Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
На 7 юни 1976 г. списание Time публикува резултатите от Парижката дегустация: група прочути съдии решават, че две вина от Калифорния са по-добри от френските им конкуренти – нещо нечувано по онова време, когато калифорнийските вина, като цяло, не се радват на висока оценка сред любителите на напитката.
Те не подозират, че създателят на тези вина е руснак, дошъл в Калифорния с единствената цел да създаде най-добрите вина в САЩ и в целия свят.
Андре Челишчев – човекът, сътворил двете вина, е мъж с трагична, но велика съдба. Животът му е въплъщение на бурните първи години на Русия през 1920-те.
Роден през 1901 г. в благородническо семейство в имение край Калуга, Челишчев се наслаждава на ползите от благородническото си потекло: живот в имение, гимназия в Москва, интелектуални и социални сбирки в столицата. Той е син на главен съдия във Върховния съд на царска Русия и по всичко личи, че го очаква идеално бъдеще. Но тогава избухва Революцията от 1917 година.
Известното благородническо семейство се превръща в една от основните мишени на болшевиките: имението на Челишчеви е обект на нападения и разруха. Ловните им кучета са обесени на дърветата по алеята, водеща до имението, но семейството все пак успява да избяга благодарение на силните връзки на бащата.
Младият Андре получава съгласие от баща си да се включи в редиците на белогвардейците и е изпратен да се бие срещу Червената армия в Крим. Ранен, Челишчев оцелява като по чудо благодарение на един казашки войник, който хвърля безжизненото му тяло на коня си и го откарва на безопасно място.
След окончателното поражение на белогвардейците в Руската гражданска война Андре бяга от Русия заедно с други войници. Работи като миньор в България, преди да му се отдаде възможност да започне да изучава агрономство в университета в Бърно, Чехословакия, въпреки че по начало изпитва влечение към медицината.
След като завършва университета в Бърно, Андре продължава да учи микробиология и ферментация в Националния институт за агрономически изследвания на Франция и института "Пастьор".
Изборът на тази дисциплина се оказва съдбовен.
През 1930-те винената индустрия в Калифорния е силно западнала след 13 години на сух режим в САЩ. За да оцелеят, някои винарни са принудени да произвеждат добавки за тютюн, което подкопава основата, върху която би могло да се развива добро винопроизводство. След ерата на сухия режим сред недотам изтънчените американци на най-голямо търсене се радват сладките вина.
Господстващо положение в производството на вино в Калифорния има мъж на име Жорж дьо Латур. Той е роден във Франция и идва в САЩ през 1883 година. Купува акри земя и къща в долината Напа, Калифорния, и започва да засажда изтънчени винени сортове, включително каберне совиньон, пино ноар, сив ризлинг и други.
За щастие на французина, лозовите му масиви и връзките му в света на виненото производство се засилват по време на сухия режим, когато той си осигурява силен гръб от Католическата църква, на която доставя вина за църковните церемонии.
През 1938 г., след вдигането на режима, 78-годишният дьо Латур се връща в родната си Франция в търсене на винопроизводител, който да издигне успешните му лозови масиви на изцяло ново ниво.
Професор Пол Марсе от института "Пастьор" насочва дьо Латур към най-добрия си студент: руснак на име Андре Челишчев.
Впечатлен от богатия и влиятелен производител на вино – "джентълмен, облечен безупречно с красив костюм, ушит в Лондон, изпилени нокти, с огромно самочувствие и самоуважение" – Челишчев приема офертата на дьо Латур и се мести в Калифорния.
В долината Напа той е изненадан неприятно от грубоватия процес на винопроизводство в сравнение с този във Франция, където е учил.
"В Beaulieu той беше шокиран от високата температура в избите. Обикаляше от буре на буре и установи, че десертните вина са приемливи, а сухите – лоши. Процесът на винопроизводство беше примитивен, в най-добрия случай. Много от винените сортове, които се използваха, бяха с висок добив, но груби. Той видя небрежна химия и вина с вкус на оцет. Малката, рудиментарна лаборатория шокира този педантичен изследовател, свикнал с експериментите и механизмите за контрол във Франция, където технологията, макар и много комерсиална, бе и много взискателна", пише праплеменникът на Челишчев Марк, спомняйки си за първото впечатление на чичо си за Beaulieu, известната винарна на дьо Латур.
Размахът на усилията на Челишчев да промени и възроди калифорнийското вино е огромен: руснакът въвежда студената ферментация на белите вина и розето и механизъм за контрол на малолактичната ферментация на червените вина. Нещо повече, той повежда инициатива за подмяна на старите тръби, клапани и помпи, за да се премахне високата концентрация на метал във вината.
Челишчев става пионер на лозарството в САЩ и помага на местните винари да открият онези области в родината си, които са най-добри за отглеждане на определени сортове грозде: препоръча пино гри да се засажда в Орегон, а каберне совиньон – в щата Вашингтон.
Челишчев се пенсионира от днес световно известната винарна Beaulieu (BV) през 1973 г. на 72-годишна възраст. Като изтъкнат експерт, той е носител на множество награди във винарската индустрия и посвещава живота си на това да консултира и възпитава ново поколение винари в САЩ.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си