Как в СССР се повява процедурата инвитро

Първият зародиш и забраната на партията

Борис Павлович Хватов

Музей на историята на Кримския федерален университет "В. И. Вернадски"

Историята на появата на инвитро в СССР започва през 1955 г. в Кримския медицински институт, Ако партията не беше забранила на съветския учен да продължи работа, първото заченато инвитро дете можеше да се роди в СССР 25 години преди това във Великобритания - Луиз Браун.

По това време катедрата по хистология и ембриология на института завежда ученият Борис Хватов. Той изказва идеята за изкуствено оплождане още през 1939 година. От 1940-а неговата теория изучават учениците му и сътрудници на института. Един от неговите най-талантливи ученици, аспирантът Григорий Петров, от 1954-а прави опити с животни за изкуствено оплождане. На 10 ноември 1955 г. Петров за първи път прави изкуствено оплождане на човешки яйцеклетки със съгласието на бездетно семейство, което много иска да има свое потомство.

Доцент Г. Н. Петров

Музей на историята на Кримския федерален университет "В. И. Вернадски"

Бременността "става факт", продължава 13 седмици, но завършва с помятане. Един от местните учени докладва за това на Кримския областен комитет на КППС и Хватов е извикан на разговор в обкома.

"Хватов се върна в института по-черен от буреносен облак. Той събра колектива си и каза: 'На мен нищо няма да ми се случи вече, но на вас всичко ви предстои и не искам да ви осакатявам съдбата. Може би да спрем работата?' Всички мълчаха. През тези дни в катедрата пристигаха писма с чували включително и от чужбина от бездетни двойки с молба за помощ", спомня си един от учениците на Хватов, професор в катедрата по хистология на Кримския медицински университет Борис Троценко.

Новородено в кувьоз, Беларуска СССР

Владимир Мажевич/ТАСС

Обкомът на КПСС забранява на института да прави експерименти със "съветските жени". Хватов продължава да работи в университета, до края на живота си ходи на конференции в Москва и Петербург и отстоява метода инвитро като лечение на безплодния брак. Умира през 1975 година.

Петров пък публикува девет научни труда за инвитро, след което напуска института в търсене на нова работа и жилище. Опитите му се оказват неуспешни и той се връща в института. Започва да преподава анатомия и създава музей на анатомията на територията на медицинския университет. Когато навършва 60 години, го пенсионират, а до края на живота си неговото хоби е градинарството. Григорий Петров умира през 1997 г. в бедност. 

Петър Носов/ТАСС

През 1969 г. британският учен по физиология и медицина Робърт Едуардс заявява, че е разработил технология за изкуствено оплождане. През 2010 г. получава за разработката си Нобелова награда. Когато Борис Троценко научава това, той отива на гробището "Абдал" и оставя на гробовете на Хватов и Петров четири рози - две жълти на Хватов и червени на Петров. 

"Четири рози вместо Нобелова награда", коментирал Троценко. 

Първото момиченце инвитро

След забраната за по-нататъшни експерименти на Хватов, през 1965 г. е създадена група по ранна ембриогенеза (развитие и оформяне на човешки ембрион – бел. ред.). В нея влизат медици, които се занимават с безплодието.

Първото успешно изкуствено оплождане в СССР правят акушер-гинекологът Елена Калинина и ембриологът Валентин Лукин и то става факт след 21 години на експерименти. 

Валерий Христофоров/ТАСС

На 7 февруари 1986 г. се ражда първото дете в Съветския съюз, заченато с помощта на инвитро. Това е Елена Донцова, която по-късно сменя името си на Альона. 

"Тогава върху разработването на метода на извънкорпоралното оплождане работеха само четири клиники: две в Москва, в Ленинград и Харков. Ние първи успяхме да получим резултат, макар че през същата година в други съветски клиники се родиха първите деца, заченати инвитро", спомня си лекарят-репродуктолог, докторът на медицинските науки Елена Калинина. По-късно тя и други лекари, които са участвали в първата инвитро процедура, получават правителствени награди. 

По думите ѝ първите процедури са изисквали скъпо оборудване и високо квалифицирани лекари. По тази причина децата, родени инвитро, са били наричани "диамантени". Смятало се е освен това, че самите деца могат да се родят слаби и болни и че самият метод инвитро няма да стане достъпен за обикновените пациенти. Днес процедурата инвитро в Русия струва около 200 000 руб. ($2600), а в рамките на национални проекти за повишаване на раждаемостта процедурата се прави безплатно. През 2019 г. в Русия безплатно са направени 80 000 такива процедури. 

"Руските клиники работят не по-зле, а понякога и по-добре от много чуждестранни клиники", убедена е Калинина. 

Съдбата на "диамантеното" дете

Елена Донцова

Жить Здорово/youtube.com

Елена Донцова, първото в СССР дете, заченато инвитро, прекарва детството си в Украйна, след училище влиза в университета в Севастопол, там среща съпруга си, а през 2007 г. по естествен път ражда син. Бременността на Елена Донцова следи същата Калинина, която е помогнала момиченцето да се появи на бял свят. 

През 2009 г. Елена се премества със съпруга си в Москва, където оглавява рекламна агенция, която прави външна и вътрешна реклама. Елена се развежда с първия си съпруг, омъжва се втори път и мечтае за попълнение на семейството.

Елена Донцова

Жить Здорово/youtube.com

"Мечтая да родя близнаци. В рода на втория ми съпруг, а и от мамина и таткова страна е имало близнаци. Много се надявам, че ще ни се родят близнаци", разказва Донцова в интервю за РИА "Новости". 

Понякога Донцова участва в телевизионни предавания, посветени на инвитро. В едно от тях, по думите ѝ, един представител на Руската православна църква се обявил против инвитро, тъй като то противоречало на божията воля.

"Аз възразих: казвате, че всичко става по божията воля, но след като човечеството е стигнало до това (инвитро процедурата – бел. ред.), то и тя е станала факт с божията воля. Той не можа да ми отговори", казва Донцова. 

А сега вижте как експеримет с едно руско семейство може да промени живота в северните региони!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.