Най-добрите командири на съветски подводници през Втората световна война

Архивна снимка
Съветският подводен флот не е толкова страховит и ефективен като германския. Въпреки това той също успява да създаде не малко проблеми на врага.

Александър Маринеско

Александър Иванович Маринеско

На 30 януари 1945 г. съветските подводни сили празнуват най-голямата си победа за цялата Втората световна война - подводницата С-13 под командването на Александър Маринеско в Балтийско море потапя с три торпеда германския транспортен кораб "Вилхелм Густлоф" (с тонаж 25 484 брт.).

Гордостта на Третия райх "Вилхелм Густлов", е един от най-разкошните кораби в германския флот през втората половина на 1930-те години, извършва круизи до Скандинавия. С началото на бойните действия той е преобразуван първо в плаваща болница, а след това в плаваща казарма за курсанти от учебната дивизия за подводно плаване.

За съжаление, освен почти 400 германски подводничари, заедно с кораба загиват и 4500 бежанци от Източна Прусия, главно жени и деца. Корабът обаче тръгва не като болничен кораб под знака на червения кръст, а като военен транспортен кораб в конвоя, като е пребоядисан в сив камуфлажен цвят и въоръжен със зенитни оръдия. В резултат той става мишена за съветския командир.

След 11 дни С-13 потапя с два залпа още една жертва - военния транспортен кораб "Щойбен" (14 660 брт.). В резултат под вода с кораба отиват над 3000 души, повечето от които са ранени немски войници.

За двойния си успех Александър Маринеско е предложен за званието Герой на Съветския съюз, но не го получава. Причината за това е неподходящото поведение както на командира, така и на неговия екипаж.

Няколко дни преди да тръгнат на знаменития си поход, командването на подводницата си устройва бой с населението на финландския град Турку, където са временно базирани. Самият командир гуляе няколко дни, за което е предложено да бъде даден на военен съд. Изпращайки моряците на С-13 към морето, командването ги задължава да "изкупят вината си с кръв", както обикновено се случва в наказателните батальони на Червената армия. И така, подводницата "Маринеско" се превръща в единствената "наказателна" в съветския флот.

Разбира се, Александър Маринеско никога не е даден на съд. Получава титлата Герой едва посмъртно през 1990 година.

Павел Бочаров

Павел Иванович Бочаров

Третият (след "Вилхелм Густлови "Щойбен") най-голям вражески кораб, потопен от съветските подводници по време на Втората световна война, е моторният кораб "Зеебург" (12 181 брт.), който се използва за обучение на немски подводничари. За успехите е "отговорен" командирът на подводницата Щ-407 Павел Бочаров.

Преди през 1943 г. Бочаров да бъде преместен в Балтийско море, той дълго служи в Тихия океан. Но дори и във непознати води, Павел Иванович бързо се учи, действа смело, агресивно и рисковано.

Той също така рискува по време на патрул в Гданския залив на 2 декември 1944 година. Врагът разполага със значителни сили за противоподводна отбрана. Освен това съюзниците "помагат" - заливът е активно миниран от британската авиация.

След като открива кораба "Зеебург" на котва, Бочаров го изпраща на дъното с две торпеда. Щ-407 успешно напуска залива, а германците губят голям транспортен кораб, който би им бил много полезен при мащабната евакуация от Източна Прусия, която последва скоро.

Михаил Августинович

Не е задължително подводницата да извършва торпедни атаки, за да унищожи противника. Не по-малко страшно оръжие е компетентното разположение мините. И в това командирът на К-1 Михаил Августинович няма равен в съветския флот.

Михаил Петрович прониква в дълбините на вражеските води, където повърхностните кораби просто не могат да стигнат. С ювелирна точност той поставя мини в добре охраняеми немски райони и то така, че да не могат да бъдат открити от германските миночистачи.

Резултатите от дейността на Августинович във водите на Северния ледовит океан са унищожаването на 5 вражески транспортни кораба с общ тонаж 15 947 т и 2 стражеви кораба. Освен това един германски параход е взривен, но успява да оцелее.

К-1

По тези показатели Михаил Августинович надминава повечето съветски командири на подводници, които се борят с Кригсмарине с торпеда. Броят на потвърдените им победи през цялата война не надвиша три или четири потънали кораба. Освен това сред подводните флотове на съюзниците на СССР в антихитлеристката коалиция и дори по-мощен от подводния флот на Третия райх, Михаил Петрович е един от лидерите в минната война.

Междувременно The National Interest се впeчатли от въоръжението на новата руска подводница "Волхов"!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"