Съветската Кървава неделя: какво води до клането в Новочеркаск през 1962?

Russia beyond; Archive photo; Legion media
26 загинали, десетки ранени, 7 екзекутирани и стотици изпратени в затвора. През 1962 г. в южния руски град Новочеркаск протест на невъоръжени работници бива насилствено потушен от съветската армия. Тези събития се пазят в тайна в продължение на десетилетия – до самото разпадане на СССР.

През 1962 г. Сергей Сотников е на 25 години. След като завършва 7-ми клас, той започва да работи като машинист в строителната фабрика за електрически локомотиви в Новочеркаск. Баща му загива във войната, а майка му е медицинска сестра в болницата. Сотников е член на Комунистическата партия, всеотдаен работник и баща на 2 малки момиченца. Той няма криминално досие. Семейството му живее в бедност - когато следовател от КГБ по-късно се опитва да направи опис на имотите на Сотников, той няма какво да опише.

Контролно-пропускателен пункт на завода в Новочеркаск

На 1 юни 1962 г. Сотников е сред протестиращите в своята фабрика. Той насърчава работниците в други заводи също да излязат да стачкуват. След това една група от тях отива в друга фабрика и се опитва (безуспешно) да вразуми работещите там да се присъединят към стачката.

Сотников е осъден на смърт чрез разстрел. Той е един от седемте протестиращи, осъдени на екзекуция от съветските власти след стачката в Новочеркаския завод. Необяснимата, безумна жестокост на властите остава една от най-мрачните страници в историята на СССР. Тези отвратителни събития са пазени в тайна до разпадането на Съветския съюз.

Причините за стачката

Строителната фабрика за електрически локомотиви в Новочеркаск

Икономическите и парични реформи, провеждани от правителството на Никита Хрушчов в края на 50-те и началото на 60-те години, са доста съмнителни. Още преди деноминацията на рублата през 1961 г. министърът на финансите Арсений Зверев подава оставка, тъй като смята, че това е пагубно решение. Наистина е така. Докато формално всички пари са деноминирани в съотношение 10:1 (10 рубли стават 1 рубла), понякога цените остават същите. Някои продукти обаче – най-вече месо и млечни продукти, увеличават цената си 2-3 пъти, което е жесток удар за най-бедните хора от СССР - работниците от заводите.

Стачка

Новочеркаск, Ростовска област, е столица на свободните казаци в предреволюционните времена. През 1962 г. това е един от най-бедните региони в страната. Строителната фабрика за електрически локомотиви в Новочеркаск е сред най-лошо финансираните заводи в града. Работниците имат лоши условия на живот; няма достатъчно жилища за техните семейства. Сред служителите на фабриката има много бивши осъдени, които се съгласяват да работят за изключително ниски заплати. Всички тези условия в комбинация се превръщат в барута, който избухва в началото на юни 1962 година. За съжаление, ръководителите на фабриката и местните власти не правят нищо, с което да предотвратят надигането, докато не става твърде късно.

Заводската аларма

Рано сутринта в петък, 1 юни 1962 г., работниците на фабриката научават за поредното покачване на цените на млечните и месните продукти. Случайно (и очевидно, при злополучното мълчаливо одобрение на администрацията на фабриката), един ден преди това на работниците им е съобщено, че работните стандарти за тях са увеличени, а заплатите ще останат непроменени. В 7:30 ч. работниците в цеха за производство на стомана спират да работят и се събират, за да обсъдят ситуацията. Да се нарече "обсъждане" обаче би било подценяване. Както историкът Владимир Козлов пише в книгата си "Неизвестният СССР", работниците "може би са действали много по-сурово, отколкото КГБ успява да отчете" - те започват открито да ругаят съветската администрация, Партията и дори самия генерален секретар Хрушчов, а в онези времена това е престъпление.

Още работници се присъединяват към тези от стоманения завод и стачката продължава в обществения парк на територията на фабриката. Властите, които призовават работниците да се върнат на работа, биват игнорирани и словесно обиждани. Борис Курочкин, директор на фабриката, излиза, за да успокои нещата, но всъщност казва доста глупаво нещо: "Ако нямате пари за месо, яжте кюфтета от черен дроб". Тази обида разярява работниците. Курочкин едва успява да се върне в сградата на администрацията. До 11 ч., часът за първата почивка във фабриката, над 200 работници се присъединяват към стачката.

Портрет на разстреляните

24-годишният Вячеслав Черних, чиято млада съпруга е бременна с първото им дете по това време, по-късно казва на разпитващите: "За да си купим месо и масло, трябваше да ходим до Ростов. Защо [Новочеркаск] беше толкова лошо снабден? Изводът бе само един: недостатъчно внимание от страна на властите за нуждите на трудещите се..." На 1 юни Черних и още 15 работници отиват в контролната зала на фабриката и задействат фабричната аларма на максимум. Тогава той и заводският художник на табели Коротеев пишат лозунга: "Месо, мляко, по-високи заплати!" върху знаме, което поставят високо на стълб във заводския двор. С този призив протестът на работниците придобива сила.

В градове като Новочеркаск пускането на алармата в неподходящо време означава извънредна ситуация във фабриката. Скоро дори работниците, които почиват в този ден и някои от тях са пияни, се появяват на площада и започва пълномащабен неконтролиран бунт.

"Хрушчов за месо!"

Паметна табела

До обяд близо до завода вече има 5000 протестиращи. Те блокират железопътната линия до Ростов, като спират пътнически влак. Някой прави надпис с тебешир на локомотива: "Хрушчов за месо!" Събитията стават мрачни много бързо. "Месо, масло, по-високи заплати" – това скандира тълпата около влака. Хората импровизират протестни речи там – локомотивът е използван като трибуна. Някои от тези оратори са пияни. Повечето от протестиращите работници обаче очевидно вярват, че властите ще чуят молбите и призивите им. Някои, като чистачката Мария Зальотина, която има 3 деца и чийто съпруг е загинал през Втората световна война, са твърде разочаровани – те ясно крещят: "Тези свине с тлъсти тумбаци! Набийте комунистите!"

Погребение на останките на жертвите

Към 16 ч. властите в града и региона, включително местният ръководител на Комунистическата партия Александър Басов, са събрани в административната сграда на фабриката, докато работниците щурмуват вратите ѝ. Портретът на Хрушчов е свален от фасадата, а след това и стъпкан. Басов се опитва да се обърне към бушуващата тълпа с говорител от балкона, но работниците започват да хвърлят камъни и бутилки срещу него. Повикани са 200 милиционери, но се оттеглят, тъй като числеността на работниците е по-голяма.

В 20 ч. във фабриката се появяват войници и 3 бронетранспортьора. Те обаче не нападат протестиращите, а са там единствено, за да привлекат вниманието им, докато властите напуснат фабриката. Въпреки това дори армията не успява да наплаши протестиращите. Войниците скоро си тръгват, но бушуващата тълпа остава на площада на фабриката до късно през нощта, за да изгради барикади.

Клането

Анастас Иванович Микоян

В ранните сутрешни часове на 2 юни танкове влизат в Новочеркаск. Това плаши и разгневява протестиращите. Някои от тях атакуват танковете с чукове. Има слухове за това, че хора са смазани от тежките машини. Междувременно група от най-високопоставените партийни служители от Москва бързо пристига в Новочеркаск. Измежду пристигналите са първият вицепремиер Анастас Микоян, Фрол Козлов и Александър Шелепин – секретарите на Централния комитет на комунистическата партия. Стачката придобива национално значение. Предприети са обаче мерки, така че всичко да остане тайна извън Новочеркаск. Никакви средства за масова информация или вестници не отразяват събитията - Хрушчов се страхува, че изтекли сведения могат да разгневят съветския народ в огромни количества.

На 2 юни работниците, пристигащи във фабриката, виждат войници на всички входове и отказват да започнат работа "под цевта на пистолет". Стачката се възобновява. Друг влак е спрян на железопътната линия. Останалите фабрики в града се присъединяват към тях и до обяд огромна тълпа от протестиращи се насочва към центъра на града, към главната административна сграда на Новочеркаск, където са събрани партийните служители. Тълпата носи червени съветски знамена и портрет на Владимир Ленин, който символизира, че това е мирна стачка на работниците с искане да се върнат правата им. Пътят на тълпата е блокиран от танкове, но работниците така или иначе успяват да преминат.

Тълпата нахлува в административната сграда, разрушава я и бие бюрократите, хванати в капан вътре. Те настояват да се срещнат с Анастас Микоян, втория човек в съветското правителство. Микоян и другите партийни босове обаче вече са евакуирани, ужасени от яростта на работниците. Безредиците продължават. Изведнъж пред тълпата се появяват 50 войници с автоматични пушки. Техният командир – генерал-майор Иван Олешко, се обръща към тълпата с нареждане тя да се разпръсне, но призивът му е посрещнат само с писъци и заплахи. Тълпата се втурва и се опитва да атакува войниците.

Траурна процесия

Разказите за случилото се след това са различни, но повечето източници казват, че след 2 предупредителни изстрела, войските откриват огън по тълпата. На място са убити до 15 протестиращи, а неизвестен брой хора са ранени. Тълпата се паникьосва и бяга. В града се разпространяват слухове, че по време на стачката войници са застреляли невъоръжени съветски работници. Новочеркаск потъва в тих терор. По данни на КГБ, цитирани от историка Татяна Бочарова, през деня са убити 26 човека, а 87 са ранени. Веднага след стрелбата пожарните автомобили излизат на площада, за да отмият следите от кръв. По-късно телата на убитите в този ден са погребани анонимно в различни гробища в Новочеркаския район. Няма официално възпоменание или признание за това ужасно убийство от страна на комунистическата власт. 

Убийствено мълчание

Атамански дворец

На 3 юни бунтът е прекратен. Единствено няколко самотни протестиращи, пияни вече трети пореден ден, обикалят улиците, докато милицията и КГБ арестуват лидерите на стачките. Фрол Козлов, секретарят на партията, се обръща към хората в Новочеркаск по местната радиостанция в опит да успокои града и да поеме отговорност за цялото мрачно събитие, провокирано от "хулигани и подстрекатели". Властите категорично отричат стрелбата, а обсъждането на това събитие може да доведе до разпит и задържане от страна на КГБ. Между 3 и 4 юни са арестувани повече от 240 души.

Новочеркаск. Руският президент Владимир Путин полага цветя на паметния знак на жертвите на събитията от 1962 г. в столицата на казаците

Последвалият процес не е оповестен на национално ниво. Това се случва само в Новочеркаск през август 1962 г., а присъдите са изключително сурови. Много хора, които просто се оказват на това място, общо 105 мъже, биват осъдени на 10 до 15 години в трудови лагери с тежки условия. На екзекуция чрез разстрел са осъдени 7 души. Събитията са обявени публично едва в края на 80-те години. Дотогава става ясно, че повечето документи, снимки и аудиозаписи, свързани със стрелбата, са изчезнали или са били унищожени. Едва през 1990-те местата, където са погребани разстреляните хора, биват разкрити, но телата на повечето от тях все още липсват. СССР прави всичко, за да скрие и погребе спомена за едно от най-лошите и ужасяващи дела в своята история.

Нито един човек от органите на властта, отговорни за разстрелите, не е осъден.

А знаете ли кой е денят, в който Николай II получава прякора "Кървавият"?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"