ФОТОГАЛЕРИЯ: Как изглежда студентският живот в СССР

Висшето образование в Съветския съюз е било безплатно за всички. Бъдещите студенти обаче трябва да издържат приемни изпити, за да се запишат. Тъй като висшето образование е толкова достъпно, конкуренцията е много голяма. Комисиите за записване в най-добрите университети в СССР (често намиращи се в Москва) разбиват надеждите на много млади хора, които се надяват да постъпят в университет и да "покорят" града.

Студенти в аудитория, 1967 година.

Архив Юрия Абрамочкина/russiainphoto.ru

Студентите получават месечна помощ, която варира в зависимост от академичните им резултати: колкото по-добър е академичният резултат, толкова по-голяма е стипендията. Парите са отпускани от бюджетите на финансираните от държавата университети.

Студенти в първия учебен ден на първокурсниците в Московския институт по електроника и математика, 1976 година.

Архив Павла Сухарева/russiainphoto.ru

Въпреки че сумата варира от университет до университет и за всеки студент, като цяло, тя е достатъчна за покриване на настаняване в общежитие (което е изключително евтино), плащане на храна, транспорт и няколко забавления като кино или спорт.

Студенти в общежитието на Московския държавен университет, 1963-1964.

Владимир Лагранж/МАММ/МДФ

Въпреки това много студенти избират странни работни места, за да спечелят повече пари. Те работят като асистенти в катедрите на университетите си, дават уроци на други състуденти за пари, търгуват с цигари, дънки и други оскъдни капиталистически продукти, произведени в чужбина, или работят като портиери.

Студентите провеждат експерименти в лабораторията на Московския институт по стомана "Йосиф Сталин", 1942 година.

Иван Шагин/МАММ/МДФ

"Харесваше ми да прахосвам пари, затова работих като лаборант. Получавах по 55 рубли на месец за 2-3 часа работа на ден. Месечната ми стипендия беше 50 рубли (изплащана от университета). Тоест всеки месец ми оставаха 70 рубли, след като приспаднех дневните си разходи. Знаете ли какво бихте могли да купите за 70 рубли? Седмична почивка в Крим!", пише журналистът Юрий Алексеев за студентските си години в края на 1970-те и началото на 1980-те години.

Студенти разпускат в клубно кафене след работен ден. Москва, 1978 година.

Архив Павла Сухарева/russiainphoto.ru

Може би най-привлекателната черта на висшето образование в Съветския съюз е, че на завършващите студенти е гарантирана заетост. Държавата се грижи за създаването на толкова работни места, колкото са необходими на всички завършващи студенти всяка година. Тогава практиката, която изглежда неприложима в съвременните условия, е осъществима поради плановата икономика в СССР и бързата индустриализация и урбанизация, които се случват в СССР през XX век.

Старши студенти в лабораторията за спектрален анализ. Челябинск, СССР, 1954 година.

Държавен исторически музей на Южен Урал

Голяма част от специалностите, които съветските университети предлагат, са в областта на естествените науки и инженерството: държавата дава приоритет на точните науки пред хуманитарните, въпреки че има и много специалности в хуманитарните науки - в различни училища по изкуства, театър, история.

Студенти в художествено ателие през 1935-1940.

Иван Шагин/МАММ/МДФ

Корейски делегати в Московското хореографско училище на Болшой театър на СССР, 1949 година.

Семен Мишин-Моргенштерн/МАММ/МДФ

Студенти първа година в скулптурна работилница в Москва, 1969 година.

Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ

В пика на индустриализацията в СССР държавата възприемаше студентите като мощна работна сила, която може да се използва масово. През 1959 г. Всесоюзният ленински млад комунистически съюз (известен като "Комсомол") организира университетски студенти в новосформирани "студентски строителни бригади". Членовете на бригадите обикалят целия Съветски съюз, за да работят на строителни обекти по време на академични почивки. Въпреки че тази извънкласна дейност често включва тежък ръчен труд и добри усилия на инженерен гений, много ученици го виждат като възможност да пътуват и да развиват перспективите си за кариера.

Членове на студентска строителна бригада на Московския държавен университет, 1967 година.

Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ

Много студенти са наети и да работят на ниви: да берат картофи, грозде или памук, в зависимост от конкретната съветска република. Тази работа не е платена и понякога студентите са принуждавани да участват със заплахи за експулсиране от Комсомола: нещо, което би могло да подкопае позициите им в университетите и бъдещата кариера. След един работен ден студентите преспиват в близките общежития, свирят на музикални инструменти, четат книги, общуват и понякога се влюбват - неща, които правят дните на тежкия труд по-приятно преживяване.

Студенти пътуват към работа в полетата в Казахската СССР, 1952 година.

Аркадий Шайхет/МАММ/МДФ

Студенти в полетата в Казахската СССР, 1952 година.

Аркадий Шайхет/МАММ/МДФ

Студенти работят на царевично поле в Тамбовска област, 1957 година.

Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ

По време на академична година студентите се забавляват със студентски дейности, които са сходни от едно академично заведение до друго. Свирят на музикални инструменти и пеят, поставят театрални представления и организират комедийни шоута, известни като "КВН" - "Клуб на забавните и изобретателните". Творческите студентски групи, като цяло, запълват празнотата в слаборазвития съветски домашен шоубизнес. Много от забележителните студентски изпълнители изграждат страхотна кариера в руската телевизия след падането на Съветския съюз.

Студенти на сцена в Москва, 1955 година.

Парк за култура и отдих "Соколники"

Студенти свирят край лагерен огън. Алтай, 1957-1963.

Сигизмунд Кропивницкий/МАММ/МДФ

Спортът също е популярен в минало сред студентите. Това са студенти от Института по физическа култура на стадиона "Динамо" в Москва през 1936 година.

Михаил Прехнер/МАММ/МДФ

Треньор на женския отбор по волейбол със своите ученици в град Курган, Русия, 1952 година.

Център "Елцин"

Радиото и книгите също са популярна форма на забавление за съветските студенти. Клубовете по книги осигуряват място, където те се социализират и откриват редки четива, а радиото е източник на информация и музика. И двете медии също предоставят пространство за студентите да се включат в политиката: някои се опитват да слушат западни радиоканали като "Гласът на Америка" и тайно обсъждат политически въпроси в книжните клубове.

Студенти носят книги, Ереван, Арменска СССР, 1959 година.

Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ

Разпространение на книги, 1960-1965.

МАММ/МДФ

Студентка с книги, 1963-1964.

Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ

Шестият Световен фестивал на младежта и студентите, проведен в Москва през 1957 година.

Михаил Трахман/МАММ/МДФ

Голяма част от студентите от други страни посещават Съветския съюз по време на фестивала през лятото на 1957 година.

Сергей Васин/МАММ/МДФ

Студентка спи по време на час, 1972 година.

Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ

Прочетете още: Университет на живота: 6 известни руски студенти и преподаватели

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.