Как затворници създават най-доброто съветско оръжие

МАММ/МДФ/russiainphoto.ru; NKVD archive; Bundesarchiv
Съветското ръководство е държало стотици учени зад решетките, като им е разрешавало да работят там според професията си за благото на страната. За успешни проекти такива учени-затворници са могли дори да бъдат представени за най-висши отличия на СССР.

През 1930-те години в Съветски съюз става нещо нечувано: разработването на най-новото въоръжение за Червената армия е поверено на… затворници. През периода на масовите репресии, когато е лесно да попаднеш в затвор или изправителен трудов лагер по доноси (нерядко на завистливи колеги), зад решетките се оказват стотици учени, конструктори и инженери. Летецът Михаил Громов пише: "Арести имаше, защото авиоконструкторите пишеха доноси един за друг, всеки хвалеше своя самолет и натопяваше другия". 

Обявени за "врагове на народа", обвинени в измяна, шпионаж или във вредителство на съветската държава, тези осъдени учени обаче имат прекалено ценни знания и професионални умения, за да бъдат пратени просто да секат дървета в Сибир.

Така в страната се появяват "специални конструкторски бюра" или "специални технически бюра", наричани според затворническия жаргон "шарашки". В тях зад бодливата тел под надзора на автоматчиците от НКВД осъдените учени "изкупуват вината си" с работа за отбраната на държавата.

Условията за живот в "шарашките" са къде-къде по-добри в сравнение с обикновените затвори: чисто спално бельо, душ, библиотека, цигари и бисквити за чая и, разбира се, необходими помещения за работа. Учените са освободени от почистването на територията – за тези цели е имало волнонаемен персонал. При все това тези учреждения не са курорти - нерядко сътрудници на НКВД се отнасят жестоко с учените, така че да не забравят, че са "врагове на трудовия народ".

През "специалните конструкторски бюра" преминат десетки от най-добрите специалисти на страната: "бащата на съветската космонавтика", който изпраща през 1961 г. Гагарин в космоса, Сергей Корольов; създателят на най-масовия съветски бомбардировач в историята Пе-2 Владимир Петляков; разработчикът на основните съветски изтребители И-15 бис, И-16 и И-153 Николай Поликарпов, а също и много други конструктори на самолети, танкове, артилерийски системи и подводници, учени химици, архитекти, математици, минни инженери и т.н.

Именно в "специалните конструкторски бюра" са разработени основните съветски бомбардировачи през Втората световна война Пе-2 и Ту-2 и модернизираното 45-милиметрово противотанково оръдие. Създадени са плаващият танк Т-37, самоходната артилерийска установка Су-152, а също и много други оръжия. Разработките на "шарашките" обаче не се ограничават само с оръжия. Тук са създадени проекти за довършителните дейности на кабинети на народния комисариат по вътрешните работи, заседателната зала в Московския кремъл и правителствени вили на Каменния остров в Ленинград.

Поръчките за разработките идват както от Кремъл, така и от регионалните власти. От централния комитет на компартията на Абхазия пристигат разпореждания да бъде проектиран интериорът на парахода "Севастопол", на яхти и катери Г-4 за НКВД и задачите са изпълнени успешно.

Трудова комуна №2 ОГПУ-НКВД

Създава се парадоксална ситуация, когато няколко конструкторски бюра могат да разработват новия изтребител за съветските ВВС. Едно от тях е от "врагове на народа", които живеят и работят зад затворническите решетки. Нерядко именно такъв колектив от затворници постига по-голям успех от колегите им, които са на свобода. 

С. П. Короьов след 18 месеца затвор, 29 февруари 1940 г.

След края на Втората световна война на територията на съветската окупационна зона в Германия, а също и в самия СССР започват да се появяват "шарашки", в които са работели германски специалисти (повечето в сферата на създаването на двигатели, балистични ракети и атомно оръжие). Част от тях са военнопленници, а други се наемат доброволно на работа при бившия противник. Тук намират добри (по съветските мерки) условия за живот и храна. При все това свободата им е твърде ограничена: дори полагаемия си отпуск учените са длъжни да прекарват само на територията на техните селища и за това внимателно следи НКВД.      

Владимир Михайлович Петляков (1891-1942)

Успешният проект, създаден в затвора, често се превръща за учения и неговите колеги в индулгенция и билет към свободата. От освободените специалисти се свалят обвиненията, но има и изключения. Владимир Петляков, който излиза на свобода през 1940 г. и трагично загива две години по-късно, е оправдан напълно едва през 1953 година.

Пе-2

Освен това на реабилитираните учени им възстановяват правата и ги връщат на предишните работни места. Нещо повече, тези бивши затворници дори са награждавани за постиженията си с най-високите отличия на СССР - Сталинска награда, и така от "врагове на народа" те се превръщат в национални герои.

Рисунка на торпеден катер тип Г-5

Историята на "шарашките" приключва със смъртта на Сталин. След 1953 г. всички учреждения от този тип са затворени. Много от тях са преоборудвани в обикновени научно-изследователски институти и днес продължават своята дейност.

Трудова комуна №2 ОГПУ-НКВД

Надникнете в основните наказателни лагери в Съветския съюз!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"