Кой е "третият човек" в международните преговори на съветските високопоставени лица?

Снимката по-долу стана популярна, когато медиите обявиха Джо Байдън за новия президент на САЩ. На нея се вижда как Байдън се усмихва и се ръкува със съветския държавник Андрей Громико през 1988 година.

Джо Байдън, Виктор Прокофиев и Андрей Громико, 1988 г.

Едуард Песов/TASS

Между двамата политици обаче е заснет още един мъж. Той изглежда сдържан, съсредоточен и внимателен. През следващите десетилетия Виктор Прокофиев - преводач за много съветски височайши лица - ще работи и с Бил Клинтън, Джордж Х. Буш и дори руския олигарх Роман Абрамович.

Пътят към политическата върхушка

За Прокофиев пътят, който го поставя сред дипломацията и геополитиката през Студената война, започва от Юридическия факултет на Московския институт по международни отношения, където изучава международно право, а освен родния си руски, той учи още английски, френски и испански език. Като млад възпитаник през 1977 г. Прокофиев обмисля академична кариера, но накрая избира друг вариант, който се оказва съдбоносен.

Виктор Прокофиев

Едуард Песо/TASS

"Разбрах за езиковия курс на ООН и реших, че това е много интересно предложение, което ще ми позволи да използвам четирите си езика и също така да науча повече за международното право, финансите и икономиката", казва Прокофиев в ексклузивно интервю за Russia Beyond.

Тъй като езиковият курс на ООН се финансира съвместно от съветското правителство и ООН, младият Прокофиев попада в "радарите" на външното министерство на СССР.

Пет години по-късно - след различни командировки в офиса на ООН в Женева като преводач и адвокат - старите контакти на Прокофиев дават резултат. През 1984 г. Прокофиев става част от министерството като щатен преводач.

Среща с Джо Байдън

Постепенно младият преводач се издига в йерархията министерството. През 1985 г. Прокофиев използва познанията, придобити като руски правителствен преводач, превеждайки водещите се преговори за разоръжаване между САЩ и СССР в Женева между Горбачов и Роналд Рейгън, които на първата си среща на върха се опитват да прекратят надпреварата във въоръжаването на двете суперсили.

"Ще бъдете изненадани, но имаше много малка конкуренция от хора, които да се борят за позицията и да се опитват да получат най-добрата работа. Беше един вид естествен подбор", казва Прокофиев.

Тъй като по-старото поколение емблематични съветски преводачи - като Виктор Суходрев - отстъпва място на по-младите професионалисти, пътят на Прокофиев към преговорите на най-високо ниво, които решават съдбата на човешката раса, става ясен.

През 1988 г. той превежда на група американски сенатори, които пътуват до СССР, за да разговарят със съветския президент (което не бива да се бърка с по-високата позиция на генералния секретар) и бившия външен министър Андрей Громико за перспективите за ратифициране на Договора за ядрени сили със среден обсег (INF), който Рейгън и Горбачов подписват през декември предишната година.

"Очевидно знаех кой е той, тъй като бях прекарал часове и часове в инструктаж от дипломати от външното министерство за срещата със сенатор Байдън. Една от причините да ми бъде възложено да превеждам за Громико беше, че се знаеше, че ще обсъждат ратификацията на договора за INF. Аз бях очевидният избор, защото в езиковия отдел имаше малцина, които изобщо имаха представа от тези военни термини и понятия", казва Прокофиев. Той допълва, че в дните на преговорите за INF в Женева, за да се подготви за работата си, му се налага да научи съществени понятия по физика и математика, свързани с крилати и балистични ракети.

Прокофиев отказва да сподели мнението си за личността на Джо Байдън, но го описва като "отличен оратор".

"Впечатлението, което той правеше, беше на много добър, много ясен оратор. Някой, който е напълно в крак с политическите подробности на процеса за ратификация, който обсъждаше с Андрей Громико", казва Прокофиев.

Това, което изненадва безпристрастния и професионално обективен преводач, е решението на Джо Байдън да вземе със себе си в Съветския съюз сина си и да го остави да седи на масата за преговори с елита на съветското ръководство.

Проявявайки удивителна съобразителност за най-фините подробности от преговорите, състояли се преди 32 години, Прокофиев не може да си спомни дали на срещата присъства Хънтър или Бо – двамата сина на Джо Байдън - въпреки че без усилие си спомня годините на раждането им, 1970 и 1969 съответно.

"Бях изумен, че не дойде сам. Той беше там със сина си. И съм сигурен, че въпросът е обсъждан между офиса на Андрей Громико и посолството на САЩ, защото там беше и Джак Матлок, посланик на САЩ в СССР."

"Той (синът) беше представен от Джо Байдън на Андрей Громико: 'Господин Президент, това е моят син. Надявам се, че нямате нищо против да остане. Той се интересува от международните отношения и въпросите на дипломацията и вземането на политически решения.' А Громико отвръща: 'Разбира се, ще бъде удоволствие'", спомня си Прокофиев разговора между двамата политици, който по това време му се струва необичаен.

Десетилетия по-късно, през 2020 г., връзката баща и син ще се превърне в интерес за критиците и опонентите по време на президентската кампания на Джо Байдън, тъй като се твърди, че Хънтър използва отношенията си с баща си, за да развива личните си бизнес интереси в постсъветска Украйна.

По време на срещата от 1988 г. синът на Байдън е просто мълчалив наблюдател.

ДНК на преводач

Борис Елцин, Виктор Прокофиев и Рон Браун, 1994 г.

Александър Сенцов/TASS

За Прокофиев, който, като всички останали през 2020 г., следи кандидатурата на Джо Байдън за президент, потенциалният избор на неговия познат в Овалния кабинет не е изненада и не впечатлява опитния преводач.

"Той беше един от стотиците хора, за които работих през последните 40 до 45 години", казва Прокофиев, който в професионалната си кариера се среща с много забележителни личности, като Ричард Никсън, Роналд Рейгън, Бил Клинтън, Джордж Х.В. Буш, Хенри Кисинджър, Ал Гор, Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд, Франк Карлучи, Маргарет Тачър и Раджив Ганди, както и много други авторитетни политици.

Прокофиев напуска работата си в министерството на външните работи през 1994 г., периодът, в който постсъветска Русия до голяма степен се оттегля от международната сцена, за да се заеме с по-належащи икономически въпроси, пред които е изправена по това време. С навлизането на капитализма в нова и независима Русия бившият дипломат се сдобива с нови клиенти: водещи международни адвокатски кантори, действащи за новозабогателите руски олигарси, които уреждат делови спорове в съда.

През 2003 г. Прокофиев се мести в Лондон, където предлага услугите си на частни и публични клиенти, които участват в правни спорове в съдилища на Обединеното кралство. По известното дело "Березовски срещу Абрамович" Прокофиев превежда за Лорд Съмпшън, който по-късно става съдия на Върховния съд на Обединеното кралство, след като приключва като водещ адвокат на Роман Абрамович.

Независимо за кого превежда, Прокофиев определя езика за свой "клиент": "Работя в името на езика. Винаги има спаринг между мен и езика. Чувам дума, изречение, шега - нещо, което трябва да преведа - и имам само част от секундата, за да доставя стоката. Това е прекрасно предизвикателство и винаги има прилив на адреналин".

Бившият служител на министерството смята, че все още е обвързан с споразумение за конфиденциалност, което дава на държавата в началото на кариерата си в министерството, въпреки факта, че съветската държава отдавна я няма. Запитан дали това наистина е приложимо по закон днес, Прокофиев се колебае, преди да отговори: "Вярвам, че все още съм обвързан с това. То е част от моето ДНК".

Вижте кои са руските селяни, които стават милионери!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.