Как синът на освободени американски роби открива богатство и слава в Руската империя

"Американският негър, който спечели и изгуби състояния, умря беден и в дългове", така на 8 юли 1928 г. The New York Times съобщава за смъртта на Фредерик Томас в турски затвор за длъжници. Син на освободени американски роби, Томас е важна фигура в руската емигрантска общност в Константинопол.

Фредерик Томас

Архивна снимка

"Американският негър, Фредерик Томас... бе джаз султанът в новата [турска] република... Той основа 'Максим'. Това кабаре скоро се превърна във водещо място в градския нощен живот. Tой умело разчиташе на руския гений относно кухня, декорация и развлечения", пише в статията. "... Той почина вчера, оставяйки руска съпруга и две деца. Говори се, че е бил моряк, който е оставил кораба си на руско пристанище в предреволюционните времена, макар че никой не знае как се е препитавал в Русия."

Днес ние много добре знаем как Фредерик Брус Томас (1872-1928) си изкарва прехраната в имперска Русия, благодарение на професора от Йейлския университет Владимир Александров, автор на "Черният руснак".

Vladimir Alexandrov/Atlantic Monthly Press, 2013

"Животът на г-н Томас в Русия е възходяща спирала на успехи, слава и богатства, тъй като той става един от най-иновативните, влиятелни и мощни театрални импресарии в Москва, която тогава е вторият по значение град в Русия", пише проф. Александров в имейл интервю за Russia Beyond.

Пристигане в Русия

Томас е роден през 1872 г. в Мисисипи в семейство на освободени роби. Той напуска Юга и заминава за Чикаго, а след това за Ню Йорк и накрая за Европа. В края на 1890-те, след много пътуване и учене на френски, той става главен сервитьор и камериер и работи за руски благородник в Монте Карло.

Фредерик Томас,1896 г. в Париж

National Archives, NARA II

Това запалва интереса на Томас към Земята на царете и той пристига в Русия през 1899 година. През първите години работи в ресторанти и хотели из цялата страна. Накрая се установява в Москва и става известен като Фьодор Фьодорович Томас.

Той е очарователен и харизматичен мъж, екзотичен за московската общественост. Томас скоро се запознава с много аристократи и големи бизнесмени, а е много популярен и сред жените. Няма доказателства, че цветът на кожата му някога е бил проблем в Русия. Фактът, че той постига изключителен финансов и социален успех, което е нещо невъзможно за чернокож мъж в САЩ по това време, показва, че това наистина е така.

От 1903 г. работи като главен сервитьор в хотел в популярното кабаре "Аквариум", а до 1908 г. работи и в "Яр", популярен клуб, посещаван от руския елит и известни фигури, като Распутин, харизматичния луд монах с огромен контрол над императорското семейство в Санкт Петербург.

Интериор на ресторант "Яр"

Архивна снимка

Когато "Яр" отваря отново през декември 1909 г. след реконструкция, Томас вече е ключова фигура там. Въпреки че няма данни да се запознава с Распутин, това най-вероятно се случва.

Красивият и елегантен Томас, който се идентифицира като римокатолик, изглежда, има слабост към германките. През есента на 1901 г. той се жени за Хедуиг Хан, протестантка от Прусия, и от любовта им се раждат три деца.

Когато тя умира от пневмония през януари 1910 г., грижите за децата се поемат от балтийска бавачка германка от Рига, 28-годишната Валентина Хофман. Томас се жени за нея в началото на 1913 г. и двойката се мести в разкошен апартамент на ул. "Малая Бронная" №32 , близо до Патриаршеските езера.

Шикозен живот

През ноември 1911 г. "Аквариум" е отворен отново с нови собственици, сред които и Томас; вече не е просто наемен персонал. С неговите добри управленчески способности, "Аквариум" оставя единствения си друг конкурент, градина "Ермитаж", далеч зад гърба си.

Главен вход на "Аквариум", Москва, 1912 г.

Архивна снимка

До лятото на 1912 г. Томас е вече много богат. "Аквариум" за един сезон изкарва печалба от 150 000 рубли - (2 рубли се равняват на около $1; или около 1,6 млн. евро днес), и сега Томас e сред най-големите театрални предприемачи в Руската империя.

През есента на 1912 г. Томас пътува до други руски градове в търсене на представления за летния сезон на 1913 година. Той обаче изненадва всички, когато взема неуспешния клуб Chanticleer, който след това преименува на "Максим" и който отваря на 8 ноември 1912 г. (намира се на ул. "Болшая Дмитровка" №7).

Забавленията започват в 23:00 и продължават чак до сутринта. Подобно на другите кабарета, пикантните зрелища и сексуалните закачки винаги са основна атракция.

Реклама на кабаре "Максим", 1915 г.

Scene and Arena magazine

Има обаче сериозен проблем, който заплашва плановете на Томас за "Максим". Наблизо има три руски православни храма, а Църквата има рестрикции за театрите и кабаретата. Независимо от това непримиримият Томас показва колко умело се ориентира и получава необходимото разрешение.

"Максим" постига огромен успех сред московския елит и богатството и славата на Томас растат. През януари 1914 г. Томас и неговите партньори стартират Първата руска театрална акционерна компания, която има 650 000 рубли пазарен капитал (над 8 млн. евро днес). Целта е да се отворят нови театри в Москва и в други градове на империята.

Първата световна война обаче осуетява тези планове - цялата енергия и ресурси се насочват към фронта. И все пак клубовете на Томас продължават да бъдат много популярни и му докарват голямо състояние.

След това, през 1915 г., с голям патриотичен плам, Томас решава да вземе руско гражданство. Едно е сигурно, той възнамерява да остане в Русия още много години. Вярва в бъдещето на страната, което може да се види от инвестициите му в недвижими имоти. През февруари 1917 г. купува шест съседни сгради в центъра на Москва, които имат 38 жилища под наем. Купува и вила до Одеса.

Бягство от революцията

Фредерик Томас, втората му съпруга, децата му от първата му съпруга и неговите бизнес партньори, 1913 г.

National Archives, NARA II

Междувременно Русия се разпада, както и животът на Томас. Идването на болшевиките през ноември 1917 г. въвежда радикално нов социален и политически строй. През първата половина на 1918 г. болшевиките национализират цялата частна собственост, унищожавайки всичко, което Томас е създал. С чувство за загуба и унижение, Томас хваща жена си в леглото с болшевишки комисар.

За да бъдем честни, Томас си има любовница германка, с която има и други деца. Но много опасната връзка на съпругата му почти слага край на живота му. Тя кара своя любовник болшевик да убие Томас, който, разбира се, е класов враг. Но мъжът, чиято самоличност все още не е известна, не успява да натисне спусъка.

Тайната полиция следи Томас внимателно, а през август 1918 г. той най-накрая успява да напусне Москва с влак, като тръгва към вилата си извън Одеса, която по това време е окупирана от германската армия. Там го чакат любовницата и децата му.

Одеса през 1919 година. Хиляди бежанци бягат от страната

Архивна снимка

След девет месеца във вилата в Одеса Томас напуска Русия с кораб с любовницата и децата си за нов живот в Константинопол (сега Истанбул). Тази нова глава от живота му изглежда обещаващо, но завършва трагично.

Томас отново забогатява в Турция, като отваря друг "Максим", който, разбира се, сервира руска храна и има руска декорация, а и обслужва както местните жители, така и руската емигрантска общност. Времената за Томас обаче са тежки, отива в затвора за дългове и умира в Константинопол през 1928 година.

В некролога му The New York Times презрително описва Томас като "екстравагантен и безразсъден". Руските емигранти обаче го помнят с добро. За съжаление, след и по време на комунистическия режим Москва Томас е забравен и паметта за него почти в изтрита, докато в началото на XXI в. проф. Александров не изследва живота му, като възражда тази необикновена глава в общата руско-американска история.

Фредерик Томас преди 1928 г.

Архивна снимка

Огнен щурм: как новгородците си връщат крепостта Орешек от шведските кръстоносци?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.