Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В края на 1920-те години в Париж много талантливи руски емигранти, включително, разбира се, много благородници, трябва по някакъв начин да свързват двата края. И може случайно да се качиш в такси, шофирано от писателя Гайто Газданов, или дори истинска руска княгиня - София Долгорукова, чийто произход стига чак до Екатерина Велика, а дрои и още по-далеч - до Рюрикови.
Във вените на княгиня София Долгорукова тече кръвта на Романови. Нейната баба по майчина линия, Надежда Половцова (1843-1908), е незаконна дъщеря на великия княз Михаил Павлович (1798-1849). А бащата на София, граф Алексей Бобрински (1852-1927), е правнук на граф Алексей Бобрински, синът на Екатерина Велика.
Бащата на София е богат и влиятелен човек, член на Управляващия сенат и също известен археолог. Но майка ѝ е не по-малко забележителна - Надежда Бобринская, родена Половцова (1865-1920), е един от първите руски астрономи. Родена в такова семейство, София харесва науките от ранна възраст. През 1907-1912 г. тя учи в Санктпетербургския женски медицински институт, първата образователна институция в Европа, където жените могат да получат висше медицинско образование. През 1913 г. тя е полева медицинска сестра по време на Втората балканска война и е наградена лично от Петър I Караджорджевич (1844-1921) за службата си.
Но в същото време, през 1907 г., София Бобринская става дама в Руския императорски двор. Същата година се омъжва за военния княз Пьотър Долгоруков (1883-1925). Бракът им не е щастлив и въпреки че имат дъщеря София, известна като Софка Скипуит (1907-1994), в крайна сметка се развеждат през 1913 година. Дори през първите си години заедно, София прекарва много време в учене и в болници. Не харесва Императорския двор и прилежащите му формалности.
Софка Зиновиев (родена 1961 г.), британски автор и правнучка на София Долгорукова, казва за София: "Поведението на София надхвърля очакваното от млада жена. Тя не се интересува от това да се яви в двора с красиви рокли. Облича се винаги семпло, с дълга пола и блуза. Научава се да шофира и като цяло емного еманципирана, което е необичайно за жена с нейния социален статус."
Не се знае къде се научава да шофира София, но на 23, през 1910 г., тя е единствената жена, която участва в първото международно рали за наградата на "Император Николай II" от Царско село (императорска резиденция близо до Санкт Петербург) до Киев и обратно, общо 3200 километра. Събитието е широко отразено в европейската преса. Френските вестници го наричат La Coupe du Tzar.
В състезанието участват около 50 отбора от Русия, Германия, Франция и Великобритания. А София Долгорукова, както пише губернаторът на Москва Владимир Дзунковски, "единствената жена, която участва в състезанието и сама кара колата през цялото време", е в центъра на вниманието. София управлява 19 конски сили Delaunay-Belleville и почти пресича финалната линия, но на връщане друга кола поврежда радиатора на автомобила ѝ, така че не успява да завърши състезанието.
И все пак вестник "Русское слово" съобщава: "Пристигането на княгинята беше посрещнато с буря от ентусиазъм от тълпата. Колата на смелия спортист - първата руска жена шофьор - беше покрита с цветя..."
Но очевидно София иска да постигне още повече по отношение на еманципацията и през 1912 г. тя завършва летателната школа на Луи Блерио, френски авиатор, първият човек, извършил полет със самолет през Ламанша. През 1914 г. София получава руски летателен лиценз и става една от първите жени пилоти в Русия!
Когато Първата световна война започва, София подава молба за назначение във военната авиация, но молбата ѝ е отхвърлена. Така княгиня Долгорукова отива на фронта като медицинска сестра. Отначало София служи близо до Варшава, а след това в Иран. Но веднага след като през 1917 г. Александър Керенски, председател на временното правителство, дава на руските жени правото да служат в армията, Долгорукова се присъединява към 26-и въздушен отряд и изпълнява няколко бойни задачи. Но след като Руската империя пада под болшевишко управление, София трябва да избяга от страната. По това време тя е известна като княгиня Волконская.
Императрицата-вдовица Мария Фьодоровна. Евакуация от Крим през 1919 г.
Public domainПрез 1918 г., по време на революционна суматоха в Русия, София се омъжва за друг княз - Пьотър Волконски (1872-1957), но в същото време губи следите на дъщеря си Софка. Княгиня София не знае, че Софка, която служи като дама на императрица Мария, е евакуирана с голяма група аристократи и императрицата в Англия през пролетта на 1919 година. Майка и дъщеря в крайна сметка се събират в Бат, Англия - но след това София решава да се върне в Русия за съпруга си.
"Софка вече знаеше за втория ми брак и го прие като лична обида", пише София в мемоарите си Vae Victis (от латинско "Горко на победените"), публикувани през 1934 година. Въпреки това тя се завръща в Русия - през Финландия. Когато София пристига в Санкт Петербург през 1920 г., тя разбира, че съпругът ѝ е в концентрационен лагер в Москва.
Ивановски манастир
Public domain"Пристигането ми направи впечатление в затвора. Не се случваше често някой да се върне доброволно в СССР. Но още не се бе случвало съпруга да дойде от чужбина, за да помогне на съпруга си", пише София. В Москва тя използва връзките си, за да стигне до Максим Горки и дори Леонид Красин, министър на търговията на болшевиките, опитвайки се да изведе съпруга си - и го посещава в концентрационния лагер всяка седмица. Най-накрая той е освободен през февруари 1921 година. "Дължиш свободата си изцяло на жена си", казва на Пьотър Волконски Михаил Богуславски, служител на държавна сигурност.
София и Пьотър за първи път заминават от Москва за Санкт Петербург, където живеят в стаята на Анна Ахматова в "Дом на изкуствата" на улица Мойка, 59. Те са толкова бедни, че се налага да продават скъпи френски одеяла и антични книги, взети от София от бившия ѝ дом в Санкт Петербург. Най-накрая същата година успяват да напуснат Съветска Русия през Естония. По това време София е на 34 години.
Шофирането на такси е само едно от заниманията, които подкрепят София и съпруга ѝ през по-късните години, прекарани във Франция. Въпреки че княз Волконски не е подходящ за работа със строго разграфени работни дни, той служи като чиновник и преводач. София умира в Париж през 1949 г. Георги Иванов, руски емигрантски поет, пише за нея: "Във всяка страна умът, литературният талант, духовната изключителност и енергията на покойната София Волконская щяха да насочат вниманието на всички към нея, биха я издигнали на заслужена височина. Във всяка страна, която би ѝ била дом. Но тя живя дълго време в чужда държава - и умря там".
В книгата си от 1934 г. самата София е доста скептична по отношение на по-късния си живот: "Собствена глупост, нечия чужда нечестност... Пари, разруха, бедност... Преподаване на гимнастика, грижа за болните в Ница, снимки като статистка, четене на глас на сляп банкер, полагане на изпит за таксиметров шофьор в Париж... И меланхолия, безкрайна меланхолия".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си