Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Този древен тип клеймо на престъпници се споменава за първи път през 1398 г. в московски закон, който нарежда да се маркират осъдени крадци. През 1637 г. жигосването е въведено като наказание за фалшифициране на монети.
Жигосването се извършва чрез натискане на гореща метална марка върху бузите и челото на престъпника, за да го маркира с букви. ВОРЪ ("крадец") обикновено се отбелязва на лицето на осъдения. Единични букви В (за вор, "крадец") и Б (за бунтовщик, "бунтар") също се използват за по-леки нарушения. Петър I налага нова форма на жигосване, като използва плочи с остри игли под формата на букви - барут се втрива в дупките, оставени от иглите, за да помогне на белега да остане там за цял живот. От 1746 г. жигосването се прилага за всички видове осъдени престъпници.
През 1754 г. има заповед да се отбелязват В на челото, О и Р по бузите на осъдените. По-късно КАТ (съкращение от каторжный, "осъден на тежък труд") трябва да бъде маркирано по същия начин. Жените са освободени от жигосване от Елизабет от Русия през 1757 година. Междувременно хората над 70 и по-млади от 21 години и благородниците също са освободени от маркирането. През 1863 г. в Русия окончателно е забранено жигосването на хора.
Отрязването на пръсти, уши и издърпването на ноздри се използва по същия начин като човешкото клеймо, за да се бележи видимо престъпникът до края на живота си. Соборное уложение ("Кодекс на съвета") от 1649 г. заповядва да се отсече ръка на всеки, който извади оръжие в присъствието на царя, или убие някого в царските помещения. Крадците на коне също губят ръка.
Кражбата се наказва с отрязване на два пръста от лявата ръка или отрязване на лявото ухо (при първо нарушение) и след това дясното ухо (при второ нарушение). Ушите, краката, ръцете биват отсечени за фалшифициране и незаконна поддръжка на питейни заведения.
През 1724 г., след директна заповед на Петър, ноздрите на престъпниците, осъдени на доживотен тежък труд, се изваждат с клещи. Този варварски начин за наказание е забранен през 1817 година.
Този вид телесно наказание е отдавна известно в Русия. През 1497 г. то е официално наречено "торговая казнь" ("екзекуция на пазарния площад", т.е. "публична екзекуция"). Бичуването се извършва с камшик и изисква специални умения - начинаещите палачи трябва да усвоят това "умение" в продължение на една година, преди да вземат участие в истинска екзекуция.
Камшикът има дървена дръжка, прикрепена към 2,5-2,7-метрово тяло, изработено от няколко плетени кожени прашки, завършващо с кожен "клюн" с дължина около 70 см, напоен със сол и изсушен на слънце, за да бъде по-тежко. Един палач застава на няколко крачки от осъдения и удря гърба му само с "клюна". След всеки 10-15 удара "клюнът" омеква от човешката кръв и трябва да бъде заменен. През 1832 г. Наполеон-Луи Даву, син на Луи-Никола Даву, известен маршал на Наполеоновата империя, тайно купува два руски камшика от московски палач срещу изгодната сума от 500 рубли (годишната заплата на палача е 400 рубли) и ги демонстрира в Париж, като предизвиква доста вълнения в публиката. Николай I побеснява, като чува за това, и в бъдеще издава заповед за по-сигурно съхраняване на инвентара на палачите.
Бичуването би могло да бъде и смъртна присъда, ако човек е осъден на 100-200 удара с камшик. Клюнът може да разкъса кожата; един екзекутор признава, че може да убие човек само с три удара. "При първите удари обикновено се чува дълбоко стенание от екзекутираните, което скоро престава; след това те просто биват нарязани като месо. След като положи 20 или 30 удара, палачът си налива чаша водка, изпива я и след това се връща на работа. Всичко това се прави много, много бавно", спомня си веднъж художникът Лаврентий Серяков.
Срещу подкуп професионален палач може да изпълни цялото наказание, без да навреди или просто да причини лека вреда на осъдения. Въпреки това, дори след 50-60 "истински" камшика, един обикновен мъж все още може да умре в рамките на 2-3 дни, поради вътрешни разкъсвания и кървене. Бичуването е обичайното наказание за селски размирици и бунтове и всички заточени в Сибир за тежък труд също са обект на бичуване. Тази практика се забранява едва през 1845 г. и се заменя от по-леката версия - бой с камшик.
Achille Beltrame, La Domenica del Corriere, Ужасите на руските затвори
Getty ImagesБоят с камшик в Русия е по-лека версия на бичуването. Той се прилага на членовете на духовенството, които са освободени от бичуване. Изпълнява се с кожен камшик, публично, като осъденият лежи на конче за наказания.
Като физическо наказание, от 1781 г. боят с камшик се прилага за лека кражба (еквивалент на 20 рубли или по-малко). От 1799 г. за кражба над 20 рубли се прилага бой с камшик и изгнание в трудови лагери. Боят с камшик също служи като наказание за крепостни селяни (нанася се по заповед на стопаните им), работници-размирници и селяни и като най-тежкото наказание в образователните институции. Контрабанда, кръвосмешение, скотство, богохулство, укриване на избягали престъпници и крепостни селяни, измами, кражби - всичко това е причини за бой. Той обаче е забранен през 1863 година.
1845 год.
Чарлз-Майкъл ГеофройВ Русия тази форма на наказание, когато осъденият е принуден да тича между два реда войници, които го удрят с пръти, често се нарича "шпицрутен" - инструментите, с които се изпълнява наказанието. Наказанието е въведено от Петър Велики през 1701 г. за прилагане в армията. Първоначално шпицрутените са само 2,1-метрови върбови пръчки с диаметър 4 см, напоени със солена вода.
Осъденият е принуден да премине по линия от 100 до 800 войници, които го бият по гърба с тези пръчки. За да се предотврати избягването на наказания войник, ръцете му се връзват около пушка с щик, насочен към корема му, така че той не може да тича напред. Войник държи приклада на пушката и бавно води осъдения между двата реда войници. Ако се изпълни правилно, то също е и смъртна присъда. Често след екзекуция с шпицрутени, войниците умират в рамките на няколко дни.
Шпицрутен се прилага за различни престъпления в армията, като "невнимание при бойни учения", "невнимание в униформа" (100 удара), "пиянство" (300-500 удара), "кражба" (500 удара) и др. За опит за дезертьорство за първи път, войник получава 1500 шпицрутена, втори път - 3000, трети - 5000 удара, като максимално възможното наказание е 6000 шпицрутена. Войник, осъден на това количество удари, не може да ги издържи наведнъж, така че те се "доставят" на порции от няколко хиляди, като осъденият лекува гърба си в болница между тях. Разбира се, "обикновено" шпицрутен наказание в армията не е прекалено тежко за гърба на войниците, в противен случай армията бавно щеше да изчезне. Този вид наказание обаче също е забранено през 1863 година.
Прочетете още какво правят с психичноболните в Русия преди появата на психиатриите?
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
