Как обикновената пазарска чанта почти се превърна в символ на Русия?

Какво може да е толкова удивително при покупката на костюм или боти? В днешно време търговските центрове и службите за доставки на интернет магазините са повече, отколкото музеите и театрите. За жителите на постсъветското пространство обаче всичко това е недостъпно до не много отдавна, погледнато от историческа гледна точка, – те купували това, което имало в държавните магазини, като се редели на безкрайни опашки за югославски ботуши, или на "черния пазар", където купували от нелегалните продавачи, наречени "фарцовшчики".

Игор Михалев/Sputnik

В края на 1980-те години СССР е "открит" за излизане, а след това е разрешена и свободната търговия. Съветските "туристи" плъзват по чужбина в купуване на всичко, което попада на пътя им, с цел да го продадат после в родината си – от презервативи и салами до червила и миксери. "Челноките", както ги наричат, превозват стоките не в тежки куфари, а в евтини огромни пазарски чанти. А след няколко години, когато СССР прекратява съществуването си и републиките се оказват в тежка икономическа криза, търговията с чуждестранни вещи става спасение за мнозина, загубили работата си.

Пазарни отношения

Юрий Абрамочкин/russiainphoto.ru

"Моята майка беше инженер в СССР, имаше стабилни доходи и начертан план за живота", това разказва във форум интернет потребител от Русия. – После обаче започнаха 90-те години, които тя преживя средностатистически: изгуби работата си, после "челночество" и връщане към нормалния живот. Тя си спомня 90-те години като първите години, в които диша свободно и започва да прави планове за бъдещето. Въпреки това не всичките ѝ познати успяват да преживеят това време".

След разпадането на СССР мнозина действително остават без работа: държавните предприятията просто нямат с какво да плащат заплатите или плащат със своята собствена продукция. Като се има предвид огромното количество градообразуващи заводи и фабрики в страната, мащабът на бедствието е сложно да бъде преувеличен. Вчерашните учители, доктори и инженери са принудени да търсят нови способи за печелене на пари. Един от тези начини е търговията на пазара за чуждестранни стоки.   

Григорий Сисоев/ТАСС; Moskva agency

Най-лесно е, разбира се, за жителите на териториите до границата: хората от Украйна, Беларус и западните части на Русия пътуват до Полша, Германия, Чехословакия и по цяла Европа. От Ленинградска област – във Финландия. Жителите на Далечния изток купуват стоки в китайските градове.

Руските "челноки" се връщат у дома от Китай с покупки.

Владимир Саяпин/ТАСС

Меката на "челночеството" за руснаците обаче е Турция. Качеството на турските стоки през 90-те години е на изключително високо ниво: платовете, обувките и козметиката са трайни, а цените – ниски.

Носят толкова, колкото могат, – за превишаване на теглото даже и не мислят, но и самите правила на превозвачите по онова време не са твърде строги. Чантите не се побират в багажното отделение, затова използват даже лентата за преминаване в самолета. Екипажът се отнася към ситуацията с разбиране, а някои хора от него дори сами се включват в "челночеството".

Домодедовски пазар, 90-те години

zalivnoy/pastvu.com

Някои граждани се занимават с организацията на такива "пътешествия" – те организират така наречените "шоп-турове" на фериботи, влакове или автобуси в граничните райони. Групите "челноки" са водени по складовете, фабриките и магазините, за да могат да купуват на едро всичко необходимо, а после ги водят у дома си.

На собствен риск

Пазарът "Лужники", 1996 г.

Валерий Христофоров/ТАСС

Впрочем, романтиката в професията на "челноките" е само привидна. Хората трябва да се сдобият с пари за пътуванията и закупуването на стоки (най-често те взимат на заем от познати), да мъкнат тонове чанти със себе си, а после да търгуват на откритите пазари при всякакви климатични условия. Печелбата обаче може да се окаже само от няколко копейки.

Google maps

През 90-те години все още действат ограничения за износ на валута от бившите съветски републики (например от Русия e разрешено да се изнасят не повече от $700), затова "челноките" пренасят вещи, които могат да продадат в чужбина (съветски фотоапарати, украшения, спирт), и вече с получените средства купуват чужди товари.

Владимир Саяпин/ТАСС

"Много от нас внасяха в Китай съветски шапки. Една струваше 7 рубли, а 2 китайците разменяха за чифт ботуши, които в 'Лужники' можехме да продадем за 2000", това си спомня бившият "челнок" Андрей. "Минавате през митницата със 7 шапки на главата си и 3 палта. Митничарят се ядосва, а ти му казваш, че ти е студено. Той не може да направи нищо".

Павел Лисицин/Sputnik

Други взимат със себе си помощници, за да пренасят повече валута.

Виктор Клюшкин/ТАСС

Стоките се продават на пазарите – във всеки голям град има един или няколко пазара, където е възможно да се намери всичко необходимо. В Москва най-известният е "Лужники" (всички трибуни на спортния стадион са превърнати в търговски точки), "Черкизовски" и още няколко десетки по-малки. Тук идват не само обичайните купувачи, но и прекупвачи от други региони на страната, на които им е по-изгодно да не пътуват в чужбина, а да донесат стоките от столицата. Тук в средата на 90-те години започват масово да пристигат мигранти от азиатските републики със своите товари.

Виталий Анков/Sputnik

Паметници на "челноките"

Площад "Комсомолская" в Москва

Владимир Федоренко/Sputnik

Постепенно тази търговия става все по-малко изгодна: държавите прокарват нови митнически правила, авиокомпаниите ограничават теглото на превозимия багаж, а властите се опитват да наложат своя контрол над пазарната търговия – там процъфтяват престъпността и лошите санитарни условия. Освен това през 1998 г. на фона на икономическата криза рублата се срива и много предприниматели, които имат дългове в долари, се разоряват.

В началото на 2000-те години в руските градове започват да се появяват търговски центрове, в това число и огромни чуждестранни вериги, а мястото на "челноките" е заето от търговските компании, докато пазарите постепенно са разрушавани. Да се оцени размерът на тъмната "челночна" икономика е достатъчно сложно – по някои изчисления в средата на 90-те години на нея се дължат до една трета от импорта в страната, но, разбира се, никой не води точен отчет. В тази сфера оперират повече от 10 млн. граждани на Русия.

Леонид Свердлов/ТАСС

Този малък, но важен период намира отражение в монументалното изкуство в съвременната история. В няколко града на Русия паметници на "челноки" стават народни забележителности. Те се намират, разбира се, близо до търговските центрове – бившите пазари от "тежките 90-те".  

Разказваме ви още как чуждестранни търговци променят живота в руския Далечен изток!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.