Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Ако някой, който живее в Русия или в някоя от другите постсъветски страни, бъде попитан кой според него е най-легендарният командир на Червената армия, отговорът в повечето случаи ще бъде един и същ - Чапаев. Същевременно той обаче най-вероятно няма да знае никакви подробности от биографията на тази славна военна фигура, вероятно никога не е гледал филма, посветен на него, и със сигурност не е чел романа, разказващ историята на живота му.
Василий Иванович Чапаев не е голям съветски военен командир и въпреки личната си храброст не извършва никакви изключителни подвизи, разпалващи въображението.
Как се случва така, че обикновен командир на дивизия по време на Гражданската война става не просто култов герой на своето поколение, но дори и сега, сто години по-късно, името му все още не е забравено в съвременна Русия?
Военната кариера на Василий Чапаев (истинско име - Чепаев) започва на бойните полета на Първата световна война, в която той се издига до чин фелдфебел и три пъти е награждаван с Георгиевския кръст. През септември 1917 г., точно преди Октомврийската революция, Чапаев се присъединява към болшевиките.
Бидейки от "правилния" селски произход и притежаващ голям военен опит и изключителни лидерски качества, Василий Иванович бързо се изкачва по кариерната стълбица на Червената армия. По време на Гражданската война, която бушува из страната, той се издига от командир на полк до командир на дивизия.
По-късно съветската пропаганда ще изобрази Василий Иванович като блестящ кавалерист. В действителност, поради рана, получена по време на Първата световна война, Чапаев не може да остане дълго на кон и предпочита автомобил или мотоциклет с кош. Освен това той командва не кавалерия, а пехота.
През пролетта и лятото на 1919 г. Чапаев участва в бойни действия срещу белите армии на "върховния владетел на Русия" Александър Колчак в Поволжието и Южен Урал. Болшевиките успяват да спрат вражеската офанзива, както и да завземат главния индустриален център на Уфа. В същото време части от 25-та стрелкова дивизия под командването на Чапаев първа нахлува в града.
Чапаев участва и в потушаването на селските бунтове, насочени срещу т. нар. система за присвояване на излишъци - конфискация на "излишък" от хляб и друга храна от населението за нуждите на държавата. СССР предпочита да не говори за тези подробности.
Обстоятелствата около смъртта на Чапаев остават най-загадъчният епизод от биографията му. Все още не се знае как точно е починал легендарният командир.
На 5 септември 1919 г. хиляда казаци от Бялата армия извършват дръзка атака в тила на Червената армия и извършват изненадваща атака срещу дивизионния щаб на Чапаев в град Лбишченск (сега село Чапаев в Казахстан). "Преди зазоряване врагът се приближи до Лбишченск от три страни. На четвъртата, източната страна беше река Урал. Телефонните и телеграфни линии за връзка с войските и с град Уралск бяха прекъснати. Някои от местните казаци си проправиха път в Лбишченск по задните пътища, за да стрелят отзад и да всяват паника и смърт", пишат децата на дивизионния командир Александър и Клавдия в книгата "Чапаев. Очерци на неговия живот, революционна и военна дейност".
Червените сили претърпяват опустошително поражение: 1500 души загиват в самия град, а други 1000 са или оставени да умрат в степта, или се давят в река Урал при опит да избягат. Според официалната версия на събитията, така е починал славният командир, след като е поразен от вражески куршум в средата на реката. Според друга история раненият Чапаев е отведен с лодка до другия бряг, където умира. Има и предположение, че той може да е заловен и екзекутиран. Във всеки случай останките на Василий Иванович никога не са намерени.
Смъртта на Чапаев по никакъв начин не е необикновена - не по-малко известни и наистина по-висши военачалници губят живота си във войната. Но през 1923 г. се случва нещо, което прославя Василий Иванович за поколения напред.
През тази година е публикуван романът на Дмитрий Фурманов "Чапаев", който се занимава с подвизите на смелия командир. Авторът познава добре своя герой - той е комисар в 25-та стрелкова дивизия.
Любопитен факт е, че Фурманов и Чапаев не са най-добри приятели. Точно обратното - те имат сериозно спречкване, предизвикано от това, че Василий Иванович ухажва съпругата на комисаря. "Започнах да ви презирам само преди няколко дни, когато разбрах, че сте кариерист и когато видях, че вашите действия стават особено нагли и обиждат честта на жена ми...", пише Фурманов на Чапаев. "Вашето докосване до нея ме накара да почувствам някакво отвращение. Сякаш бял гълъб се потърка в жаба: намерих го смразяващо и омерзително..."
Малко преди клането в Лбишченск Фурманов напуска мястото, където е дислоцирана дивизията (това му спасява живота). Има доказателства, че преди заминаването му враговете постигат примирие, и героичният образ на Чапаев, който писателят създава в романа си, служи за потвърждение на това.
Фурманов променя една буква в истинското име на Василий Иванович, променяйки "Чепаев" на "Чапаев" с мотива, че звучи по-добре. Новото фамилно име става толкова широко разпространено, че получава официална благословия. Дори децата на дивизионния командир трябва да променят документите си за самоличност и да свикнат с идеята занапред да бъдат наричани с друго име.
Чапаев е издигнат на ново и много по-високо ниво на популярност от едноименния филм от 1934 година. В основата му е романът на Фурманов, който умира през 1926 г. и не доживява премиерата.
Още докато сценарият се пише, Сталин се включва в работата. "Бащата на народите" умишлено допринася за създаването на култа към мъртвите герои от Гражданската война. Неразумно е да се възхваляват оцелелите - те биха могли да станат сериозни съперници в борбата за власт (много от тях скоро след това загиват в чистките). Мъртвите, от друга страна, не представляват заплаха.
Филмът се оказва страхотен успех. Повече от 40 млн. души го гледат само за няколко години от излизането му в киното. Самият Сталин гледа "Чапаев" 38 пъти.
По време на Втората световна война Василий Иванович се превръща в една от най-видните фигури на съветската пропаганда. На един плакат е изобразен образът му с лозунга: "Ние се борим усилено, нанасяме отчаяни удари, внуци на Суворов, деца на Чапаев!"
През 1941 г. е заснет късометражен филм "Чапаев с нас!", в който командирът на дивизията все пак успява да преплува река Урал. Когато стига до отсрещния бряг, той се сблъсква с войници на Червената армия от Втората световна война и им отправя пламенен призив да нанесат безмилостен удар на врага.
С течение на годините фигурата на Чапаев губи своя възвишен статут и зрителите вече не плачат, когато се показва сцената на смъртта му.
Въпреки това той се утвърждава в популярната култура: Василий Иванович става герой на многобройни вицове, в които завинаги попада в комични ситуации с верните си Петка и картечарката Анка. В този шеговит облик той "мигрира" към дузина компютърни игри.
Образът на популярния герой също е използван за много по-сериозна цел. Командирът на дивизията е един от главните герои на философския роман на Виктор Пелевин "Чапаев и пустота", който е култово четиво в днешна Русия.
Прочетете още: Как престъпник и аферист става герой на Съветския съюз
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си