"Великият диверсант", "дядото на съветския спецназ", "богът на диверсията, "геният на минната война" – така наричат полковника от инженерните войски Иля Григориевич Старинов. През цялата Втората световна война под ръководството му са извършени 256 взривявания на мостове и са дерайлирани 12 000 ешелона на противника.
Старинов и участва в операциите, и се занимава с подготовката и обучението на диверсионни и партизански отряди. Освен това той лично разработва минно-взривни ограждения и диверсионна техника, които започват да се произвеждат масово.
Талантът на Иля Григориевич като диверсант се разгръща напълно по време на гражданската война в Испания, където под псевдонима "Родолфо" е изпратен за член на Групата на съветски специалисти през 1936 година.
Старинов има виртуозен подход към работата. Веднъж взривът бил сложен в пленена полева кухня, оставили го на моста и го взривили, когато по моста преминавала войскова колона на противника. В друг случай поставили взрива в щайга, която теглело безстопанствено муле, което войниците франкисти, зарадвали се от неочакваната находка, отвеждат в своята част в укрепения манастир Вирхен де ла Кабеса. След експлозията отрядите на републиканската армия, скрити в засада, преминали в атака.
За да извадят от строя важен тунел на участъка Пеняроя-Кордоба, диверсантите маскирали мината като автомобилна гума и я сложили между релсите. Ешелонът с боеприпаси за войските на Франко зацепил гумата и я влачил до тунела, където малко по-късно отекнал взрив. Пожарът и детонацията на боеприпасите продължили няколко денонощия.
Най-гръмкият успех на Старинов в Испания му струва немалко нерви. Когато минира железопътни линии край Кордоба, групата му е убедена, че в района не преминават пътнически влакове. При изтеглянето си за голямо свое учудване те забелязват, че към мината се приближава именно такъв влак, който вече не може да бъде спрян.
"Тази нощ бе трудна за мен. Не очаквах от бъдещето нищо добро. Знаех, че оправданията няма да помогнат... Над цялото ни дело, създадено с толкова труд, надвисна опасност", пише Иля Григориевич в "Записки на диверсанта". Само че очакваната трагедия става триумф. На сутринта става ясно, че не пътнически влак е дерайлиран, а щабният влак на италианска авиационна дивизия.
След като се завръща в родината, Старинов едва не попада под валяка на разразилите се по онова време репресии. Мнозина от военачалниците, които са обвинени в измяна и са разстреляни, той познава добре, а арестуваният Ян Берзин е бил негов пряк ръководител в Испания. Народният комисар по отбраната Климент Ворошилов спасява диверсанта от съд.
Малко след нахлуването на германската армия на територията на СССР става ясно, че съветската доктрина "врагът да бъде бит на негова територия и с проливането на малко кръв" не работи, възниква остра необходимост да се изгради мащабна партизанска мрежа и организации за диверсионна дейност в тила на противника. За целта придобитите умения на Старинов са подходящи в пълна степен.
През октомври 1941 г. се водят ожесточени боеве за Харков - големия промишлен център на съветска Украйна. На оперативно-инженерната група на Иля Григориевич е възложено да минира града, в случай че бъде превзет от Вермахта. Поради тази причина тук са заложени 30 000 противотанкови и противопехотни мини, около 2000 мини със забавено действие и над 5000 фалшиви мини, за чието обезвреждане противникът все пак ще загуби време и ресурси.
Освен това Старинов подготвя на германците специален капан. В разкошна къща в центъра на Харков, където, както диверсантът предполага, ще се настани командването на противника, е заложена радиомина (350-килограмов тротилов заряд), внимателно скрита в пода на котелното помещение. За да не се предизвика съмнение, пак тук в купчината въглища е скрина мина "поплавък", която не е предназначена за взривяване.
Когато германските сапьори откриват и обезвреждат съветската мина, поставена за отвличане на вниманието, в къщата се настанява генерал-лейтенант Гьорг фон Браун и щабът на 68-а пехотна дивизия. На 14 ноември в 5 часа сутринта истинската мина е активирана с радиосигнал на разстояние 300 км от Харков. Мощният взрив води до гибелта и на Браун, и на цялото командване на дивизията.
Хитлер е бесен заради станалото. След като военното разузнаване на Третия райх разкрива личността на организатора на диверсията, за главата на Старинов е обявена награда от 200 000 рейхсмарки.
Германците така и не успяват да заловят дръзкия диверсант. До края на войната Иля Григориевич организира партизанска борба в тила на противника, ръководи взаимодействието между съветските войски и Национално-освободителната армия в Югославия, а също и разминирането на пътища в Унгария и Германия.
След войната Иля Старинов се посвещава най-вече на преподавателска дейност в учебни заведения на КГБ. Той подготвя десетки високопрофесионални сътрудници на спецназа, които с топлина го наричат "дядо".
Старинов е награждаван с десетки медали и ордени, но нито веднъж не получава висшето държавно отличие. Три пъти в Съветския съюз и два пъти в Русия са искали да го представят за званието Герой, но винаги награждаването се е проваляло. Причината е свадливият и праволинеен характер на диверсанта, както и навикът му да казва истината директно на началството.
И макар да не успява да стане генерал, Иля Григориевич изобщо не страда от това. "По-добре да си жив полковник, отколкото мъртъв маршал", казва той, след като доживява до 100 години.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си