Салават Юлаев: Как един бунтовник попада върху герба на Република Башкортостан

Ф.Ф. Ислахов/Музей на Салават Юлаев; Legion media
За него знаят може би само в една част на Русия – в република Башкортостан. Там той е национален герой – на името му са кръстени улици в редица градове, а пред бронзовите му статуи по традиция се полагат цветя. Кой е той?

"Да не дава господ да видим руски бунт – безсмислен и безпощаден!". Тази фраза от повестта на Александър Пушкин "Капитанската дъщеря" се е превърнала в афоризъм. Тя, както и цялото произведение, е посветена на селското въстание от 1773-1775 г. под предводителството на донския казак Емелян Пугачов, което е най-голямото в историята. На царската армия са ѝ нужни две години, за да го потуши. Но докато в съветските времена за Пугачов знае всеки руски ученик, то името на сподвижника му Салават Юлаев е дълбоко запечатано единствено в умовете на хората, живеещи в Република Башкортостан. Как се случва това?

Сподвижник на най-големия руски бунтовник

Репродукция на картината

Пугачов се представя за умрелия цар Петър III и вдига казаците и селяните в Урал и Поволжието на масов бунт. Към армията му се присъединяват и жителите на южен Сибир – башкири, татари, чуваши и много други. Един от главните му съратници по тези места е Салават Юлаев – той оглавява отряд от башкири.

Когато въстанието започва, Салават е само на 19 години. Той се присъединява към бунтовниците заедно с баща си, Юлай Азналин, който произхожда от знатен и богат род на башкирски дворяни. Още преди въстанието Юлай участва в няколко военни операции на руската армия и е награден със земи от царя. С развитието на башкирските области обаче властите предават земите на Юлай на купувачи, които строят фабрики. Неспособен да си върне собствеността, Юлай и синът му се присъединяват към Пугачов и събират трихиляден отряд от селяни.

"Свирепият Салават", както го нарича самият Пушкин в книгата "Историята на Пугачовския бунт", се отличава в боевете: той провежда няколко успешни сражения, участва в обсадата на Оренбург и превзема една от крепостите, като окупира хазната ѝ. Особено свиреп е Салават по бившите земи на баща си – той дори подпалва царските заводи там.

През 1775 г. царската войска все пак успява да разбие отряда на Юлаев, а самият той е заловен. Заедно с баща си е осъден на каторжен труд и на позорно наказание – бой с камшик и жигосване. Той прекарва последните 25 години от живота си в пристанището Рогервик на Балтийско море (днес това е естонският град Палдиски) и умира през 1800 г. на 46-годишна възраст.

От бунтовник в герой

Екатерина II, която царува по онова време, прави всичко възможно пугачовците да бъдат изпратени в забвение – за бунта се пише много малко, като цензурата се грижи внимателно това да е така.

"В архивите на Оренбургска област намерих цели папки с дела срещу хора, които просто са произнесли името на Емелян Пугачов и Салават Юлаев", споделя башкирският писател и автор на книги за Юлаев Мирас Иделбаев.

И все пак, в родната Башкирия има хора, които помнят Салават и го смятат за герой и доблестен воин. Въпреки опасността от наказание и преследване от царската полиция, хората започват да създават песни и легенди за Салават. Например в една от тях се казва, че в башкирските планини има толкова много кристали, защото цели села плакали, когато героят бил отведен в каторга.

Юлаев е известен в Башкирия и като поет-импровизатор. Той възпява красотата на уралските планини, учи военните на смелост и самоотверженост. Стиховете му не са съхранени писмено, но се разпространяват сред башкирите от уста на уста. Появяват се напечатани едва в края на XIX век. Тогава името му за първи път излиза от забвението и се появява биография, в която бунтовникът за първи път е наречен герой.

Но истинската слава на Салават идва по време на социализма – болшевишката пропаганда възхвалява борците с царизма. През 1929 г. е издаден историческият роман на Степан Злобина "Салават Юлаев", където той е изобразен като герой, предаден от съратниците си. През 1940 г. по книгата е заснет и филм.

В същото време почти във всеки град в Башкортостан се появяват и улици, кръстени на Юлаев. И дори цял град е кръстен Салават. През 1961 г. в Уфа се ражда хокейният клуб "Салават Юлаев", а през 1967 г. е издигнат гигантски монумент – статуя на героя с камшик и сабя, обяздил кон.

Съвременният Салават

Площад

Юлаев не е забравен и след разпадането на СССР, макар че за повечето съвременни башкири той няма героичен или сакрален ореол. Затова пък паметникът му от съветско време се е превърнал в истинска визитна картичка на Уфа и туристическа атракция. А от 1993 г. той краси и герба на Република Башкортостан.

 Герб на Башкортостан

Според башкирския журналист и медиен мениджър Разиф Абдулин "всички знаят историята му и ролята му в Пугачовския бунт, но съвременните башкири свързват това име най-вече с хокейния клуб".

Абдулин смята, че "Салават Юлаев" днес е своеобразен бранд на републиката, който хокейният клуб защитава.

Разказваме ви още за въставането на Пугачов: 5 въпроса за най-големия бунт в историята на Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"