ФОТОГАЛЕРИЯ: Как СССР развива икономиката си чрез ядрени експлозии

Семипалатинския изпитателен полигон, гр. Курчатов

Александър Лискин/Sputnik

През 1965 г. СССР стартира програмата "Ядрени взривове за националната икономика", която предполага използването на най-страшното оръжие на земята за мирни цели. В нейните рамки са извършени 124 промишлени подземни ядрени експлозии, чиято цел е създаване на изкуствени водохранилища и канали за свързване на реки, търсене и разработване на находища на полезни изкопаеми. Предполага се, че при подземна детонация може да се избегне разпространението на радиация по повърхността и замърсяването на околната среда.

Изпитание 1004 - първата съветска ядрена експлозия за националната икономика

Архивна снимка

Съветският съюз не е единствената или дори първата страна, която използва ядрено оръжие за мирни цели. От 1957 до 1973 г. в САЩ се провежда т.нар. операция Plowshare, по време на която в страната са извършени 27 промишлени експлозии.

Дозиметристите правят измервания в Семипалатинския изпитателен полигон

Юрий Куйдин/Sputnik

В допълнение към използването на ядрения арсенал на разположение на съветските военни за промишлени експлозии са разработени специални заряди с повишена "чистота", които представляват по-ниска радиационна опасност от бойните.

Последствия от ядрен взрив на Семипалатинския полигон

В. Павлунин/TASS

Първият подземен индустриален взрив в СССР се случва на 15 януари 1965 г. в заливната част на р. Чаган в Казахстан. В резултат на това възниква фуния с диаметър около 500 и дълбочина до 100 м, в която след свързването с речното корито и натрупване на пролетни води се появява изкуствен водоем. "Чудотворното езеро направи страшно впечатление не с радиацията, която все още беше доста голяма в края му, а с мрачността на водната си повърхност и безжизнената тъмна почва около него – обърнати бучки земна повърхност", спомня си ядреният физик Виктор Михайлов, който посещава водоема година след експлозията.

Фунията, пълна с вода след атомната експлозия от 1965 г.

Дмитрий Соколов/TASS

Такива "езера" трябва да служат като източници на вода за селското стопанство (напояване, добитък и др.). Само на цялата територия на Казахстан е планирано да се създадат над 40 такива водохранилища.

Ядрени изпитания на полигон

Владимир Веленгурин/TASS

В продължение на няколко години се провежда мониторинг на нивото на радиационно замърсяване на езерото Чаган. То е обитавано от 36 вида риби (дори амазонски пирани), 150 вида растения, десетки видове мекотели, земноводни, влечуги и бозайници. 90% от тях обаче не оцеляват, докато останалите имат различни видове мутации. По-специално в езерото е уловен гигантски сладководен рак с тегло 34 кг.

Езеро на мястото на първия наземен ядрен взрив на Семипалатинския полигон

Андрей Соломонов/Sputnik

В наши дни езерото Чаган е включено от правителството на Казахстан в списъка на районите, особено силно засегнати от ядрени тестове. Нивото на радиоактивни вещества във водата е стотици пъти по-високо от допустимото, което я прави неподходяща за пиене и напояване на земеделска земя. Това обаче не спира местните жители да водят добитъка си тук на водопой.

"Атомното" езеро в района на Семипалатинския полигон се е образувало през 1965 г. в резултат на т.нар. мирен подземен (на дълбочина 80 м) ядрен взрив с мощност 20 килотона, направен с цел да се проучи възможността за използване на ядрени експлозии при изграждането на канали.

Александър Лискин/Sputnik

По-хубава е съдбата на друг изкуствен водоем, образуван от ядрена експлозия. Езерото с характерното название "Ядерное" в северната част на Пермския край в Предуралието като цяло не оправдава името си, тъй като радиационният фон тук е главно в нормални граници. Езерото се е превърнало в любимо място за местните рибари и гъбари.

"Ядреное" - езеро в Русия в северната част на Пермския край, образувано в резултат на ядрена експлозия.

Wikimapia

Не всички промишлени експлозии в СССР преминават гладко - няколко пъти те завършват с изхвърлянето на радиоактивни вещества на повърхността. Най-известният от тези случаи е провалът на проекта "Глобус-1", който влиза в историята като "Ивановската Хирошима". На 19 септември 1971 г. в централната част на Русия, само на 363 км от Червения площад, неуспешен подземен взрив на брега на р. Шачи завършва с радиоактивно замърсяване на близкия район, което през следващите години води до рязко увеличение на онкологичните заболявания в съседните села на Ивановска област. Въпреки че властите частично обеззаразяват района, отстраняването на радиоактивна почва от брега на Шачи продължава до средата на 2010 година.

Вакуумен канал за извеждане на енергия от ядрен взрив

Андрей Соломонов/Sputnik

Въпреки всички предпазни мерки не е възможно да се избегне радиационно замърсяване на полезните изкопаеми и околната среда по време на промишлените експлозии. През 1988 г. Съветският съюз спира тяхното провеждане. Днес те са забранени по целия свят с международни договори.

Местен жител в една от изоставените мини, където са провеждани ядрени изпитания

В.Павлунин/TASS

С коне срещу танкове: как казаците нападат германците в конен строй!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.