Човекът, на когото Сталин се доверява безгранично

Архивна снимка/Russia Beyond
Да спечелиш доверието на предпазливия и подозрителен лидер на Съветския съюз е невероятно трудно. Александър Шчербаков е един от малкото, които успяват.

Днес в Русия малко хора си спомнят името на този човек. По времето на Сталин ръководителят на съветската пропаганда Александър Сергеевич Шчербаков е един от най-влиятелните хора в СССР. Той има всички шансове някой ден да стане държавен глава. Това обаче не е писано да се сбъдне.

Стремителна кариера

След победата в Гражданската война ръководството на страната се сблъсква с остър кадрови проблем. На разположение са много прославени военни командири, но способни специалисти за мирно време липсват. Руски лидер и способен организатор с няколко висши образования, Александър Сергеевич си определено си струва.

Още на петнадесет години Шчербаков организира и оглавява няколко младежки революционни организации, а на тридесет и три се издига до поста изпълнителен секретар на Съюза на писателите на СССР. Именно той се грижи да се публикуват литературни произведения в страната, наситени с "героичната борба на международния пролетариат, патосът на победата на социализма, отразяващ голямата мъдрост и героизъм на комунистическата партия". От Александър Сергеевич често зависи кои произведения ще бъдат публикувани и кои не.

Дори след като Шчербаков напуска поста си в Съюза на писателите през 1936 г., той продължава да следи отблизо развитието на съветската литература. "По отношение на културното ниво - пише известният поет Корней Чуковски в дневника си през 1962 г. - той е старши портиер. Когато написах "Ще победим бармалей!", а художникът Василиев ме обвини, че съм казал, че не бива да рисува Сталин до Ленин, бях извикан в Кремъл, а Шчербаков, тропайки с крака, ме ругаеше. Шокира ме. Не знаех, че при която и да е система всеки неграмотен гад има право да крещи на сивокос писател. По това време и двамата ми синове бяха на фронта, а синът на Шчербаков (знаех това) беше скрит някъде в тила". 

След като работи в Съюза на писателите, Шчербаков заема редица ръководни длъжности в цялата страна: в Ленинград (Санкт Петербург), Сталино (Донецк), Иркутск. Накрая, през 1938 г. Сталин го отвежда в Москва, където Александър Сергеевич оглавява Московската партийна организация. "Сега в Политбюро (управителният орган на Комунистическата партия на СССР) има много възрастни хора", казва на пленума лидерът на Централния комитет: "Хора, които напускат, но е необходимо да се привлекат по-млади хора, които да поемат нещата и, ако има нужда, да бъдат готови да ги заместят [възрастните]". Под патронажа на Сталин Шчербаков ставa кандидат за членство в Политбюро, като по този начин почти достига върховете на властта.

Началник на пропагандата

Два дни след нацистката инвазия в СССР е създадено съветско информационно бюро, чиято задача е да осигурява денонощно отразяване на военните действия в полза на населението на страната. Начело е Александър Шчербаков. През 1942 г. той е назначен и за началник на Главното политическо управление на Червената армия, отговорно за правилното идеологическо възпитание на войниците и моряците.

Най-запомнящият се и труден период в кариерата на Александър Сергеевич е октомври 1941 г., когато германската армия е само на километри от Москва. Между 15 и 17 октомври градът е обхванат от паника, жителите масово бягат и има грабежи и щурмове. Шчербаков прави много, за да нормализира ситуацията в града. Той се грижи директорите на предприятия, които бягат от града, да бъдат изправени пред трибунал и партийните лидери, които се поддават на страха, да бъдат изгонени от партията. По указание на Сталин Александър Сергеевич изнася радиообръщение с цел да успокои жителите на града: "Ще се борим за Москва упорито и яростно до последната капка кръв".

С усилията на Шчербаков пропагандната работа в Червената армия бързо набира скорост. Той вижда задачата на Главното политическо управление в "по-доброто информиране за зверствата на германските фашистки нашественици, за целта им да унищожат съветския народ и да превърнат оцелелите в роби. И възпитание в пламенна и безпощадна омраза към врага".

Александър Сергеевич увеличава броя на политическите работници във въоръжените сили, като ги изпраща в най-трудните сектори на съветско-германския фронт. Пропагандната работа сред войниците на Червената армия от етнически републики, много от които не говорят руски, е засилена. Има дори издадени вестници на родния им език.

Създадени са десетки фронтови театри и стотици пътуващи концертни екипи, които да играят за войниците на фронта, и са заснети много пропагандни филми за войната (един от тях, "Москва отвръща на удара", дори е награден с "Оскар" през 1943 г.) Авиацията на далечни разстояния се използва за пускане на листовки над окупираните райони. В усилията за пропаганда се включват най-известните писатели в страната и дори Руската православна църква.

Внезапен край

Онези, които са работили със Шчербаков, го описват така: "Притежавайки голяма работоспособност и изключителна памет, той можеше бързо да анализира ситуацията и да вземе решение. Той беше добър слушател и знаеше как с голям такт да коригира другар, ако е необходимо, и да предложи правилното решение".

Когато се готви за големи военни операции, Сталин често търси съвет от своето протеже. "И. В. Сталин се доверяваше на А. С. Шчербаков", пише маршал Александър Василевски в мемоарите си "Моето дело". "Той подписваше документи, съгласувани или одобрени от Александър Сергеевич, без никакво забавяне".

Млад, амбициозен, жилав (понякога жесток) и дълбоко лоялен на Сталин, Александър Шчербаков има всички шансове да стане фаворит за най-високия пост в страната след смъртта на съветския лидер. Лошото здраве и пристрастяването към алкохола обаче му попречват да доживее този момент. Умира от масивен инфаркт в деня след Деня на победата на 10 май 1945 г., само на 43-годишна възраст.

Прочетете още за друг любимец на Сталин: 10 факта за Лазар Каганович

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"