килватерна колона. Водещ боен кораб е "Европа", следван от "Евстатий", на който Свиридов поставя знамето си. Около 11 часа руските кораби се престрояват и под прав ъгъл се втурват към турските бойни кораби. Последните откриват огън от разстояние три кабелта (560 метра), но руснаците не отговарят, докато не достигат врага на 80 сажена (170 метра). Това се случва по обяд.

"Евстатий" попада под силния огън на 3 турски бойни кораба, включително и най-могъщия от тях "Будж-у-Зафера". С точна стрелба руските артилеристи подпалват турския флагман. Преди обаче това да бъде забелязано от мостика на руския боен кораб, той се приближава плътно до "Зафер". Започва абордажен морски бой. Моряк от "Евстатий" се опитва да залови турското знаме, но бива прострелян в ръката. Той посяга към трофея с другата ръка – отрязват я с нож. Тогава той грабва знамето със зъби.

В 14 ч. турският флот отрязва въжетата на котвата и се оттегля в пристанището Чешме под защитата на крайбрежните батерии. "Будж-у-Зафер" изгаря, инициативата изцяло принадлежи на руските моряци.

Бомби и брандери

На следващата сутрин на военния съвет е изработено разпореждане за унищожаването на турския флот в пристанището. Той отново е подреден в два реда, което опростява задачата на руските артилеристи. През целия ден руската ескадра обстрелва пристанищните и крайбрежните батареи, 4 спомагателни кораба са преобразувани в брандери, а екипите за тях са набрани от доброволци. В 17 ч. бомбардирският кораб пуска котва на входа на пристанището и започва стрелба по плътно натъпканите турски кораби.

В 00:30 ч. бойният кораб "Европа" се присъединява към канонадата, в 1:00 ч. - "Ростислав" и "Не тронь меня" (бел. ред. "Не ме докосвай"). Зад тях в килватерна колона стоят брандери. Скоро първият турски кораб избухва, а горящите му отломки подпалват съседните на него кораби. След експлозията на втория вражески боен кораб в пристанището влизат брандери. Три от тях по различни причини не достигат целта, само един под командването на лейтенант Илин се приближава до турския кораб с 84 оръдия и плътно се прилепва към него с помощта на бордови куки. Екипажът на брандера се качва на лодка и се отдалечава.

Скоро корабът избухва с оглушителен рев. Останките му се разпръсват по пристанището и разпространяват огъня практически по почти цялата тамошна флота. До сутринта на 7 юли са изгорени и потопени 15 турски бойни кораба, 6 фрегати и повече от 40 спомагателни съда. Според различни оценки загиват 10-11 хил. турски моряци. Руската ескадра не губи нито един кораб, но 11 души загиват.

В памет на изгарянето на турския флот при Чешме са направени златни и сребърни медали (те трябва да се носят на Андреевската лента). На лицевата страна е профилът на Екатерина, а на обратната страна са кораби в дим и една дума "Бил" ("Былъ"), разказват от "Российская газета".

Вижте още кои са 5-те най-ужасяващи морски катастрофи в мирно време в руската история!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.