Модните блогъри и дизайнери днес биха нарекли косоворотката базова част от гардероба. Казано по-просто, тя може да се носи всеки ден като обикновена тениска, а аксесоарите към нея и съчетанията с други дрехи да се менят.
Косоворотката е основна част от обикновения гардероб на всеки руски селянин от XV до началото на XX век. Нито една друга дреха не се облича, преди да се сложи тази риза.
Косоворотката, най-просто казано, е риза с дълги ръкави. Селяните носят бели ленени ризи, които не се прибират в панталоните и се прихващат на кръста с връв. Косоворотките са ежедневни и празнични – вторите имат бродирана яка. Също така ако енужно човек да се облече празнично, се слага красив колан с пискюли.
Лятото хората носят косоворотка, но на закрито слагат жилетки. През зимата пък те си намятат кафтани. Тези, които са по-добре материално обезпечени, могат да си шият празнични косоворотки от по-скъпи материали, като например коприна и сатен.
Жените имат свои косоворотки с дължина до пода, при които подгъвът и ръкавите най-често стърчат изпод носения отгоре сарафан. Селянките също имат големи количества ризи за различни случаи – неомъжените момичета имат едни ризи; тези, които скоро ще да станат невести, имат други, а омъжените имат трети. За празници и погребения също трябват отделни ризи, които да са с внимателно избродирани маншети и яки. Изображенията на тях носят символичен смисъл.
Дори младенците се обличат в косоворотки, а от родителските ризи пък правет пеленки.
Името идва от словосъчетанието "крива яка". Всъщност това наистина е така – яката и разрезът на ризата не се намират в центъра, а отстрани, най-често вляво. Културологът и академик Дмитрий Лихачов смята, че това е направено така нарочно, а не от естетически съображения – така по време на активен физически труд кръстчетата на гърдите на селяните не падат напред.
След Революцията необходимостта от носене на кръстчета изчезва. Тогава и ризата губи своята актуалност.
Косоворотката става прототип на друга популярна риза – войнишката туника.
През 1880 г. във Военния окръг на Туркестан на войниците се раздават леки руски косоворотки за гимнастическите занятия, изпълнявани в жегата. След това на ризите просто се прикрепват пагони. Този тип дреха е най-разпространен по време на Първата световна война, Революцията и Гражданската война в Русия.
Туники обличат казаци, кавалеристи, както и служещите на юг. Вярно е обаче, че неравната яка често бива заменяна с права.
Руските аристократи и благородници от XVIII-XIX век не носят косоворотки, а за бельо използват ризи без яка. Единствен граф Лев Толстой иска да подчертае близостта си с народа: в имението си Ясная поляна той се разхожда по риза, макар и с разрез в средата. На английски ризата често се нарича "руска селска риза" или "риза на Толстой".
По-късно дългите, широките ризи с джобове, като тези на Толстой, започват да се наричат "толстовки". Оттогава обаче значението на тази дума в Русия се е променило – сега най-често това означава суичър.
Поетът Сергей Есенин носи косоворотка по същата причина – той се опитва да си създаде образ на селски поет и се облича така специално, за да впечатли столичните литератори.
Култовият за американската публика филм "Доктор Живаго" все още е критикуван в Русия, защото режисьорът Дейвид Лин използва често срещани стереотипи за руснаците – например той облича Живаго, в лицето на Омар Шариф, в косоворотка, която по това време вече не се носи.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си