Имало ли е избори в СССР?

Изненадващо е донякъде, че при еднопартийната система изобщо са се провеждали избори, но е факт, че ги е имало. Според новата съветска конституция, приета през 1936 година, се учредява законодателен орган, наречен Върховен съвет на Съветския съюз, и хората е трябвало да гласуват за неговите членове на всеки четири години.

И изборният ден често е приличал на официален празник, отбелязван с масови тържества.

Музика, дефицитни стоки и празненства

Също като в други държави, където политическата власт е монополизирана, избирателната активност на съветските избори винаги е изключителна: близо 100%. Участвалите в съветските избори, казват, че не е имало натиск да присъстват. Тъкмо обратното, хората са отивали да гласуват доброволно, защото са смятали, че изразяването на вярата им в системата е техен дълг. Освен това обаче те умело са били стимулирани от властите да се явят пред урните.

Архивна снимка

Преди изборите властите винаги провеждат кампании с цел да се вдигне избирателната активност. Вестниците публикуват съобщения за предстоящите избори, за да информират хората за датата. Съветските вестници заливат хората и с доста скучни репортажи за подготовката за избори.

Архивна снимка

Агитационните плакати също приканват хората да гласуват.

Архивна снимка

Архивна снимка

Избирателите получават лично и писмени материали, които залагат на съзнанието на другарите.

Архивна снимка

Стратегията работи, ако се съди по голямата избирателна активност. Хората отиват да гласуват заедно с членове на семейството и приятели и често си правят общи снимки, за да се запамети забележителният ден. Атмосферата в избирателните секции по правило е празнична.

Избори в СССР, 1950-те

ТАСС

Свири музика и хората дори танцуват в някои от избирателните секции.

Грузинска ССР, 4 март 1984 г.

Йосиф Давиташвили/ТАСС

"Винаги ходихме да гласуваме рано сутринта, защото на избирателните секции можеше да си купиш дефицитни стоки като портокали, торти, сладкиши и някои редки книги, които иначе не можеха да се намерят и бързо се разпродаваха", спомня си Александра Горюшина, 83-годишна жена, участвала в съветските избори.

"Свещен дълг"

И макар празничната обстановка и дефицитните стоки да допринасят за привличането на хората към избирателните секции, голямото мнозинство съветски граждани вярват, че е тяхно задължение да гласуват, защото всеки глас на избори без алтернатива автоматично става вот на доверие в законността на комунистическата система.

15 юни 1975 г.

В. Яковльов/Sputnik

"Хората отиваха в избирателните секции независимо от възможността да си купят дефицитни  [продукти и стоки]. Някои търсеха колбаси, други - не. Всички обаче смятаха, че е необходимо да гласуват. Това беше свещен [дълг]", казва Николай Бобров, който участва в съветските избори от 1971 година.

4 март 1984 г.

Владимир Войтенко/ТАСС

И дори на някой да не му допада идеята за гласува за предварително одобрени кандидати, които нямат никаква конкуренция за изборната длъжност, натискът на половинката го принуждава така или иначе да гласува.

"Баща ми например не обичаше много изборите, но той отиваше да гласува [въпреки това]", казва Бобров.

Кандидати без конкуренция

В СССР няма опозиция. Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) е единствената легитимна политическа сила в страната. Очаквало се е всички граждани да я подкрепят и всяко противопоставяне на партийната линия се е възприемало като признак за ненадеждно инакомислие.

1 януари 1979 г.

Борис Кавашкин/TAСС

Повечето кандидати отстояват платформата на КПСС, но има и формално независими. При все това те се включват в надпреварата в съюз с кандидатите за КПСС, а не се конкурират с тях.

Във всеки избирателен окръг има само един кандидат, който се бори за позицията от платформата на "нерушимия блок на комунистите и безпартийните".

1 март 1984 г.

Иван Куртов/ТАСС

Човек е можел да гласува против единствения наличен кандидат, но за целта е трябвало да използва кабинка за вота. В същото време гласът в подкрепа на кандидата без конкуренция е можел да се даде с пускането на бяла бюлетина, а това не е изисквало да се използва кабинката за гласуване.

Мнозинството хора просто са пускали празна бюлетина, а на тези, които са влизали в кабинката за гласуване, се е гледало с подозрение като на потенциални дисиденти.

Едва след като Михаил Горбачов въвежда мерки за демократизиране на съветската политическа система като създава нов законодателен орган, известен като Конгрес на народните депутати през 1989 година, съветските хора разбират от собствен опит какво е да участваш в конкурентен изборен процес.

Плешив-с коса-плешив: разкриваме ви тайното "правило на унаследяване" на руските лидери!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.