Три любими жени на Йосиф Сталин

Public Domain; Николай Хорунжий; Анатолий Гаранин/Sputnik; МАММ/МДФ
"Вождът на народите" се жени официално два пъти, но и двете му съпруги загиват трагично много млади. През последните 21 години от живота си той е вдовец. Любител на музиката, театъра и операта, Сталин има връзки с много известни изпълнителки. Ето три от най-колоритните истории.

Оперната певица Вера Давидова

Вера Давидова, солистка на Болшой театър, е описана като "последната любов на Сталин" и се смята, че връзката им продължава цели 19 години, твърди в своята книга руският емигрант Леонард Гендлин. Той работи в оркестъра на Болшой и през 1980-те години издава книга, озаглавена "Любовницата на Сталин разказва". В него авторът твърди, че предава разказите на самата мецосопрано. Книгата се оказва световен бестселър. Когато разбира за това, Давидова припада.

Певицата отрича тя и лидерът на СССР да са били близки. Известно е обаче, че Сталин я среща многократно от 30-те години на миналия век - по-специално на официални приеми, на които е поканена като водеща солистка на Болшой театър. Внучката на Давидова, Олга Мчедлидзе, споделя следното: "баба ми вече беше омъжена за [етническия грузинец Дмитрий] Мчедлидзе, така че тя знаеше грузински и можеше да отговоря на Сталин на родния му език, което, разбира се, много го е радвало".

Също така Сталин често присъства на нейни участия в Болшой, оставяйки ѝ великолепни кошници с цветя, а между 1946 и 1951 г. тя три пъти е удостоена с най-високата чест - Сталинската награда.

Балерината Олга Лепешинская

Смята се, че Сталин има връзка и с друга изпълнителка на Болшой - примабалерината Олга Лепешинская. Тя получава Сталинската награда четири пъти и съветският владетел е голям почитател на таланта ѝ - гледа я в постановката "Пламъците на Париж" поне 17 пъти. "Когато имаше свободно време, той винаги идваше и сядаше в ложата си и ние знаехме, че Сталин е в театъра. Добре облечени млади мъже се появяваха в крилата", казва Лепешинская в интервю.

Посещенията на Сталин в Болшой театър са легендарни. Той винаги сяда в Царската ложа и идва и си отива по всяко време на представлението. Други партийни лидери също прекарват време в театъра. Борис Илизаров, автор на книгата "Тайният живот на Сталин", е категоричен по отношение на тези посещения: "Членовете на Политбюро, високопоставени чиновници и военачалници обичаха да използват местните балерини, певици и момичетата от хоровете като високоплатени проститутки".

Няма документирани доказателства за афера между Сталин и Лепешинская. Много източници цитират журналиста Иван Гронски, който е част от близкия кръг на тиранина. В мемоарите си Гронски пише, че в средата на 1930-те години Сталин често се връща в Кремъл късно през нощта, след като е бил при известна балерина.

През 1940 г. на покрива на къща № 17 на главната улица на Москва – "Тверская", е издигнат паметник на балерина. Смята се, че модел на скулптурата е Лепешинская, а тя поставен с личен указ на Сталин. Жената обаче твърди, че няма нищо общо с това. Скулптурата е демонтирана в късните 1950-те.

Пианистката Мария Юдина

Талантливата Мария Юдина е позната като "любимата пианистка на Сталин". Тъй като е много религиозна, а освен това е еврейка, приела православното християнство, тя живее скромно - винаги е с една и съща черна рокля с дължина до пода и често не се храни достатъчно. През 1921 г. тя започва да свири с оркестър, а по-късно пътува по света на турнета.

Нейни близки си спомнят, че изпраща парите си от концерти в затворнически лагери за политически затворници или ги дарява на църквата. Не е дисидент, но никога не крие мнението си. Така през 1930-те години тя е уволнена от Ленинградската консерватория, защото говори открито за православната си християнска вяра, а през 1960-те години е изгонена от музикално училище "Гнесини" заради открити симпатии към съвременната западна музика и по-специално – към композитора емигрант Игор Стравински.

Композиторът Дмитрий Шостакович споменава в едно от своите интервюта, че Юдина е невероятно популярна както в СССР, така и в чужбина, но е доста ексцентрична. Според композитора, през 1943 г. Сталин, който много слуша радио, звъни на ръководството на радиокомитета и пита дали има запис на концерт за пиано №23 на Моцарт в изпълнение на Юдина, която той чува по радиото ден по-рано. Те го нямат, но се страхуват да кажат "не" на Сталин. "Обадиха се на Юдина и оркестъра и направиха запис още същата нощ. Всички трепереха от страх. С изключение на Юдина, естествено. Но тя беше специален случай, изобщо не се впечатляваше."

Ето го и самия запис:

Скоро след това пианистката получава плик с 20 000 рубли. Казват ѝ, че е изпратено по специално разпореждане на Сталин. Тя му пише писмо, за да му благодари за подкрепата. "Ще се моля за вас денем и нощем и ще моля Господ да ви прости за вашите огромни грехове срещу хората и страната. Господ е милостив. Той ще ви прости. Дарих парите на църквата, на която съм енориаш", така Шостакович цитира писмото по разказа на самата Юдина.

Тя изпраща писмото, но нищо не ѝ се случва. Пощадена е от преследване при чистките, въпреки че за това има достатъчно основания - вероятно благодарение на личната протекция на Сталин. "Казват, че когато вождът е бил намерен мъртъв в дачата си, на грамофона му звучал нейният запис на Моцарт. Това е последното нещо, което той е чул...", твърди Шостакович.

Запознайте се с тези впечатляващи 5 жени политици в СССР!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"