Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Руско-японската война е катастрофа за Русия. Страната не успява да победи в нито една главна битка и претърпява едно от най-лошите морски поражения в историята – при пролива Цушима през късен май 1905 година. Всичко показва, че руснаците ще платят висока цена. Въпреки това царистките дипломати, начело със Сергей Вите, не отстъпват от позицията си и отказват повечето от японските искания. Токио сам не разполага с много останали ресурси, за да продължи конфликта, заради което е принуден да иска по-малко от победения си опонент.
Като резултат от преговорите Русия предоставя на Япония "свобода на действие" в Корея, отстъпва военноморската си база в Порт Артур на полуостров Ляодун и Южен Сахалин (не целия, както настоява Токио). Русия също отказва да изпълни японските искания за ограничаване на земните и военноморските си сили в далекоизточния регион, нито да плаща репарации.
"Никой не очакваше такъв благоприятен развой на нещата за Русия и целият свят крещеше силно, че това е първата руска победа след повече от една година във войната и постоянни загуби", това пише Вите по-късно в мемоарите си.
Японците молят Теодор Рузвелт да стане посредник в преговорите, тъй като те знаят за прояпонската му позиция. Въпреки това, с напредването на преговорите, американският президент осъзнава, че ако всички японски искания бъдат приети, стараната на изгряващото слънце ще стане твърде силна в Тихия океан и ще представлява опасност дори за САЩ. Така Рузвелт променя позицията си и спомага силно за това договърът да бъде подписан на много по-меки условия.
Заключенията от Договора от Портсмът предизвикват масови недоволства в Япония – така наречените Хибийски безредици. Японците са особено ядосани за това, че страната им, въпреки че е победителка, не получава нито Северен Сахалин, нито копейка репарации (войната струва скъпо на японската икономика).
След като озлобена тълпа от около 30 000 души се събира в парк Хибия в Токио, повечето полицейски участъци в столицата са унищожени. В резултат 17 човека са убити и почти 1000 са ранени. Протестите водят до падането на кабинета на премиер-министъра Таро Кацура.
Договорът от Портсмът може да е дипломатически успех за Русия, но страната губи много от международния си престиж. Затова дори слабият Китай, който постоянно се бои от северната си съседка, започва да гледа на Русия като на "хартиен дракон". Никоя от великите сили не вярва, че Русия все още има някакъв потенциал в Далечния изток. Всъщност това е самата истина. Русия е длъжна да промени вектора на външната си политика от Изток на Запад и се концентрира напълно върху безнеса с Европа.
Загубата във войната срещу Япония е горчиво наследство за предшественика на Съветския Съюз – Руската империя. Страната трябва да се бори с постоянната японска заплаха на границите си. Конфликтът е решен едва през 1945 г., когато Червената армия разгромява Квантунската армия в Манджурия. Договорът от Портсмът е окончателно приключен на 2 септември 1945 г. с капитулацията на Японската империя, почти 40 години след първоначалното му подписване. Впоследствие СССР си възвръща Южен Сахалин.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
