Непобедимата "Беркут": как Москва се отбранява от ядрени бомбардировки

В края на 1940-те години САЩ разработват повече от десет плана за нападение на СССР. Всички те се основават на масирана ядрена бомбардировка на най-големите промишлени центрове на Съветския съюз. Временният американски монопол над атомната бомба и многото бомбардировачи позволяват това. Нито зенитната артилерия, нито изтребителите могат достойно да се сравняват с тези самолети на големи височини.

През лятото на 1950 г., след избухването на Корейската война, международната обстановка се обостря толкова, че Сталин поставя пред конструкторите задача в най-кратки срокове да се обезпечи защитата на Москва от масирана (1200 бомбардировача) въздушна атака от всички страни. Освен това защитата трябва да е абсолютна – неприемливи са дори няколко самолета с ядрени бомби, които да пробият до столицата, пише "Российская газета".

Не по-сложно от атомна бомба

Изчисленията показват, че за обезпечаване на защита на такова ниво са необходими 56 стартови позиции за зенитни ракети, разположени в два пръстена около столицата. Външният, на разстояние 85-90 км от центъра на Москва, трябва да се състои от 34 стрелкови комплекса. Вътрешният – от 22. Задачата им е прехват на бомбардировачи, които пробиват първата отбранителна линия.

Всяка стартова позиция трябва да бъде оборудвана с многоканална радиолокационна станция (РЛС) за едновременен обстрел на 20 цели и 60 ракети на пускови установки, за да не се губи време за презареждане. "Очите" на системите трябваше да са 14 мощни радара за откриване: 10 на външния пръстен и 4 на вътрешния.

По това време нищо от споменатото не съществува. Павел Куксенко, с когото Сталин се консултира, сравнява сложността по създаването на система за ПВО с атомен проект.

А, Б, В

Работите по създаването на всички компоненти се водят паралелно. НИИ-20 (сега ВНИИРТ) строи далечния радар A-100. KБ-1 (сега подразделение на концерна за ПВО "Алмаз-Антей") разработва общия облик на системата и най-сложната ѝ част – РЛС за съпровождане на целите и насочване на ракетите. Тя работи в сантиметровия диапазон, има футуристичен вид и индекс Б-200. Опитно-конструкторско бюро (ОКБ) "Лавочкин" строи ракетата В-300. По проекта работят десетки организации в цялата страна, финансира се от първия (атомен) отдел към Министерския съвет на СССР. Всичко е разписано в секретно постановление на Министерския съвет от 9 август 1950 г.: от тактико-техническите характеристики на системите до възнагражденията за разработчиците, ако изпълнят поставяната задача. А те я изпълняват.

С-25 с В-300, парк "Патриот"

Виталий Кузмин

Кръговият радар A-100 "Кама" е създаден за три години. Б-200 и Б-300 отиват на изпитания на полигона "Капустин Яр" през септември 1952 година. Осем месеца по-късно комплексът с една ракета сваля самолет-мишена Ту-4 на височина от 7 км. Между другото, както в атомния проект, военните не са запознати с подробностите по разработването на С-25. През 1953 г. командването на войските за ПВО иска сравнителни изпитания - генералите не могат да повярват, че някакви летящи "керосинки" са по-ефективни от преминалите през война техни оръжия. След тестовата стрелба няма повече въпроси.

Прадядото на С-300

През 1954-та около Москва започва изграждането на стартови позиции. Те са съединени с околовръстни бетонни пътища - сега това са федералните магистрали A-107 и A-108. След година системата С-25 "Беркут" е приета на въоръжение. Това е революционна разработка, при която всичко е първо в света: оперативно-стратегическа система за ПВО, многоканални РЛС, ракети с вертикално изстрелване... Разчетите на С-25 са сведени до ракетни полкове и четири корпуса, от тях се образуват 1-ва Краснознаменна армия за ПВО със специално назначение - малко променена, тя пази небето в Москва и до днес.

С приемането на "Беркут" на въоръжение рязко се съкращава броят на чуждестранните самолети, които опитват да нарушат границите на Съветския съюз. Системата е на бойно дежурство от 30 години и за щастие никога не е била използвана по предназначение. Технологиите на C-25 са използвани в мобилния комплекс C-75, който свалq U-2 на Пауърс; C-125, която сваля стелт самолета F-117; и последващите системи до C-300, които през 1980-те години заменят "Беркут" в охраната на московското небе.

Въздушни богатири: изтребителната авиация на Русия навърши 105 години!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.